Ако погледнем назад към 2016-а, забележително е колко често годината беше споменавана в отрицателен смисъл, заради събитията, които я белязаха.
Колкото и масово да е станало да се оправдаваме с 2016-а, това е изключително слаб аргумент. Тези, които го използват често, не успяват да формулират допълнителни средства за да отстояват тезата си. Те не смятат, че е необходимо обяснение, за да се разбере защо нещо през тази година може да е оскърбително за чувствата или възприятията ни. Това зависи доколко са универсални техните тези за морален напредък, а позоваването на настоящата година е неработещ начин да ангажират който и да е, който вече не е съгласен с тях. За хората, които не са активни борци за права на определена група, това е особено дразнещо.
Статия в CNN посочва: "Вече сме 2016-а. Защо е всичкият този сексизъм?". Редакционен материал на Los Angeles Times напомня на читателите, че "Годината е 2016-а и ерата на гражданските права не е свършила." Статия в Grist се пита, "2016-а сме, а спорим за конституционната валидност на съдебното решение за правото на жените на аборт." Елън Дидженерис смъмри Джорджия заради закона за "религиозна свобода" с туит: "Сега е 2016-а г. и все още говорим за равни права за всички. Джорджия, можеш и по-добре." Този подход е особено разпространен сред левицата, но не е ексклузивен само за нея: либертарианското списание Reason се чуди как дадени региони могат да забраняват преподаването на "Хъкълбери Фин" и "Да убиеш присмехулник" в контекста на годината, в която сме.
Общата концепция в аргумента за "настоящата година" е, че времето неизбежно върви към морално усъвършенстване. Това е възглед, който е приет в различни форми от теоретици като Имануел Кант (който пише за "излизането на човека от самоналожената му незрялост"), Карл Маркс (който говори за изгряващо съзнание) и Мартин Лутър Кинг-младши ("Арката на моралната вселена е дълга, но клони към справедливост" ). Ако сте прогресивно настроени, вероятно приемате моралния напредък като абсолютна даденост.
Ако сте дясно настроени или просто работещи хора, които копнеят за добрите стари нрави, обаче, вероятно тази концепция не ви се нрави. Осмиването на аргумента за "настоящата година" - особено редовно използван от комика Джон Оливър - се е превърнало в меме в някои крайнодесни кръгове. Не е нужно обаче да бъдете екстремисти, за да възприемате света в някаква форма на морален упадък. В този контекст, 2016-а не беше една от тези "криволичещи точки на объркване", които Кинг описва, а продължение на обезпокояваща тенденция.
Близо половината от американците вярват, че 50-години са били по-добро време, отколкото сега, според проучване на PRRI, публикувано през октомври. Предсказуемо, белите са по-склонни да се съгласяват с тази теза, отколкото другите расови групи. Но класовото разделение в проучването е по-интересно: 65% от респондентите от белите казват, че 50-те години са били по-добри от сега. 56% от белите завършили университет респонденти заявяват, че през 50-те е било по-зле.
И това всъщност е разбираемо. За белите хора без висше образование и добра работа, светът изглежда видимо по-зле от преди. Реалните заплати са в стагнация от 40 години, а нискоквалифицираните работни места изчезват.
Продължителността на живот на хората, макар и по-висока, отколкото е била през 50-те години, леко е намаляла в последните години. Анализ на Washington Post обяснява: "Нещата, които намаляват риска от смърт, сега са изместени от неща, които го повишават, включително злоупотреба с опиати, алкохолизъм, пушене и други видове саморазрушително поведение." И нивата на самоубийства нарастват, особено сред по-ниско платените хора
Белите хора без висше образование са разтърсени и от упадъка на брака. Както писаха икономистите Шели Лъндбърг, Робърт Полак и Джена Стърнс в майското издание на Journal of Economic Perspectives: "Сравнени със завършилите висше, по-слабо образованите жени е по-вероятно отрано да влязат в партньорства под формата на съжителство и да родят по време на съжителството, и е по-малко вероятно да преминат бързо към брак, и при тях процентът на разводи е много по-голям. За тази група нарастващите нива на съжителство и извънбрачно раждане на деца допринасят за семейна история на относително нестабилни връзки и чести промени в семейната структура."
Но хората не посягат на живота си само заради семейни драми.
Позоваването на това коя година сме в момента може и да е ефективно като скастряне за хората, които смятат, че в миналото има нещо нередно или сбъркано - но е абсолютно неразбираемо за хората, които смятат, че всъщност в миналото всичко си е било наред, или то дори е било по-добро от сегашното време.
Когато някой заяви, както го направи основателката на Code Pink Медиа Бенджамин в Twitter през октомври: "Не мога да повярвам, че през 2016 имаме кандидат за президент, който подкрепя отмяната на гарантираните права на жените на аборт," скептиците вероятно резонно биха възразили: Защо това да е толкова изненадващо? 51% от американците смятат, че абортите трябва да бъдат поставени извън закона, и 49% заявяват, че извършването на аборт е нередно от морална гледна точка.
Това обаче не отменя правото на жената да решава дали да направи аборт или не.
Или когато някой като бившият състезател на Carolina Panthers Чарлз Тилмън изрази разочарование, че "през 2016 г. още водим дискусии за цвета на кожата... още повтаряме лошото в историята си," някои може да отбележат, че той не се аргументира защо някои хора може да възприемат чернокожите спортисти (в този случай куотърбека на Panthers Кам Нютън) по различен начин от белите играчи.
Но аргументите в защита на определени възгледи не може да се опират само на това коя година сме. Въпреки че това ни напомня, че сме в 21 век, а не в Средновековието. Канадският премиер Джъстин Трюдо предизвика овации през ноември 2015, когато отговори на въпрос защо равенството на половете е важно в администрацията му, като каза: "Защото е 2015 година." По подобен начин Bustle, анализирайки назначенията в кабинета на Доналд Тръмп, се оплакаха, че "2016 година е... и в тази съвременна епоха бихме очаквали, че ще сме стигнали по-далеч като равенство и многообразие, отколкото сега изглежда, че сме." Липсваха реални аргументи защо Тръмп не би трябвало да избере хората, които е номинирал, или защо многообразието е важно.
2016-а е вече почти в историята и , слава богу, чуваме последните упоменавания на този изтъркан рефрен. През 2017-а, този прогресивен аргумент вероятно ще залезе още повече. В крайна сметка Доналд Тръмп беше избран не на последно място заради тъга и носталгия по неща, които по никакъв начин не са свързани със сегашните времена. Дали прогресивните ценности ще залязат или издигащия се нов морал на работещите бели ще победи, предстои да видим. Дано 2017-а ни донесе повече надежда.
