"Слушай сега! Ако тялото на човек е около 80% вода, а човечеството продължава да расте със същите темпове при все по-големи количества на солена или твърде негодна за пиене вода, това няма ли да значи, че след някакво време всъщност няма да започнем да изпитваме недостиг на годна за пиене вода?"
Думите, макар и казани на домашно парти, където подпийнал млад мъж философства за сложни неща, които не разбира съвсем, малко те карат да се замислиш.
Човечеството открай време проявява огромна жажда за вода, която, по всичко личи, става все по-голяма. А притеснителните новини от някои държави в Южна Европа за засушавания дават съвсем нова тежест на алармите, които еколозите обявяват заради измененията в климата.
За да се спрем и на един друг, откровено подценяван проблем, който избуява все повече през последните години - състоянието на подпочвените води.
Според едно ново проучване на учени в областта на науките за Земята от Националния университет в Сеул, Южна Корея, прекомерната човешка жажда за подпочвени води може да има сериозно влияние върху цялата планета.
Оттам посочват, че хората са изпомпали толкова много вода от подземните запаси на планетата, че това се отразява върху наклона на Земята и върху начина, по който тя се върти около оста си.
Новото изследване, публикувано в средата на юни в списанието Geophysical Research Letters, показва, че постоянното извличане на подземни води в продължение на повече от десетилетие е изместило оста, по която се върти нашата планета, като я преобръща на изток със скорост от около 4,3 сантиметра годишно.
Макар да не звучи като нещо значимо, подобно изместване може да допринесе за глобалното покачване на морското равнище и да предизвика сериозни наводнения на места предупреждават изследователите.
Според професор Ку Уен Сео, който е водещ автор на изследването, измененията, които настъпват в полюса на въртене на Земята, са наистина сериозни.
"Нашето изследване показва, че сред причините, свързани с климата, преразпределението на подпочвените води всъщност има най-голямо въздействие върху дрейфа на полюса на въртене", коментира той, цитиран от CNN.
Макар да не усещаме въртенето на планетата, тя се върти по оста север/юг с впечатляващата скорост от около 1600 км/ч. Всичко - от приливите и отливите на моретата, през промените в сезоните, та до продължителността на деня и нощта зависят от това въртене и оста, под която то се случва.
Вътрешността на Земята е наслоена от скали и магма, обграждащи плътно, горещото ядро. Но в най-външния скалист слой на планетата има огромни резервоари с подпочвени води. Смята се, че под повърхността на планетата в тези водоносни пластове се съдържа над 1000 пъти повече вода отколкото във всички всички повърхностни реки и езера в света.
Новото изследване събира данни от няколко досегашни проучвания.
Едно от тях, от 2010 г., поставя оценката, че между между 1993 г. и 2010 г. хората са извлекли повече от 2150 гигатона подпочвени води от вътрешността на Земята, най-вече в западната част на Северна Америка и северозападната част на Индия.
За да придобием по-добра представа, ако си представим, че това количество вода беше излято в океана, това би довело до повишаването на глобалното морско ниво с около 6 милиметра.
През 2016 г. друг екип от изследователи установява, че отклонението в оста на въртене на Земята между 2003 г. и 2015 г. може да бъде свързано с промени в масата на ледниците и ледените шапки, както и запасите на планетата от течна земна вода.
Всъщност всяка промяна на масата на Земята, включително атмосферното налягане, може да повлияе на нейната ос на въртене, обяснява пред CNN проф. Сео.
Но ако промените в оста на въртене, причинени от промени в атмосферното налягане, са периодични и при тях в един момент полюсът на въртене се връща в обичайното си място, сега изследването на корейските учени показва доста по-дългосрочни изменения.
Те са използвали наблюдения с радиотелескоп на неподвижни обекти в космоса - квазари - като ги използват като фиксирани референтни точки.
Учените са използвали данните от 2010 г. извличането на подземни води, вкарвайки ги в специално изградени компютърни модели, в които се отчита още загубата на лед от ледените шапки на полюсите, както и повишаването на морското равнище.
Към това се добавят и оценките на промените в оста на въртене на Земята.
След това изследователите оцениха вариациите на морското ниво "използвайки промяната на масата на подпочвените води от модела", за да определят каква част от изместването на оста е причинено само от изпомпване на подпочвените води.
Математическите модели показват, че извличането на толкова голямо количество вода от недрата на Земята е довело до наклонение в оста на въртене на планетата с над 79 см за последните две десетилетия.
Сео и колегите му посочват, че все още най-голямо влияние върху изместването на полюса на въртене на планетата оказва движението на мантийния поток - движението на разтопената скална маса в слоя между земната кора и вътрешното ядро. След това обаче по оказано влияние се нарежда извличането на подземни води.
Сегашното изследване може да послужи и на други учени за изграждане на бъдещи математически модели за поведението на планетата и полюса ѝ на въртене. По-мащабни модели могат да включат данни, връщащи се чак до края на XIX век.
С тази информация учените могат да проследят промените в планетата и да свържат всичко това с климатичните промени.
Подземните води осигуряват питейна вода за хората и добитъка и помагат при напояването на културите, когато дъждът е оскъден.
Тяхната роля е огромна, особено за онези райони на света, които все повече страдат от засушаване.
Въпреки това обаче подземните води са изчерпаем ресурс, тъй като запасите се възстановяват изключително бавно. А сега става ясно, че извличането им може да има непредвидими последици в глобален план.
