Намръщен, а понякога откровено кисел. Човек, чието настроение лесно се мени, но със сигурност такъв, който много рядко се усмихва на терена. Такъв статут си създаде Марио Балотели още в началото на футболната си кариера.
Италианецът обожаваше да играе с каменно изражение, дори и когато отбележи гол. Попитан веднъж защо не се радва, той отговаря: "Пощальонът радва ли се, когато доставя писма? Не, защото това е неговата работа. Моята е да вкарвам голове."
Историите около Балотели са достойни за няколко книги и включват скандали с полиция, момичета, съотборници и треньори. Необясними решения, подозрително поведение, но и феноменални представяния на терена.
Във всички тях Марио е лошо момче, здравеняк и тип, за когото човек би казал, че има гангстерско минало. Малцина обаче са виждали другото лице на футболиста - уплашеното хлапе, което неутешимо плаче, страхувайки се от нещо.
През 2011 година започват проблемите в дясното коляно на Балотели. Тогава той вече е преминал в Манчестър Сити и бързо осъзнава, че колкото и твърдо да се играе в Серия "А", на Острова трудно е още по-трудно да се издържа физически.
Италианският футболист работи почти всеки ден с физиотерапевт и кондиционен треньор, които съобразяват тренировките му изцяло с моментното функционално състояние на тялото.
В един момент дори специалистите в щаба на "гражданите" не знаят как да решат проблема и пращат тарана в САЩ, където да се види с Кил Ноус. Той е човекът, изготвил специална програма за олимпийски състезатели, които имат травми в коленете. Методите му са ефективни и дават добри резултати.
Проблемът на Балотели обаче е и психически, защото заради болката той започва да се съмнява, че изобщо някога ще се оправи. Непрекъснато играе и тренира с мисълта, че ще стане по-зле, и че в един момент ще бъде принуден да прекрати кариерата си.
Представянето му през кампанията обаче показва друго. Във Висшата лига Супер Марио изиграва 23 мача, в които вкарва 13 гола и записва една асистенция. Бележи и два пъти в Шампионска лига, един път в Лига Европа и още един в Купата на Лигата. Накрая завършва с общо 32 двубоя, 17 гола и 2 асистенции. Това означава само едно - за Европейското през 2012 Италия си има нападател в топ форма.
Още на лагера преди първия мач обаче деветката на "скуадра адзура" отива при един от лекарите на отбора, за да му се оплаче, че проблемите в дясното коляно са се завърнали. Започват обстойни прегледи, а състоянието на Балотели предизвиква хаос в отбора.
Опасенията се оказват напразни. Мнението на медицинските лица е, че болежките са от претоварване.
"Трябваше да се направи стандартна инжекция с хиалурон в коляното. Тя облекчава болката, а течността служи като смазка за ставата, така че да облекчи тялото при движение", разказва Клаудио Риго, който момента е начело на медицинския екип на Сасуоло.
През 2012 година лекарят не предполага, че ще стане свидетел на сцена, за която дълго време ще говори. А именно - как лошото момче Марио Балотели започва да плаче само при мисълта, че ще му бъде поставена инжекция. И как след интервенцията напереният футболист ще хлипа в агония.
"Много се страхуваше. Не можех да повярвам. Сложил съм безброй такива инжекции, включително на жени, и никога някой не беше плакал", обяснява доктор Риго.
Той успява да вдигне отново на крака една от звездите на Италия, а Балотели бързо влиза в обичайната си роля - без да показва емоция и сякаш винаги мълчаливо протестиращ за нещо.
На полуфиналите на Евро 2012 Марио изиграва един от мачовете на живота си. Вкарва два гола на Германия, единият от които ще се помни винаги, заради начина, по който футболистът отпразнува - гол до кръста, намръщен и стиснал мускули. Отправящ ясното послание: "Аз съм железен, не се страхувам от нищо и никого!"
Да, Марио, почти си прав. Само да няма игли.
