С всяка следваща екстремна гореща вълна, разрушително наводнение, опустошителен пожар и отчайваща суша едно оглушително отсъствие прави все по-силно впечатление.
Изтребители и самолети, морска флота с огромни кораби, учения и военни конфликти, особено този в Украйна - армиите и въоръжените сили са сред най-големите потребители на изкопаеми горива. Те имат сериозен принос към глобалните парникови емисии, а никой не знае дори точно какъв.
Въоръжените сили не са длъжни да обявяват и отчитат въглеродните си емисии и това е регламентирано от редица международни споразумения. Те не са длъжни и да полагат усилия да ги намаляват.
Изключението е логично - ако военните отчитат емисиите си и съответно колко и какви енергийни източници използват, това би застрашило националната сигурност на държавите.
Активистки групи обаче смятат, че това трябва да се промени - най-малкото защото климатичните промени и очакваните заради тях по-екстремни условия, нестабилност и конфликти също са въпрос на национална и международна сигурност.
Според различните изчисления военните държат между 1 и 6% от световните парникови емисии. За сравнение - на въздушния транспорт се падат около 2,5 на сто.
Изчислението е трудно, защото емисиите на въоръжените сили са изключени от протоколите от Киото и Париж за намаляване на емисиите. Някои страни докладват доброволно данните си, но според изследователите информацията не е пълна.
Специалистите обаче са в състояние да направят приблизителни изчисления и те показват доста тревожна картина.
Само с инвазията в Афганистан армията на САЩ е произвела над 1,212 млн. тона парникови емисии, сочат изчисленията на Университета Браун.
Според организацията Обсерватория на конфликтите и околната среда, която изследва именно влиянието и последствията от военните действия върху околната среда и настоява за по-голяма прозрачност за подобна информация, въглеродният отпечатък на военните разходи на ЕС през 2019 г. е бил приблизително 23 млн. тона.
Това е еквивалент на парниковите газове от около 14 млн. коли, с около една трета от дела на емисиите се държат от Франция.
Организацията, заедно с друга подобна група - Tipping Point North South, както и учени от британските университети в Оксфорд, Ланкастър и "Кралица Мери" в Лондон - се обърнаха към ООН с призив в Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC) да бъдат включени и всички емисии от военните.
"Спешността на въпроса за изменението на климата не позволява да продължаваме за пропускаме емисиите от военните и въоръжените конфликти от процесите в конвенцията", смятат те.
"Това е фрапантен пропуск", смята Аксел Михаелова, основател на групата "Перспективи за климата". Той смята, че вероятно става дума за милиони тонове емисии.
Според "Евронюз" за момента няма особени знаци, че се задава осезаема реакция на призивите за повече прозрачност. Представителите на Рамковата конвенция казват, че няма конкретни планове за отчитане на емисиите за военните, но въпросът може да бъде разгледан още на срещата за климата в Дубай в края на годината.
Възможно е обаче самите представители на въоръжените сили да започнат да променят изискванията и отчетността си и дори да намалят отпечатъка си.
НАТО например вече има методология за отчитате на емисиите от армиите на страните, които членуват в организацията. Генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг пък обяви през 2021 г., че не може в бъдеще да се избира между зелени или силни въоръжени сили.
"Нуждаем се от силни и зелени едновременно", обяви той пред срещата за климата в Глазгоу.
Столтенберг е убеден, че в бъдеще най-ефективните оръжия и най-добрите военни самолети и превозни средства ще се задвижват с "нещо различно от изкопаеми горива".
Друг знак за бъдеща декарбонизация на отбраната е и фактът, че САЩ пратиха за пръв път представители на армията и флота си на последната среща за климата в Египет през 2022 г.
Според официалните данни на агенцията по логистика към министерството на отбраната на САЩ употребата на петрол от армията намалява. Например през 2022 г. агенцията, която осигурява ресурси за военните, е купила 84 млн. барела петрол, което с близо 15 млн. по-малко от 2018 г.
Общо емисиите на армията пък са намалели с 2 тона през 2022 г. - до 44 млн.
Според Нета Крофърд, професор по международни отношения от Оксфорд, до употребата на по-малко гориво се е стигнало както заради оттеглянето на американските войски от Афганистан и Ирак, така и благодарение на използването на повече технологии с възобновяеми източници, на по-ефективни превозни средства и на по-малки военни учения.
Вероятно за това помага и по-широката употреба на дронове, които се управляват дистанционно, не носят товара на човек и съответно са енергийно по-ефективни.
Естествено, въпросът за военния въглероден отпечатък е особено актуален покрай войната в Украйна. "Конфликтът насочи вниманието към проблема така, както не се е случвало при други военни действия", посочват от Tipping Point North South.
Според изчисленията на нидерландския специалист по отчитане на въглероден отпечатък Ленард де Клерк първата година от войната е увеличила парниковите емисии с 109 млн. това, което е отпечатъкът на Сингапур, Швейцария и Сирия, взети заедно.
Войната обаче може да има и обратния ефект - заради повишения риск за сигурността на собствените си страни, военните да реагират още по-консервативно на идеята да обявяват въглеродния си отпечатък.
Така че вероятно сме още доста далеч от войни без въглероден отпечатък, електрически изтребители и танкове със соларни панели.
