Ако сте гледали кандидат-президентските дебати при изборите в Америка (защото за българската действителност едва ли може да се говори за чак такова ниво на професионализъм), вероятно сте забелязали колко премерено и рационално се държат събеседниците.
И, въпреки всички неочаквани удари под кръста, които тазгодишните дебати предложиха на публиката, едва ли за някого остана тайна добрата подготовка на кандидатите - особено на Хилъри Клинтън.
В крайна сметка Тръмп все пак победи Клинтън, но не защото надделя над нея в дебатите, които участниците в кампанията все още считат за някои от големите успехи на бившия държавен секретар в като цяло противната, агресивна и депресираща кампания.
Но как Клинтън успя да надвие Тръмп по време на ключовите живи предавания и да събере симпатиите на публиката?
Нейното добро представяне всъщност се дължи на един човек. Това е Филип Рейнс - довереникът, вживял се в ролята на Тръмп в напрегнатите репетиции по време на дебата.
Ани Карни от американското издание Politico разказва за "двойника на Тръмп" и неговата роля в операция "Кралска вода". Латинският превод е "Aqua Regia" - киселината, която е достатъчно силна, за да разтвори златото.
С това определение малката група съветници на Хилъри Клинтън кодират свръхсекретната самоличност на човека, играл Доналд Тръмп в подготовката за дебатите и неговия малък екип.
46-годишният Рейнс е отдавнашен член на сплотения вътрешен кръг на приближените до Клинтън.
След август 2016-а обаче той се впуска в онова, което описва като "трите най-странни месеца" от живота си. Рейнс си взема тримесечен отпуск от ежедневната си работа и се превръща в актьор на пълен работен ден, като черпи от метода на Станиславски за "пълно потапяне в ролята". Този метод е използван от холивудски легенди като Марлон Брандо и Робърт де Ниро, но се оказва особено ефективен при подготовката за вживяване в образа на противника на Хилъри Клинтън.
В името на ролята Рейнс закупува четири подиума от Amazon, два за дома си и два за тайния офис, който от кампанията на Клинтън наемат за него в юридическата фирма PerkinsCoie във Вашингтон.
Той претърсва eBay за часовник "Donald J. Trump Signature Collection 2005" - и си го купува за 175 долара.
Рейнс дори използва лосион с бронзант върху лицето си, за да повтори уникалния червено-оранжев тен на Тръмп.
Преди репетициите на дебата той започва да носи подплънки на коленете (за да държи краката си прави), аксесоар за подобряване на позата (за да държи ръцете си назад), и да носи обувки със 7-сантиметрови токове (за да отговаря на ръста на Тръмп - 185 см).
Дългогодишният му личен шивач му подготвя свободно стоящ костюм с големи маншети.
Целта не е да се превръща в карикатура на Тръмп като в шоуто "Saturday Night Live", затова не се стига до възпроизводство на прочутата прическа на новоизбрания президент, но от екипа искат да постигнат максимално физическо сходство, така че Клинтън да свикне с внушителното физическо присъствие на Тръмп, докато вижда Рейнс с периферното си зрение.
Подготовката му също така включва работа с Тони Шварц - истинския автор на книгата на Тръмп "Изкуството на сделката". Шварц е негов критик, чрез който Рейнс успява да разбере по-добре психологията на милионера. В опита си напълно да се превърне в героя, за чиято роля е избран, Рейнс признава, че за кратко спира лекарствата си, но не уточнява кои и за какво.
Подготовката за дебатите се извършва в такава секретност, че Рейнс дори си купува чанта с шифрова ключалка, за да съхранява материалите за подготовката, докато пътува от дома си до временния си офис. Той толкова се опасява да не забрави случайно чантата в някое такси на Uber, че й поставя GPS локатор и после я закопчава с белезници за китката си.
У дома или в тайния си офис Рейнс гледа всичките 12 републикански първични избори три пъти, докато стои зад един от подиумите. Това е тренировка за физическото изпитание да стои неподвижен 90 минути.
При първото гледане, той проследява дебатите докрай, като си води бележки. Втория път наблюдава само репликите на кандидата за президент и заснетите реакции, а третия път гледа с изключен звук, като изучава маниерите на Тръмп и езика на тялото му.
По това време Рейнс е убеден, че играе историческа роля, с която помага за избирането на следващия държавен глава.
Но след загубата на Клинтън се оказва, че месеците, които той е прекарал в изучаване на всяка дума и жест на Тръмп, за него се превръщат в много полезен урок. А именно: те му дават уникалната перспектива за начина на мислене и поведение на новия президент на САЩ.
Девет дни преди заклеването на Тръмп като 45-ти президент на САЩ, Рейнс за първи път разговаря с представител от медиите за кампанията. Специално за Politico той споделя какво го е научил животът "в кожата на Тръмп" и за това какво може да се случи, когато необичайната психика на Тръмп се сблъска с уникалните изисквания на президентския пост.
Рейнс смята, че най-голямото предизвикателство за Тръмп ще дойде от самия него.
"Иска ми се той да завещае мозъка си на учените, толкова съм любопитен" коментира Рейнс. "Просто трябва да разберем какво се случва вътре, защото той е едновременно плашещ, но и много интересен и обаятелен човек".
Докато подлага себе си на мисленето и думите на Тръмп, Рейнс вижда да се проявяват определени модели - и не очаква те да се променят след влизането на новия президент в Белия дом.
Той отбелязва и по-слабоизвестни физически особености, от рода на факта, че Тръмп никога не поддържа зрителен контакт. За да се приучи да избягва да гледа Клинтън, Рейнс залепя голяма буква X на срещуположната стена и умишлено гледа в буквата.
В първата цялостна репетиция за дебат на 1 септември (екипът на Обама изважда цялата сцена за репетицията за дебат от 2012-а от архива и я е предоставя на кампанията на Клинтън), Хилъри влиза в стаята и вижда облечения в костюм бивш неин съветник да стои на подиума, вече вживян ролята. "Боже, Филип изглежда готов да бъде противен", шегува се тогава тя, за да намали напрежението. Рейнс се фокусира върху буквата X на стената и не й обръща внимание.
"Не я погледнах в следващите пет часа", спомня си той. "Направихме пауза за обяд, аз си останах на подиума. Тя се приближи и каза: "Няма ли да обядваш?' Не й отговорих".
Рейнс забелязва, че Тръмп има две състояния: любезност, и нещо, което той нарича "пари му под яката".
Размахващият пръст, зачервен, прекъсващ Тръмп се появява основно пред хора, които са го ядосали, като Джеб Буш и после Клинтън.
"Дори самото присъствие на Джеб го подлудяваше", казва Рейнс.
"Псевдо-психологът в мен си помисли, че това е защото Буш беше единствения по-висок от него на сцената. Не толкова псевдо-психологът в мен смята, че някъде дълбоко в съзнанието си той смята, че ако някой ще го победи, това вероятно ще е човекът със стоте милиона долара".
Но Тръмп, на който му "пари под яката" проблясва и после изчезва бързо.
"Той обикновено продължава напред", констатира Рейнс. Въпреки всичките атаки срещу хора и политически врагове, "трудно е да бъде намерен някой, който той постоянно да е нападал през последните две години. Когато го ритнеш по пищяла, отвръща на удара. Няма такова нещо като благородство и прошка. Но после продължава напред".
Атаките на Тръмп срещу Клинтън след изборите например идват само в отговор на нейни атаки: той я оплю в Twitter, след като екипът на кампанията й се присъедини към повторното преброяване, поискано от Джил Стайн и отново преди няколко седмици в отговор на разследването от министерството на правосъдието на поведението на шефа на ФБР Джим Коми по време на изборите.
"Той обаче неведнъж е демонстрирал, че все пак я уважава", отбелязва Рейнс. Когато например Тръмп се отказа от обещанието от кампанията си да назначи специален прокурор, който да разследва бившия държавен секретар, Тръмп каза за семейство Клинтън: "Те са свестни хора. Не искам да им навредя".
По думите на Рейнс, Тръмп е най-отпуснат по време на митинги, където се отдава на мислене и говорене в стил "поток на съзнанието", вместо да участва в диалог.
"Не мисля, че той е попадал в много ситуации, в които да не определя насоката на разговора", отбелязва Рейнс.
И това може би ще е едно от най-трудните неща за Тръмп - да се нагоди към новата си роля и позиция след 20 януари, предполага той.
"Кога е бил последният път, в който някой му е казал: трябва да направиш това и това, и той се е съгласил?" коментира той. "Мисля, че президентството му ще включва много повече неща, които той трябва да направи, отколкото подозира".
Рейнс не може да преодолее тази обсесия по Тръмп и наблюдава неотлъчно пресконференциите на новия американски президент, в които, по негови думи, милионерът умело доминира медиите.
"Хора, вие носите ножове, а отивате на престрелка", казва Рейнс за журналистите, отразяващи Тръмп, като се шегува, че би трябвало да преподава на медиите как да приклещват натясно новия президент.
Рейнс директно показва, че страда, когато на Тръмп са му задавани заплетени въпроси, които му позволяват да избегне директен отговор. Единствената надежда на медиите да насочват Тръмп към теми, които той не иска да обсъжда, е да работят заедно и да задават продължаващи въпроси, коментира той.
"Тръмп знае добре какво става, когато хората срещу него не се отказват и независимо колко от тях побеждава, идват още и още".
Рейнс се гордее, че е могъл да предвиди какво би казал, направил или туитнал Тръмп, преди още той да го стори - и бившите му колеги казват, че е било почти свръхестествено да го наблюдават да отгатва моменти в дебатите, преди те въобще да са се случили.
"Едно е да научиш всичко, което досега е било казано от Тръмп, но при Филип това се е превърнало в способност да предсказва ситуации, които още не са се случили. Това е съвсем ново ниво на разбиране на човека, когото играеш..."
Рейнс например предсказва при подготовката на дебата, че Тръмп ще обвини микрофоните, когато бъде приклещен в ъгъла - което той направи след първия дебат, когато заяви, че микрофонът му е бил дефектен.
"Той поставя пръсти върху него и се навежда към него", коментира Рейнс, който е забелязал как на митинги милионерът "използва микрофона като оръжие".
Рейнс вече отдавна се е върнал към обичайния си живот от дебатите и президентската кампания насам.
Но границата между неговата самоличност и тази на Тръмп все още е размита в съзнанието му.
"Преминах от това да изричам неща, които знаех, че той е казвал, до това да изричам неща, които бях сигурен, че би казал", признава той.
"Има моменти, когато той казва нещо и прекарвам пет минути в опити да осмисля дали аз съм го имитирал, или той е имитирал мен"...
