"Мац-пис-пис-пис! Маааац-пис-пис-пис!"
И ние както почти всички стопани на котки викаме и говорим на любимите си топки козина с мил и дори леко инфантилен тон. Инстинктивно усещаме, че те ни разбират - идват при нас, обръщат глава в нашата посока или поне завъртат едно ухо, за да чуват по-добре.
Отдавна знаем, че домашните котки прекрасно знаят кога говорим точно на тях, но понякога избират да не отреагират на гласа ни.
Ново изследване показва, че писаните не само разбират, че им приказваме, а и разпознават различните тонове на говор.
Шарлот де Музон, специалист към Animal Cognition и отдаден любител на котките, посвещава цялата си кариера на поведението на котките.
С последното си проучване тя затвърждава схващането, че котката с перфектния си слух чува и разбира абсолютно всичко, което ние ѝ казваме и дори долавя разнообразните интонации, с които го правим.
Де Музон, чиято лаборатория е в Бордо, провежда редица експерименти, за да провери дали домашните любимци усещат разликата между гласа на собственика си и този на чужди хора.
Когато чуят познат глас, котките реагират отчетливо и демонстрират разнообразни реакции спрямо конкретния тон, с който им се говори. Писаните обаче не показват почти никакви сигнали за реакция, когато чуват как собственикът им разговаря с друг човек или другият човек се обръща към тях.
"Има наистина специален начин на комуникация, който се изгражда между котка и собственик", категорична е Де Музон.
В разговор за National Geographic тя допълва, че изследването ѝ потвърждава, че ние, стопаните, сме истински важни за нашите котки и че не сме само създания, които им дават храна и чистят след тях. "Повечето хора говорят на техните котки и това е изключително полезно", убедена е специалистката.
Тя установява, че котките много ясно разпознават гласа на стопанина си, независимо дали той се обръща директно към тях, или говори на друг човек.
Писаните обаче почти не разпознават гласа на чужди хора, независимо дали те се обръщат пряко към четириногото. Това означава, че с времето котките не само научават как точно звучи стопанинът им, но и започват да разбират разнообразните нотки, с които той го прави.
За да докаже това, Де Музон използва 16 доброволци и техните котки, като първо пуска на котките записи на чужди хора, които казват неща като "Искаш ли лакомство?" и "Ела тук". Колкото и да се повтаря записът, котките не реагират особено.
Напротив, когато на писаните е пуснат запис с гласа на стопаните им, те реагират много по-видимо. Впоследствие Де Музон им пуска отново записа на чуждия човек и реакциите отново секват.
Голямата изненада според нея е, че каквото и да говори непознатият на котката, тя почти не се обръща и не показва интерес към него. Това е и сериозна разлика между котките и кучетата, като последните са склонни да се подчиняват и да изпълняват команди, дори и те да идват от чужд човек.
По мнение на Де Музон откритията ѝ приближават котките повече до бебетата, отколкото до останалите домашни любимци.
Изследването потвърждава и други твърдения като това, че котката перфектно разпознава името си, когато я викаме, и развенчава друг мит - че на четириногото не му пука, че го викаме. Де Музон е категорична, че котките сериозно се вслушват в стопанина си и според чутото избират как да реагират.
"Това е ново измерение в разбирането на котките и на техните социални умения", посочва тя.
"Котките, които някои възприемат за неблагодарни и независими създания, всъщност са много способни да създават силни връзки с хората", допълва Де Музон.
Тя уточнява, че проучването ѝ е важно и защото ние, хората, използваме за комуникация най-вече гласа си и е ценно да знаем, че котките го чуват и разбират.
"Това ще ни окуражи да приемаме котките за чувствителни и комуникативни, а не за егоистични и индивидуални", добавя специалистката.
