Той винаги ще бъде помнен като един от главните "виновници" Манчестър Юнайтед да спечели легендарния требъл през 1999 г.
Историята на клуба нямаше да е същата, ако Дуайт Йорк не беше заформил един велик нападателен дует - и не беше използвал едно центриране от своя партньор в атака, за да отбележи може би най-важния си гол.
През април 1999-а Юнайтед е слязъл от върха във Висшата лига след равенство срещу Лийдс и е позволил на Ювентус да отбележи гол на чужд терен, за да си тръгне с равенство 1:1 от "Олд Трафорд".
Футболистите на сър Алекс Фъргюсън се нуждаят от победа в Италия или голово равенство, за да отстранят могъщия италиански гранд и да достигнат финала в Шампионската лига.
За да стане мисията възможна е необходим голям мач от двамата нападатели на "червените дяволи" - Анди Коул и Дуайт Йорк. Но точно в такива случаи емблематичното дуо блести най-силно, както и самият Йорк потвърждава.
Юнайтед очаква изключително труден реванш в Торино срещу отбор със звезди като Зинедин Зидан, Филипо Индзаги, Едгар Давидс, Дидие Дешан и Антонио Конте.
Но не очаква чак такъв кошмарен старт, при който изостава с 0:2 още до 11-тата минута след две попадения на Индзаги.
"Удивително е като си помислиш в каква позиция бяхме тогава. След 1:1 на "Олд Трафорд" отидохме в Италия да играем срещу едни от най-коравите защитници по онова време", спомня си Йорк.
"Италианците са известни със солидната си отбрана, така че да наваксаме дефицит от два гола по такъв начин беше нещо показателно за целия ни сезон".
Капитанът Рой Кийн намалява на 1:2 с глава след корнер, а 10 минути по-късно идва и моментът на Йорк.
Той се промъква зад защитата и получава идеално центриране от Анди Коул, за да плонжира и ефектно да изравни резултата.
Важен принос за атаката има и Дейвид Бекъм, който елегантно сваля топката с глава към Коул. Именно Бекъм получава особено големи похвали от Дуайт Йорк за своята отдаденост към спорта.
"За мен Бекс беше от топ играчите и му се възхищавах за всекидневната му работа - беше в страхотна форма и се грижеше за себе си. Беше посветен и на това да се ожени и да направи семейство - но футболът беше на преден план за него. Той заслужава много по-голямо признание за футболните си качества, отколкото някои му дават", отчита Йорк.
Не по-малко признание за своите постижения заслужава и самият Дуайт Йорк.
Роден в малко село в Тринидад и Тобаго, талантът е забелязан случайно от мениджъра на Астън Вила Греъм Тейлър, когато е още 17-годишен и участва в една контрола срещу английския тим.
Оттам си печели проби и договор с Вила, а през 1998 г. е продаден на Манчестър Юнайтед срещу 12.6 млн. паунда.
"Фъргюсън ме мотивира, като ми даде тази възможност и предложи такава сума, с която си гарантира, че ще ме привлече. Мисля, че за времето си бяха много пари, рекорден трансфер за Юнайтед".
"Това самò по себе си беше достатъчна мотивация - мениджър от такъв калибър да инвестира в някой като мен, особено предвид произхода ми", отбелязва Йорк. "Няма по-надъхващо нещо от това някой като сър Алекс Фъргюсън да ти каже: "Искам да си основен играч за мен и водеща фигура в този отбор".
Нападателят признава, че си е предизвикателство да влезе в съблекалня със съотборници, които вече са печелили много трофеи.
Но не среща проблеми заради силния си характер и заради убедеността си, че има с какво да допринесе.
Историята след това е добре известна. Юнайтед си осигурява титлата в първенството с победа над Тотнъм и побеждава Нюкасъл, за да грабне Купата на Англия.
Финалът на Шампионската лига срещу Байерн Мюнхен в Барселона е последната стъпка към мечтания требъл.
"Идвах от Карибите и изживявах някакъв сън отвъд най-смелите си фантазии. Да бъда на топ ниво във футбола, да вкарвам и да печеля големите трофеи... мисля, че бях най-щастливият сред всички играчи".
Особено важно за него е да представлява Тринидад и Тобаго на най-голямата футболна сцена.
"Със сигурност мислех да съм първият от страната, който печели големи трофеи - но не смятах, че ще е с Манчестър Юнайтед на най-високото ниво в британския футбол! Изминахме невероятен път", радва се Йорк.
Този негов път включва спечелването не само на требъла, но и на "Златната обувка" на Висшата лига и наградата за Играч на сезона за 1998/99.
Постиженията му нямаше да са възможни без синхрона с Анди Коул, с когото се разбират перфектно не само на терена.
"Имаше големи нападателни дуети - например Бергкамп и Анри или донякъде Шиърър и Сътън. Но те не бяха като мен и Коули. Причината беше, че с него станахме много добри приятели на игрището и извън него, а това приятелство беше нещо уникално".
"Бяхме две чернокожи момчета, които не си бяха представяли, че ще играят за Юнайтед. Чувствахме, че искаме да постигнем нещо специално, каквото други чернокожи нападатели не бяха правили преди нас", разказва още Йорк.
В онзи незабравим сезон Анди Коул също се представя знаменито и се разписва 24 пъти във всички турнири, добавя и 7 асистенции.
"Всъщност той заслужава много повече признание от мен, защото аз поне знаех, че идвам като най-скъпия играч на Юнайтед и ще получа шанс да играя. А той можеше да вземе по-лесното решение и да напусне, но предпочете да остане и да се бори за титулярното си място", подчертава Йорк.
Присъствието на Оле Гунар Солскяер и Теди Шерингам прави конкуренцията в нападение жестока, но Дуайт Йорк разпалено разказва как Коул си е заслужил мястото в тандем с него.
"Коули движеше толкова добре топката, а аз се промъквах в пространствата и това предизвикваше кошмари за противниковите защитници. При тях се създаваше бъркотия и хаос, защото не знаеха как точно да ни спрат".
Йорк не пропуска да отбележи и че двамата имат привилегията да бъдат снабдявани с пасове от хора като Бекъм и Райън Гигс. А в центъра са подпомагани от Пол Скоулс и Рой Кийн - така че цялата единайсеторка на Юнайтед е абсолютно легендарна.
"Като имаш такава класа навсякъде по терена, футболът се превръща в огромна радост", заключава Йорк.
През пролетта на 1999-а все още малцина считат, че Юнайтед е способен да отстрани Ювентус насред Торино, и то при изоставане от 0:2.
В края на реванша Йорк пробива сам срещу вратаря Перуци и е препънат, а притичалият Коул прави 3:2 на празната врата, носейки победата и един обрат, който е не по-малко впечатляващ от последвалия срещу Байерн.
Дуайт Йорк печели още две шампионски титли с манчестърци и остава любимец на феновете, а Анди Коул изчерпателно обобщава отношенията между двамата:
"Аз и Дуайт сме пълни противоположности, затова се разбирахме. Каквото харесвах аз, той не го харесваше и обратното. Ние сме като Ин и Ян. Обичам го като брат и със сигурност той е най-добрият футболист, с когото съм играл".
