Звездата на Олаф Тон изгрява в един от най-легендарните мачове в историята на германския футбол. На "Паркщадион" в Гелзенкирхен Шалке и Байерн завършват 6:6 след продължения в полуфинал от турнира за Купата, а тогава 18-годишният плеймейкър на "кралскосините" отбелязва хеттрик. И започва стремглаво пътя си към големия спорт.
Още в детските си години се учи да играе и с двата крака. Случва се по неволя. Като малък чупи палеца на десния и дълго време има забрана да рита с него. Затова се научава да гали кълбото и с левия.
Едва на 17 Тон вече е несменяем титуляр за Шалке и изиграва общо 46 двубоя през сезона.
"Обикновено от юношеската формация взимаха по 2-3 момчета, колкото да попълнят групата. Аз бързо показах качества и влязох в титулярния състав - разказва Тон. - Още в началото бях шокиран от суровите привички в първия отбор. На една тренировка отнех чисто топката на Клаус Тойбер и тръгнах напред. Само усетих как ме догони и с два тупаника ми откъсна половината ухо.
Веднага трябваше да тичам, за да ми го зашият. В крайна сметка беше добра школовка, защото тогава бях слабичък и трябваше с битка да се отстоявам на терена. А от друга страна беше добре да имаш откачалка като Тойбер в твоя отбор. Ако някой ме фаулираше по време на мач, той само се оглеждаше кой го е направил. И след това отиваше да отмъщава."
Ранната слава е съсипала не един и двама таланти, но при Тон семейството и клубът не позволяват това да се случи.
Макар младият футболист да се ползва със сериозни привилегии и дори празнува 18-ия си рожден ден в навечерието на вече споменатия мега сблъсък с Байерн със 100 гости, а бирата зад бара налива наставникът на Шалке Руди Асауер.
"Още на 18 една автокъща предложи да ми даде ей така едно "Порше" - спомня си Тон. - Тогава Руди дойде при мен и каза: "По-добре си вземи някое малко BMW".
Както обикновено се случва в Германия, големите таланти веднага падат под прицела на Байерн Мюнхен. Тон не прави изключение и баварците го купуват през 1988 за заместник на напусналия в посока Интер Лотар Матеус.
"На преговорите отидох сам, без мениджър - разкрива Олаф. - Ули Хьонес беше сащисан. Предложи ми двойна премия при шампионска титла, но ме закле да не казвам на Аугенталер."
С Байерн Тон печели три пъти Сребърната салатиера, а заради наличието на Щефан Ефенберг в състава той е изтеглен да играе в защита на поста либеро. Нещо, което в последствие правят още две големи имена на германския футбол - Лотар Матеус и Матиас Замер.
През 1994 година контузиите на Олаф натежават, а той самият вече не се чувства щастлив в Мюнхен.
Знаците на съдбата не закъсняват и при едно гостуване в Гелзенкирхен феновете на Шалке пеят "Ела си вкъщи, Олаф Тон" на мелодията на легендарното парче "Sailing" на Род Стюарт.
Ситуацията е повече от ясна - пътят към "Паркщадион" е открит, а футболистът отпразнува заедно с мениджъра Руди Асауер завръщането си у дома с бутилка "Шато Петрус" (считано за едно от най-класните вина на света б.а.), реколта 1966. Годината не е случайна - това е годината на раждане на Тон.
Като капитан на Шалке Олаф вдига Купата на УЕФА през 1997 година. "Кралскосините" са пълен аутсайдер във финала срещу Интер, но след 1:0 и 0:1 в реванша смълчават "Джузепе Меаца" при дузпите.
"Удържахме 0:0 и 5 минути преди края на реванша ни вкараха. Никога в живота си дотогава не бях чувал такъв рев от трибуните - спомня си Тон. - В крайна сметка триумфирахме. Пристигнахме вкъщи около 6 часа сутринта, донесох кифли на децата за закуска, след което ги закарах на училище."
А като стана дума за дузпи, Тон отбелязва в два от най-важните мачове в своята кариера.
За единия вече стана дума. Вторият е полуфиналът на Световното първенство в Италия през 1990 година срещу Англия.
"Казах на Бекенбауер, че съм готов да бия. По пътя от центъра към вратата само си казвах: "Трябва да я вкараш, трябва да я вкараш!" - добавя Тон. - На финала не ме пусна. Беше обещал на Литбарски да играе като най-опитен от офанзивните, а Хеслер пък ни беше класирал за Световното. Опитах се няколко пъти да напомня за себе си, като току загрявах пред очите на Кайзера, но така и не стана."
