Зад вратите на някои от най-трудно достъпните места в централен Лондон, основни членове на британския политически елит вечерят, пият, срещат се и спят. Там намират и комфортна и дискретно място за сключване на сделки и правене на политически ходове.
Светът на клубовете със затворено членство (понякога приемащи само мъже) вече не е централна част от британската политика, нито е знак за племенна политическа принадлежност.
Въпреки това много от членовете на британската политическа класа все още приемат членството в тези исторически институции като основна част от кариерния си напредък в Уестминстър. За други, тези клубове са тихо място далеч от любопитни очи или място за спокойна вечер далеч от политиката.
“Естествено, най-добрият клуб в Лондон е Камарата на общините и това е отлично място да се срещате с хора и разговаряте с тях, но понякога е доста удобно да имаш и някое място извън Камарата, където да отидеш, когато искаш тиха вечер или питие”, казва бившият министър от Министерството на външните работи Хенри Белингам, който е член на мъжкия клуб White’s.
“През последните 100 години е имало много министри и депутати, за които клубното членство е било по-важно, защото са прекарвали много повече време в клуба. Сега, когато Камарата е в пленарна сесия, хората прекарват повече време в парламента.”
Един от проблемите е цената – членството понякога струва близо 1000 британски паунда (около 2200 лева - бел.ред.) или дори повече годишно.
“Все още има политическа лоялност към клубовете, но тя е намаляла точно поради тази чисто финансова причина,” казва Хауърд Флайт, бивш депутат и сега член на Камарата на лордовете. Той е член и на три лондонски клуба - Carlton, Pratt’s и Boodle’s. Споделя, че сега основното му място за забавление е в Уестминстърския дворец.
Белингам вярва, че по-младите депутати оценяват ползата от по-изолираното пространство - “друга атмосфера, сред която можеш да се срещаш със стари приятели или да организираш бизнес сделки”.
“Това, което ме впечатлява в клубовете, които посещавам - в White’s като член, и в други като гост - е броят на младите хора там”, заявява той.
Ето бърз поглед през ключалката към някои от най-ексклузивните лондонски клубове и техните членове с влияние в политиката.
Carlton Club
Поглед във вътрешността на клуба. Снимка: CarltonClub.co.uk
Няма да откриете по-консервативно място от Carlton Club, основан през 1832 г.
“Членството там е било знак за лоялност към Консервативната партия и клубът е осигурявал ядрото на организацията на партията в продължение на много десетилетия, особено преди основаването на Централния офис на консервативната партия”, посочва се в уеб сайта му.
Членовете–депутати от торите са многобройни, а консервативни премиери, включително и Тереза Мей, получават почетно членство в клуба, разположен на улица “Сейнт Джеймс”.
Мей се отказва от членството си в клуба през 2001-а, заедно с бившия си държавен секретар Деймиън Грийн, заради политиката на клуба за ексклузивно мъжко членство. По това време жените са можели да бъдат “асоциирани членове”, но не и да използват мъжкия бар или да гласуват за избор на ръководство.
Бившият премиер Дейвид Камерън е отказал да се присъедини към клуба по сходни мотиви, но все пак е станал член, когато клубът е дал пълни членски права на жените през 2008 г.
Beefsteak Club
Четирима от министрите, отговарящи за различни региони от света във Външното министерство на Великобритания, включително външният министър Борис Джонсън, са членове на ексклузивно мъжкия Beefsteak Club.
Дискретността е от решаващо значение тук. Правило 1: "За Beefsteak Club не се говори извън Beefsteak Club". Много от членовете на клуба дори не отговарят на молби за коментар за него. Един от тях коментира пред Politico, че хората в клуба строго спазват правилото да не говорят за клуба извън стените му.
Все пак от медийни публикации за клуба може да се предположи, че членовете му вечерят на една маса с гостите си. Интересна традиция там е хората да се обръщат към стюарда на клуба и сервитьорите с “Чарлз”.
Служителите на Външно министерство Алън Дънкан, Хюго Суайър и Рори Стюарт също са членове, както и бившите финансови министри Норман Ламонт и Найджъл Лоусън. Членове на клуба са и убедения поддръжник на Brexit и бивш депутат Питър Лили, както и Никълъс Соумс, внук на Уинстън Чърчил.
Pratt’s
Фасадата на Pratt's. Снимка: Wikipedia
Изцяло мъжки клуб с дълъг списък от настоящи и бивши парламентаристи от консерваторите. Хауърд Флайт го описва като “много характерен и ексцентричен”.
Етикетът там повелява, когато сядате за вечеря на кръглата маса, да го правите на следващия свободен стол. Така може да се озовете до някого, за когото “да установите, че е управлявал държава в Африка преди 20 години”, казва Флайт.
“Има всякакви интересни и особени хора”, допълва той.
Подобно на Beefsteak, има общо название за обслужващия персонал, като мъжете биват наричани “Джордж”, а жените - “Джорджина”.
Сред депутатите консерватори, които са членове, са Едуард Гарние, Джеймс Грей, Адам Холоуей, Суайър и Соумс. Видните фигури във властта сред членовете му са бившият вицепремиер Майкъл Хезълтайн, бившият лидер на консерваторите Майкъл Хауърд и бившият премиер Джон Мейджър.
White’s
Дейвид Камерън напуска White’s през 2008 г. Забраната срещу членството на жени в клуба не се е вписвала добре в опитите на бившия премиер да се представя като модернизиращ торите лидер.
Много консерватори обаче продължават да не крият членството си там, включително Хезълтайн, Ламонт, Соумс, Суайър и Белингам.
Белингам го описва като “доста традиционно консервативно убежище”. Клубът е относително малък, няма много функции и е встрани от медийния шум, коментира той.
Бившият министър го използва и за социални, и за политически цели. “Ако искам да проведа спокойна среща с някой извън Камарата на общините, това е доста добро място, защото няма хора, които да ти дишат във врата през цялото време. Парламентът е чудесен, но ако имаш среща с министър или колега, хората винаги са наоколо или ви прекъсват, така че не е особено приятно”, обяснява той.
Белингам защитава това в клуба да членуват само мъже с аргумента, че той е “много малък”.
Фасадата на White's. Снимка: Wikipedia
“Не е имало особено желание за членство от съпруги на членове или жени, и мисля, че и характеристиките му, и цялостната му атмосфера са базирани именно на това да бъде само за мъже”, обяснява той.
Белингам описва частните клубове като частни домове. Казва, че според него е напълно приемливо да има политика “само за мъже”, ако не се получават публични субсидии или клубът не приютява публични събития.
National Liberal Club
Основан през 1882-а от премиера Уилям Гладстон, клубът на Уайтхол Плейс - включващ и билярдна зала, която членовете могат да наемат за “вътрешноклубни състезания” - има сред членовете си бившите лидери на либералдемократите Ник Клег и Пади Ашдаун. Уинстън Чърчил, Дейвид Лойд Джордж и Рамзи Макдоналд фигурират сред бившите му членове.
Оли Робинс, доверен съветник на Тереза Мей по въпросите на Европейския съюз, също е член, наравно с видния социолог Джон Къртис - въпреки че той казва, че не е ходил там “от цяла вечност”. Къртис споделя, че предимно използва Royal Society of Arts, когато има нужда от място в централен Лондон, където да върши работа на спокойствие.
Garrick Club
Garrick Club, основан през 1831-а, е в сърцето на лондонския Уест Енд. Той може да се похвали с театрална библиотека, която включва много оригинални ръкописи и документи, както и мащабна колекция от театрални картини и рисунки.
Сред членовете са лидерът на движението за “мек Brexit” Доминик Грийв, както и колегата му от торите и поддръжник на оставането в Съюза Кен Кларк.
Бившият депутат, станал политически анализатор и впоследствие водещ на туристически предавания Майкъл Портильо също е член, както и бившият посланик във Вашингтон Кристофър Майер, въпреки че той казва, че не използва често подобни клубове.
“Когато го правя, това е заради компанията, обстановката, храната и виното, не непременно в този ред. Някои от тях са спокойни убежища в натоварения град. Членството ми в който и да е от тях няма политическо значение”, заявява Майер.
Marylebone Cricket Club
Marylebone Cricket Club - собственик на терените за крикет Lord’s и официален пазител на правилата на играта - има и доста членове с политически връзки.
Сред тях са генералният директор на Отдела за напускане на Европейския съюз Алекс Елис, бившият министър на правосъдието Криспин Блънт, бившият постоянен секретар на финансовото министерство Никълъс Макферсън и бившият специален съветник на Борис Джонсън – Уил Уолдън, сега управляващ директор по обществените въпроси и връзките с правителството в маркетинговата компания Edelman.
Принц Филип, херцогът на Единбург, също е почетен член на клуба. Снимка: Getty
Уолдън е член от 2001-а, макар да е бил предложен още на своя 16-ти рожден ден през 1987 г. Той споделя за клуба, че членството е най-вече въпрос на “опазване на традициите на крикета” и “изиграване на скромна роля в определянето и насочването бъдещето на крикета”.
“Дните на пълните с пушек ъгълчета и мрежи на “стари момчета” за щастие отдавна са отминали. Честно казано, използвам клуба, за да избягам от политиката, почти толкова, колкото и за да говоря за политика. Крикетът е в кръвта ми, той е дълбока моя страст, така че в дните на турнири като цяло се говори за спорт, не за Brexit”, обяснява той.
“Членството обаче ви осигурява най-безценната политическа валута - билети за пробните мачове в Lord’s - и политическите опоненти изведнъж изглеждат особено склонни да ви бъдат приятели”, допълва той.
East India Club
Основан e в средата на XIX век. Сред първоначалните членове на клуба са били служители на Източноиндийската компания и офицери от армията и флота.
Бившият лидер на UKIP и виден борец за Brexit Найджъл Фараж е активен член от присъединяването си към клуба преди повече от 20 години.
Самоопределящ се като “дом за джентълмени далеч от дома”, клубът “не е особено място за политика”, казва Фараж. По негови думи той е използвал стаите за срещи там за големи събирания, но запазва мълчание кога и кой е бил там.
“Това е прекрасно и дискретно място, където можеш да се срещаш с хора и не е особено вероятно да се окажеш в клюкарските рубрики на пресата”, заявява Фараж.
Там има “толкова добро традиционно меню, колкото и навсякъде в Лондон, при много по-ниска цена”, коментира бившият лидер на UKIP, като хвали качествената бира в клуба и изгодната такса за членство.
Той също така казва, че има поне двама депутати от торите, които също са членове, но не разкрива самоличността им.
Заради взаимни международни споразумения, включително и с американски клубове, “е също толкова вероятно да срещнете и американски конгресмен там, колкото и британски парламентарист”, твърди Фараж.
Клубове като White’s са “пълни до тавана с членове на Камарата на общините и Камарата на лордовете”, казва Фараж. “East India не е политически клуб, и за мен това е много привлекателно”, допълва той.
