"Не спирах да се питам защо направих това. Оттам нататък депресията ми се увеличаваше. Последва тежка година и тези чувства ме държаха много време".
Това са спомени на Майкъл Карик от времето му като футболист на Манчестър Юнайтед.
Сега той е треньорът, който съживи отбора неочаквано бързо и е на път да го класира за Шампионската лига, измъквайки максимума от поредния объркан сезон на "Олд Трафорд".
Но някога, преди не толкова много години, Карик беше интелигентен и болезнено самокритичен халф в златни времена от периода на сър Алекс Фъргюсън.
Тогава Фъргюсън имаше на разположение един от най-силните си състави и грабна титлата пред 2007 и 2008 г., успя да спечели и Шампионската лига във финала срещу Челси в Москва.
Но следващият финал в Лигата на богатите докарва Карик дотам да се пита дали изобщо заслужава да играе за Юнайтед.
Тогава звездният състав с Уейн Рууни, Кристиано Роналдо и Димитър Бербатов в предни позиции, с Рио Фърдинанд и Неманя Видич в защита и с Едвин ван дер Сар на вратата трябва да се изправи срещу още по-страховит съперник - Барселона на Пеп Гуардиола.
Дрийм тимът на Пеп с триото Шави-Иниеста-Бускетс в халфовата линия и с Лионел Меси и Самуел Ето'о пред тях няма равен на европейската сцена.
Барса вдига купата след категорично представяне и победа с 2:0 над Юнайтед, който в твърде много ситуации изглежда безпомощен.
По-запомнящият се от двата гола е този на Меси с глава, но всъщност резултатът е открит от Ето'о още в десетата минута.
При откриващото попадение Карик прави привидно не толкова голяма грешка в центъра, когато Иниеста пресича подаването му. Каталунците демонстрират скоростта си и правят светкавична атака, завършена безпощадно от Ето'о.
Впоследствие английският халф не може да се отърве от мисълта, че той е виновен за гола и за загубата.
"През следващите седмици продължавах да мисля за този епизод. Мислите ме преследваха и не можех да си ги изкарам от главата. Питах се защо съм направил това и депресията ми се увеличаваше. Спомените от този нелеп гол завинаги ще са запечатани в съзнанието ми. Опасно е да дадеш топката на който и да е отбор, но срещу Барселона направо си е самоубийство", казва Карик.
Парадоксално е, че той е безмилостен към себе си за нещо, което изобщо не е останало в колективната памет като някакъв кой знае какъв гаф.
И отговорността за случилото се в онзи мач няма как да е на един човек, тъй като тогава просто Барселона е много по-добрият отбор от Манчестър Юнайтед.
А самият Карик е спечелил Шампионската лига година по-рано с "червените дяволи", но всички минали успехи сякаш губят значение за него.
"Разочаровахме самите себе си на "Олимпико". Бяхме невероятно постоянни цели две години, направихме рекордните 25 мача без загуба в Шампионската лига - само за да оставим най-слабото си представяне за финала", ядосва се Карик.
Допълнителен детайл е, че в онзи финал той играе на инжекции заради фрактура на палеца на крака. Излиза срещу Барса, след като се е завърнал към леки тренировки едва три дни преди сблъсъка.
Но естествено, и през ум не му минава за такова нещо да пропусне един толкова голям мач.
След като взима сребърния си медал, Майкъл се прибира в съблекалнята и не говори с никого, докато Фъргюсън крещи на отбора: "Трябва да се погледнете и да се запитате дали можете да играеше на това ниво. Пропуснахте шанса си!"
"Седях като вцепенен и гледах в нищото. Мачът се въртеше в главата ми, обвинявах се и затъвах по-дълбоко в депресията. Питах се отново и отново дали съм достатъчно добър", спомня си играчът.
Barcelona secured their third European Cup #OTD in 2009! 🏆
— UEFA Champions League (@ChampionsLeague) May 27, 2021
What do you remember most about this final?#UCL #UCLfinal pic.twitter.com/LsLsf823KQ
На последвалото парти той притъпява чувствата си след няколко бири, но на другата сутрин болката се завръща: "Все едно бях ударен от автобус. Не се бях чувствал толкова зле. Бях напуснал Рим, но Рим не ме напусна".
Последвалата почивка и времето със съпругата и децата не помага на Карик.
Самокритиката и съмненията го докарват до маниакално състояние: "Развих страх от това да завърша втори. Правех това, което обичам, но в 11 месеца от годината животът ти просто не е твой. Това е лудост! Унижението от второто място не ме напусна. След време осъзнах какво ме мотивира: не желанието за успех, а страхът от провал".
Всичкото му свободно време отива в анализ на неговите пасове във финала и въпроси къде е сгрешил.
"Мозъкът ми беше завладян от толкова много въпроси и не можех да намеря отговори. Бях самотен. Имах невероятна подкрепа и любов от семейството, но никой не можеше да ми помогне. Борех се с дълбока депресия и борбата ми отне много време", признава Карик години по-късно.
През следващия сезон се завръща неуверен и унил.
"Бях загубил своята острота и сезон 2009/10 беше най-слабият ми в Манчестър Юнайтед", откровен е той.
Сър Алекс забелязва спада във формата му и все по-често го държи на пейката, но в един момент е принуден да го пусне като защитник заради вълната от контузии в отбрана.
Преди това халфът никога не е играл в защита и макар че се справя в някои мачове, се стига до червен картон срещу Милан и автогол.
Психологическото му състояние става все по-проблемно, а Майкъл не споделя с никого от отбора, защото не смята, че съблекалнята е мястото, където да говори за депресия и несигурност.
Единствено неговата съпруга и няколко близки приятели са наясно през какво преминава.
Карик развива и страхове, че Фъргюсън ще се откаже от него и ще поиска да го продаде, въпреки че остават две години от договора му.
"Юнайтед беше моят дом и любовта на живота ми. Но бях наясно, че който не отговаря на стандартите, изпада от сметките. Бях страшно уплашен от тази възможност и страхът ме беше завладял".
Въпреки слабата форма и ролята на резерва, полузащитникът попада в състава на Англия за Световното първенство в ЮАР.
Това е сбъдната мечта за всеки футболист, но точно в онзи период Карик изобщо не иска да бъде на шампионата и всяка вечер казва на съпругата си, че мечтае да се прибере.
Мондиалът приключва за Англия с тежка загуба с 1:4 от Германия на осминафинала, а когато Карик се завръща, любовта му към футбола се е изпарила.
Даже вече не иска да ходи на тренировки: "Бях в най-големия клуб, около мен бяха най-добрите играчи и най-добрият треньор. Правех това, за което винаги бях мечтал. Но бях загубил любовта към играта".
В своята автобиография футболистът пише, че е обмислял да прекрати кариерата си, макар и само на 29 години.
Сезон 2010/11 започва сурово за него - той е титуляр в мача за Къмюнити шийлд, но е сменен още на полувремето и вярва по-силно от всякога, че кариерата му в Юнайтед приключва.
Откъде изобщо намира сили да продължи? Може би отговорът се крие в една история от неговото детство.
Като съвсем малък, Майкъл Карик e с криви крака и плоски стъпала. Проблемът е толкова сериозен, че съществува риск да се нуждае от инвалидна количка. Докторите в родния му град Уолсенд настояват за операция, която обаче има само 50% шанс за успех.
Другият вариант е да не се предприема нищо и да остане надеждата, че при растежа проблемите с краката ще изчезнат.
"Слава Богу, родителите ми са отказали операцията. Като пораснах, колената ми бяха малко стегнати и имах плоски стъпала, но можех да тичам без проблеми".
По-късно играчът си слага специални ортопедични стелки и ги ползва през цялата си кариера в Манчестър Юнайтед.
Дори в най-ниската си точка и обзет от съмнения дали заслужава да бъде на "Олд Трафорд", халфът не се отказва.
А Фъргюсън притежава уникален нюх да взима правилните решения относно своите футболисти - и в случая с Карик, правилното решение се оказва да му бъде предложен нов договор.
Именно договорът възвръща увереността на играча.
"Веднага намерих покой вътре в себе си, защото разбрах, че Юнайтед се нуждае от мен и вярва в мен. Така и аз повярвах отново в себе си. Феновете ни виждат като скъпоплатени професионалисти и не разбират сривовете във формата, но ние сме хора, имаме своите страхове и спадове. Футболистите не са роботи", подчертава Карик.
Възраждането му на терена започва на "Стамфорд Бридж" - в четвъртфинала на Шампионската лига срещу Челси през 2011 г.
"Най-сетне бях спокоен, чувствах, че контролирам ситуацията и мача. Подадох на Гигс, който асистира на Рууни. За щастие отново бях на ниво!"
На полуфинала срещу Шалке Майкъл счита, че е изиграл един от най-добрите си мачове. В реванша е резерва, но това вече не го тревожи - защото отново е възстановил желязната си психика.
През май същата година Юнайтед пак участва във финала за европейската купа и по ирония на съдбата, пак се изправя срещу Барселона.
Съществува риск неприятните спомени от "Олимпико" да сринат отново Карик. Но се случва точно обратното.
"Трябваше да разбера старите си грешки. Изгледах пак мача, заради който се бях критикувал толкова много в продължение на две години, и открих, че не съм бил толкова слаб, колкото си мислех. Някои от мрачните ми мисли бях дошли от моята представа, която не отговаряше на реалността".
Барселона отново се оказва твърде силна за Юнайтед и печели с 3:1. Но Майкъл вече е друг човек и поражението не го съсипва.
Той се е научил да приема загубите с различна нагласа. "Направих каквото можах, но днес не беше достатъчно. Барселона и Меси бяха по-добри", вдига рамене Карик.
В момента, докато носи отговорността за представянето на целия отбор, Майкъл не е воден от страха си, а от желанието за победа.
И може би затова убедително надминава очакванията на позицията, на която редица треньори след Фъргюсън се провалиха тежко.
