През 1990 г. шампионът на Серия "А" Наполи пристига в Москва. Първият мач между италианците и Спартак от осминафиналите на турнира за КЕШ завършва 0:0 и на "Лужники" трябва да се реши кой ще продължи напред. Отборът на Олег Романцев постига подвиг и отстранява "партенопеите" след ново 0:0 и победа след дузпи.
Великият Марадона, от когото тифозите на Наполи винаги очакват чудеса, се представя необяснимо слабо в руската столица. Не показва нищо от магията си. По-късно се разбира защо. Аржентинецът не е тренирал от събота (мачът е в сряда) и тръгва за Москва 18 часа преди двубоя. Предремва кратко сутринта преди реванша на "Лужники".
Марадона отказва да лети до СССР
Диего вече 6 години е в Неапол и ръководството отлично познава капризите на звездата. След първия мач със Спартак, той решава, че няма да пътува за СССР. Съотборниците му се опитват да го вразумят, но той е непоколебим. Хора от клуба пристигат в дома му в поредно усилие да го убедят да тръгне с отбора, но пазачът на къщата казва, че Марадона спи и не ги пуска да влязат.
"Това е много сериозно нарушение, което поставя всички в не особено приятна позиция. Днес беше ключов ден в отношенията между Марадона и Наполи. Той е този, който трябва да се подчинява на клуба, а не обратното", казва директорът на Наполи Лучано Моджи. На летището делегацията на тима чака повече от два часа дали Марадона няма да благоволи да се появи. Не благоволява.
По-късно обаче наема частен самолет и заминава за Москва.
Александър Мостовой, звезда на спартаковци и Сборная, си спомня: "Живеехме в комунистическата система и за нас беше непонятно как играч можеше да лети за мач с частен самолет, когато ние дори нямахме нормални вратарски ръкавици и футболни обувки. Когато научихме, не можахме дълго да го проумеем."
Диего обаче може да прави трудни за проумяване неща не само на зеления терен. Вади 30 милиона италиански лири и пристига в СССР. Настанява се в прочутия хотел "Савой" (известен като "Берлин" по съветско време). Марадона идва със съпругата си Клаудия и взимат ключа на стаята си около полунощ. Първото нещо, което футболистът иска, е вечеря, но ресторантът е затворил отдавна. Но и на празен стомах Диего не се отказва от разходка из нощна Москва.
А случващото се през следващите няколко часа е наистина любопитно. Разказва го доста по-късно журналистът Карло Алвино, който пристига в СССР, за да отразява мача.
"Около 00:30 ч. казах на моя оператор Стефано Традити, че след малко ще си вземем такси и ще се върнем в нашия хотел, за да си починем. В този момент пресаташето на клуба Карло Юлиано се приближи до мен и ми прошепна: "Ако съм на твое място, ще остана." Като чух тези думи, без да питам нищо, смених плана и заедно с оператора се настанихме удобно на дивана във фоайето. Знаехме, че чакаме нещо голямо, но какво точно... Часовникът показваше 1:30, когато видях Диего Марадона. Не можех да повярвам на очите си. Какъв обрат. Пресаташето ми каза, че вече мога да си тръгвам, но гласът му ми казваше едно, а интуицията ми - точно обратното.
Станах и отидох до асансьора при Марадона. Погледнахме се, усмихнахме се и тръгнахме към изхода. Имах страхотни отношения с Диего и реших да не го занимавам с въпроси. Реших да го изчакам да излезе от хотела и след това да го последвам на безопасно разстояние, затова казах на оператора да не включва камерата, за да не привличаме внимание върху себе си. Марадона се насочи към Червения площад. На следващия ден на него трябваше да се проведе манифестация, така че беше пълно с милиционери, които не пускаха никого. Районът беше изцяло ограден с бодлива тел. Но Диего не се тревожеше особено за това. Той наистина искаше да се разходи из историческия площад и да го разгледа, затова започна да увещава униформените да го пуснат.
Решихме да заснемем този момент, но ярката светлина на камерата привлече вниманието на Марадона и служителите на реда. Диего не му придаде голямо значение и продължи да се пазари, но в крайна сметка му беше отказано. Не се стърпях и избухнах: "О, чудя се дали тези изобщо разбраха, че говорят с Марадона?" Милиционерът ме погледна изненадано - изглежда, че не беше разбрал нищо освен думата "Марадона". Но не се изискваше и нищо повече. Човекът избута бодливата тел настрани и ни отвори дупка в нея.
Невероятно, но ми се удаде да заснема Марадона и красотата на Червения площад. Бяхме петима - само ние, потопени в сюрреалистична атмосфера. Диего се остави да бъде сниман и само ме помоли да не го питам нищо за мача.
Върнахме се обратно в хотела на отбора около 3:00 ч. Отново срещнах Карло. Спомням си, че ме хвана за ръка и ме попита: "Какво се случи?" Разбира се, разказах му всичко. На следващия ден Диего излезе на терена през второто полувреме и надделя над заканите на Моджи, който допускаше, че може да хване частен самолет, но беше категоричен, че който не е пътувал с групата, няма да играе. Марадона игра. Но за съжаление Наполи загуби. "
След мача Дон Диего отново не лети с отбора. И до днес се смята, че двубоят в Москва се превръща в повратна точка в кариерата му и от този момент започва стремглавото му пропадане като футболист.
Четири месеца по-късно той се проваля на допинг тест. В тялото му са открити следи от кокаин, след което е отстранен от играта за 15 месеца.
"В Неапол просто бях зашеметен от случващото се - признаваше Марадона приживе. - Това беше невероятен свят - вълшебен и примамлив."
Такъв беше. Но този свят подмами и унищожи гения.
