Притесненията за студена зима за Европа продължават да са сериозни, докато правителствата на страните от Европейският съюз (ЕС) и Великобритания разработват планове как да се справят със създалата се ситуация.
И докато Унгария заявява, че част от санкциите спрямо Русия трябва да паднат, а у нас правителството продължава да се надява, че преговорите с "Газпром" ще бъдат възобновени, една от страните в Европа държи възможно решение на ситуацията. Но не иска да го използва.
Газовото находище Гронинген, в северната част на Нидерландия, е ключов източник на природен газ за страната, както и за части от Германия от 70-те насам, като към един момент то покриваше всички газови нужди на Нидерландия.
Находището е едно от най-големите в света, като стойността му се оценява на 1000 милиарда евро. Но засега това е съкровище, което ще остане неизползвано в обозримо бъдеще.
Въпреки рязкото покачване на цените на енергията и недостига на доставки на природен газ по целия континент, правителството в Амстердам взе решение да продължи с плановете си за затваряне на кладенците за природен газ край Гронинген.
Причина за това е фактът, че откакто през 60-те започва добив на газ там, районът е свързан с над 1200 земетресения и засилена сеизмична активност. И макар местните жители до момента да са получили около 1,2 милиарда долара компенсация за получените щети върху техните имоти, те са изключително негативно настроени спрямо идеята газовото находище да продължи да се използва.
Според статистика около 27 хил. домове са били сериозно засегнати до момента от множеството трусове в района на Гронинген, като те вече се приемат за опасни за живеене.
Според Ян Уигболдус, президент на Гронингенския газов съвет - неправителствена организация, представляваща интересите на местните от засегнатия регион, ако работата на газовите находища продължи, това ще доведе до още сеизмична активност и ще застраши още хора.
Въпреки това обаче все повече експерти призовават правителството да преразгледа решението си и да удължи добива на газ поне с още няколко години. Според тях подобен ход ще спомогне за това да бъдат осигурени бъдещи доставки на газ и съответно да спаднат цените на енергията - както за самата Нидерландия, така и за Европа.
Проф. Майкъл Мълдър, специалист по регулиране на енергийните пазари в университета в Гронинген, коментира ситуацията пред Euronews, като според него експлоатацията на находищата може да бъде приемлив ход в извънредни ситуации.
"Находището може да бъде отворено отново в случай на извънредна ситуация. А в момент, когато хората, живеещи в Германия, Естония или други страни, наистина изпитват недостиг на газ, това е извънредна ситуация. Така че трябва да бъде преразгледано решението дали да се отвори отново газовото находище от Гронинген, за да се произвежда повече", смята той.
Алтернатива на добива на газ от гронингенските кладенци е вносът на синьо гориво от чужбина.
Нидерландия вече пусна в експлоатация допълнителен LNG терминал. Междувременно други страни като Германия и Франция също изграждат нова инфраструктура за внос на втечнен природен газ.
Друг поглед по темата идва от нидерландската оранжерийна индустрия, която осигурява около 81 хил. работни места в страната. Оттам са категорични, че половината фирми в сектора вече имат финансови проблеми заради нарастващите цени на газа.
Разширяването на добива от газовото находище в Гронинген може да облекчи положението им, но индустрията също предприема мерки за адаптиране към новата реалност, обяснява управителят на оранжерия Юлиска ван дер Бреген.
"Трябваше да затворим една от оранжериите си и да се разделим с 30% от служителите си. Проблемът са високите цени на енергията и заради тях трябва да намалим потреблението", обяснява тя.
По думите ѝ оптималните ограничения в консумацията на газ са около 30 на сто, а за целия бранш - до 900 милиона кубически метра газ. Това е сериозно количество, което би могло да захрани три нидерландски града.
Въпреки това обаче всички тези ограничения обаче биха дошли със своята цена - съкращения и в работните места. И за оранжерийната индустрия на страната Гронинген е решението на този проблем.
Междувременно Нидерландия отново пусна своите въглищни електроцентрали - нещо, което много екоактивисти приеха като лоша новина за климата. Използването на газ от Гронинген би било по-малко вредно за околната среда, но поне засега не изглежда вероятно правителството да промени решението си.
Самите местни от региона също не могат да бъдат убедени, че продължаващата експлоатация на находището е добра идея. Много от тях вече са видели как се срутват покриви и цели сгради и вярват, че експлоатацията на газовите кладенци е лоша идея.
"Казват, че е безопасно, но ние не вярваме. Вече не си използваме хамбара и моето мнение е, че правителството "законно" ни е го е отнело", казва един от местните земеделци, чийто хамбар е пострадал тежко при трус преди 8 години. Оттогава той е получил пари в обезщетение, но състоянието на сградата се влошава с всяка година въпреки ремонтите.
"Холандското правителство е изправено пред доста сериозна дилема с газовото находище в Гронинген, тъй като има поне три сериозни препятствия. Първото е наличието на дългосрочни договори с германски компании, които продължават от много време до 2030 г. Второто е енергийната криза, която започна преди година, а третото е конвенционалната война в Европа, причинена от руското пълномащабно нахлуване в Украйна", казва пред CGTN Яра Марусик, експерт по енергийна сигурност в университета в Гронинген.
Още през май тази година нидерландското правителство заяви, че няма планове за увеличаване на производството на газ от находището в Гронинген, но нарастващият натиск върху енергийните доставки в цяла Европа може да остави малко алтернативи.
Противници и поддръжници на идеята за "скритото газово съкровище на Европа" продължават да спорят относно това дали идеята то да бъде експлоатирано допълнително е добра.
