Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Червената кралица на СССР, която не успя да победи единствено алкохола

На 17 март 2001 г. в Балашиха край Москва на 53-годишна възраст си отива бивша служителка в местния стоманолеярен завод. Умира в пълна забрава и самота.

Според някои версии смъртта ѝ настъпва почти две седмици по-рано, но тялото е намерено едва на 17-и. Никой не може да допусне, че тази нещастна и самотна жена на име Зинаида Воронина е прочута олимпийска шампионка на СССР в гимнастиката.

В родния ѝ Йошкар Ола обаче помнят великата си съгражданка и събират пари, за да транспортират тялото до столицата на Република Марий Ел и да го погребат достойно. По-късно детско-юношеската школа по гимнастика в града получава името на Воронина.

През 60-те години Зинаида е една от сензациите на съветския спорт, но в началото на новия век тя е останала легенда единствено за хората в Йошкар Ола.

***

Подобно на много други диаманти на съветския спорт, Воронина попада в гимнастиката съвсем случайно. Забелязана е от треньорката Антонина Левшевич, която идва да набира деца в училището ѝ - разпространена практика и у нас преди промените през 1989-а. Левшевич си спомня, че веднага ѝ е направило впечатление, че Зина има бъдеще в големия спорт, ако приеме да се захване с него сериозно.

А за Зина Дружинина (моминското ѝ име) гимнастиката се превръща в спасение. Не само се влюбва в спорта, но и той става неин отдушник и бягство от несгодите в едно провалено семейство. Бъдещата шампионка не познава баща си, а майка ѝ е алкохоличка. Финансовото положение на момичето пък е толкова тежко, че от училището ѝ дават помощи за закупуване на униформа, а в голямото междучасие получава чаша мляко безплатно.

Трудното детство повлиява на психиката на Зина, която почти се отказва от гимнастиката, след като печели всички регионални състезания при девойките. Но Левшевич успява да я убеди да остане в спорта.

В десети клас Дружинина се премества в Москва и става част от школата на Динамо, след което бързо си пробива път до националния отбор.

Първите сериозни международни успехи на Зина са сребро и бронз от Световното първенство през 1966 г., а година по-късно си тръгва от европейското с три отличия. Върхът на славата ѝ е 1968 г., когато Воронина печели Купата на СССР в индивидуалния многобой и олимпийското злато в Мексико Сити.

"Тя се смее, когато слънцето е тъжно, а извивката на тялото ѝ е неописуемо грациозна", пише "Советский спорт".

Нацията се възхищава на гимнастичката не само заради спортния ѝ талант, но и заради привлекателния ѝ външен вид. "Ако на състезанията съдиите бяха мъже, Зинаида винаги щеше да бъде световна шампионка", казва швейцарският треньор Жак Гунтхард. А същият "Советский спорт" обявява Дружинина за най-красивата гимнастичка на Съюза.

Външният ѝ вид и грация подлудяват много мъже, но само един е достоен да спечели сърцето ѝ - не по-малко известният от нея гимнастик и също олимпийски шампион Михаил Воронин.

Двойката се жени след олимпиадата, а през 1969 г. се ражда синът им Дмитрий. Година по-късно младата майка триумфално се завръща от майчинството, завоювайки злато на Световното първенство с тима на Сборная.

Всичко в живота ѝ изглежда перфектно, но в един момент се появява най-големият ѝ призрак - алкохолът.

Първите ѝ срещи с чашката са още като прохождаща гимнастичка, но треньорите приписват нарушенията на режима на нейната младост. Никой не може да допусне, че един ден ще се стигне до зависимост. Още повече, че в в установения казармен стереотип за подготовка на съветските спортисти забежките са по-скоро изключения, отколкото норма.

Спортната слава, бракът с Михаил и раждането на детето за известно време напълно отказват Зина от вредния навик. След първоначалните успехи след раждането обаче, кариерата ѝ започва да буксува и Воронина осъзнава, че след нея идва изключително силно поколение състезателки, с които вече не е в състояние да се конкурира.

Продължава живота си с малко дете на ръце и бутилка на масата.

"Често посещавах семейство Воронини. Канеха ме на рождените си дни. Още тогава се забелязваше, че нещо не е наред със Зина. Достатъчно беше да я видиш как посяга към бутилката", спомня си журналистът Владимир Голубев.

Алкохолизмът е ужасно нещо, а измъкването от него без силна подкрепа от страна на близките е почти невъзможно. Воронина обаче няма такава. Мъжът ѝ подава молба за развод и взима детето, обръщайки гръб на бившата си жена завинаги. Той даже не присъства на погребението ѝ. Дмитрий все пак се сбогува с майка си, която за последно вижда две години преди смъртта ѝ.

След развода Воронина започва да пие още повече и се маргинализира. Напива се, за да се откъсне от реалността и да забрави за всички неприятности. Има "добър" пример как се прави това от майка си в миналото.

Мнозина, които са я познавали, твърдят, че именто заради фамилната си обремененост Зинаида е била още по-склонна към пристрастяване.

Най-ужасното е, че няма кой да подаде ръка на бившата шампионка в този труден момент - семейството ѝ се е разпаднало, няма роднини, а малкото останали приятели ѝ обръщат гръб.

Преди Олимпийските игри в Москва, на които при други обстоятелства Воронина може да е почетен гост или дори треньор, срещу нея е приложена т.н. санкция "101-ви километър" (неофициален термин, обозначаващ способ за ограничаване на правото за заселване, прилаган в Съветския съюз към някои категории граждани. На тях им е забранявано да живеят в пределите на 100-километровата зона около Москва, Ленинград, столиците на съюзните републики и други големи градове). Всички асоциални елементи са напъдени, за да не смущават гостите на Игрите. Така олимпийската шампион е заточена заедно с престъпници, пияници, бездомници, проститутки и др.

Деградирането ѝ продължава стремглаво, като дори стига до затвора за дребна кражба. След като излиза на свобода, получава последен шанс да промени съдбата си - назначение в леярната в Балашиха.

Железният борбен дух обаче вече е удавен в алкохол. Няма връщане назад. Няма как Зина да спре да пие и да заживее като "нормален съветски гражданин", каквото се иска от нея.

"Дадох всичко от себе си на гимнастиката и страната си - казва тя в едно от последните си интервюта. - Но някой изобщо помни ли ме? Оттеглих се от спорта и ме забравиха. Понякога дори ми се иска никой да не знае, че съм олимпийска шампионка. Наскоро вървях по улицата, а една стара баба стоеше на тротоара и се страхуваше да пресече. Отидох да ѝ помогна, а тя каза: "Зина? Дружинина?" Тя плаче и аз плача. Нахлуват спомени. Кому е нужно?"

Зина продължава да злоупотребява с алкохола, а през 1992 г. напуска завода по собствено желание. След това следите ѝ се губят. Известно е, че преди смъртта си успява да посети родния си град, в който се радва на голямо внимание и уважение.

Йошкар Ола не забравя Воронина и след смъртта ѝ, устройваки достойно изпращане на Червената кралица. Така наричат Зина в най-славните ѝ години. Макар и за кратко, тя е кралицата на съветската гимнастика.

   

Най-четените