Още през първата седмица на световното първенство в Катар темата за съмнително спечеленото домакинство и нетипичното място в календара на форума беше разгледана от всички гледни точки.
В един момент играта завладя феновете, а по терените в Близкия изток се случиха толкова много изненади, че политиката и корупцията останаха на заден план.
Далеч не за първи път футболът, благодарение на това, че е социален феномен, успява да отмие всяко петънце върху нечий имидж. И ако преди началото на Световното през 2022 година тегнеше дебелата сянка на скандалите, то поне те имаха някакви граници. Не същото можем да кажем за други случаи в историята - например, Мондиал 1978 в Аржентина.
Във времена на несигурност, южноамериканската страна не само става световен шампион за първи път и изпълнява една луда мечта, но го прави по начин, заради който няколко десетилетия по-късно ФИФА започва разследване. Неговата цел е титлата да бъде отнета, но неуспешно. Защото най-великите майстори на манипулациите не оставят следи, а само слухове и градски легенди.
Демокрация, преврат, демокрация, преврат
Хуан Перон става президент на страната през 1946 година. Неговите привърженици изтъкват умението му "да потушава всякакви вътрешни противоборства". Истината обаче е малко по-различна - става дума за диктатура в най-чистия ѝ вид.
Популизмът, площадните изяви и личният интерес на Перон към идеите на италианския фашизъм и германския нацизъм затрудняват мнозина изследователи в класифицирането на явлението перонизъм.
Едно е ясно - става дума за феномен, който е достатъчно обаятелен, за да завладее сърцата на милиони аржентинци. Естествено, не се разминава без преврати - военните управляват Аржентина от 1955 до 1958 г. и от 1966 до 1973 г.
През 1974-та Хуан Перон се завръща от изгнание и отново става президент, но само за няколко месеца, след което умира. Властта поема неговата съпруга Мария Естела Мартинес де Перон, а в следващите години страната тъне в корупция и мизерия.
Следва нов военен преврат, който дава началото на един от най-кървавите режими в историята на Латинска Америка. Военната хунта измъчва и екзекутира много аржентински граждани без съд, а избитите и безследно изчезнали са около 30 000 негови противници.
В тази смутна политическа обстановка Аржентина приема Световното през 1978 година.
Лудата мечта
Начело е бившият командир на сухопътните войски генерал Хорхе Рафаел Видела. Неговата луда мечта е да надмине Бенито Мусолини и да покаже, че Аржентина може да направи много по-бляскаво световно първенство от това през 1938 година.
С малката подробност - "гаучосите" трябва на всяка цена да спечелят Мондиал 1978.
Форматът тогава е такъв, че участват 16 отбора, разпределени в четири групи. Напред продължават първите два от всеки поток и оформят нови две групи от по четири състава. Победителите се класират за финала, а вторите играят в мача за бронзовите медали.
Аржентина достига до втората фаза, където е в група с Бразилия, Полша и Перу. След победа с 2:0 над Дружината и равенство 0:0 с Бразилия, домакините и "селесао" имат по три точки (тогава за победа се дават две, а за равенство - една точка).
После идва едно от най-странните решения в историята. Из улиците на Буенос Айрес се шушука, че генерал Видела ще направи всичко възможно, за да може Аржентина да продължи напред. А това означава да не оставя нищо на случайността. Стъпка номер едно е да направи така, че бразилците да играят първи, така че "небесносините" да знаят с какъв резултат трябва да победят.
Да "убедиш" съперника да загуби
В последния си мач Бразилия бие с 3:1 Полша и заема първото място с пет точки и голова разлика 6:1. 45 минути след края на срещата, започва мачът между Аржентина и Перу. (В днешно време подобен регламент е невъзможен и при подобен сценарий, мачовете биха се играли по едно и също време).
Домакините се нуждаят от победа с повече от четири гола, за да се класират на финала. А преди срещата Хорхе Рафаел Видела иска лично да се види със звездата на Перу Ектор Чумпитас, след като вече "е обсъдил тактиката" с треньора Маркос Калдерон.
Говори се също така, че генералът после влязъл в съблекалнята и изнесъл пламенна реч, чиято цел е да убеди противниковите футболисти да загубят.
Години по-късно в медиите се пише, че генералът е гарантирал не само финансова изгода за щаба на Перу, но и огромни доставки от зърно за страната, стига аржентинците да победят с повече от четири гола.
Водени от голмайстора си Марио Кемпес, домакините безпроблемно се справят с 6:0. Впечатление прави, че в стартовия състав на Перу няма някои от футболистите, направили добро впечатление до този момент от турнира, а упреците на бразилците са насочени към защитника Родулфо Мансо, който "се е навел, за да се стигне до четвъртия гол".
Цирк преди финала
Финалът е на стадион "Ел Монументал" в Буенос Айрес срещу Холандия. Мечтата на генерал Хорхе Рафаел Видела да изчисти имиджа си не само пред всички свои сънародници, но и пред целия свят е много близо. На крачка от върха, дори пипалата на диктатора не са достатъчно дълги, за да пробият в щаба на "лалетата", но със сигурност би било огромен погром, имащ дори обратен ефект, Аржентина да не спечели битката за трофея в собствения си дом.
Но повярвайте, че човек, който може да направи държавен преврат, може да организира и цирк на световно първенство по футбол.
Всичко започва преди пристигането на холандците на стадиона. Шофьор на техния автобус е аржентинец, който върти из улиците на Буенос Айрес в продължение на часове, само за да изнерви всички играчи на гостите. Самите футболисти на домакините умишлено закъсняват за мача, а после протестират срещу холандския футболист Рене ван де Керхов, че не може да играе с гипс на счупената си ръка, защото е опасен.
В края на краищата началото е дадено. Марио Кемпес открива резултата, но Нанинга изравнява. Редовното време завърша 1:1, а на "лалетата" все повече им липсва Йохан Кройф. Легендарният №14 отказва да пътува, защото има важни сделки през лятото, които да сключи със спортната си марка. В продълженията "гаучосите" пречупват холандците с попадения на Кемпес и Даниел Бертони и стават световни шампиони за първи път в историята си след крайното 3:1.
Смъртта на генерала
Еуфорията от това да си най-добър в света пренарежда дневния ред в страната, но големите проблеми отново излизат наяве.
Правозащитни организации напомнят, че над 30 000 души са "принудително изчезнали" (арестувани, измъчвани и екзекутирани тайно, без съдебен процес) по време на военната хунта.
Сериозните икономически проблеми, нарастващите обвинения в корупция, общественото недоволство и поражението на страната във Фолкландската война през 1982 г. - всичко това, събрано заедно, дискредитира управниците.
Под силен обществен натиск, военното управление вдига забраната за политическите партии и постепенно възстановява основните политически свободи.
През 2013 година Хорхе Рафаел Видела умира в затвора, излежавайки доживотна присъда за престъпления срещу човечеството.
