Забелязала съм, че една от първите думи, които хората научават на езика на страната, която посещават за първи път, е "наздраве". Е, освен ако не става въпрос за страна със специален религиозен, ерго алкохолен режим, разбира се, но иначе да, такова е правилото.
Затова и когато човек попадне в Швеция, още с първата бира научава какво е "skål" и как се произнася. И ще продължава да чува думата по време на целия си престой, защото, въпреки високите цени на алкохола и потисническия държавен монопол върху разпространението му, шведите обичат да пият.
И го правят с удоволствие, често без мярка, и с много, много чувство на срам и вина.
Какво е довело до такава странна комбинация от емоции и поведенчески модели? Както с всичко друго, което формира народопсихологията на една нация, и тук трябва да се поровим в историята, за да разберем защо шведите пият по начина, по който пият.
А когато изчетете този текст, ще избършете една капка пот на облекчение от челото си и ще си кажете: "Брей, богати, богати, ама и богатите също плачат... щото, ей на̀, не могат милите едни "патрончета" да си купят от кварталния клекшоп!".
Системата "Брат", която съсипа пиенето... и психиката на шведа
За да вникнем в манталитета на нашего брата, шведския пияндурник, трябва да се върнем в началото на XX век - време, което, ако не сте пропуснали уроците по история, ще знаете, че е белязано от широкомащабно разрастване на градовете и въпиещата нужда от работна сила, която да се влее в заводските цехове и други предприемачески начинания.
Емиловците от Льонеберя започват масово да напускат идиличната провинция, за да се преместят в гъсто населените урбанистични ареали и да участват във формирането на новата работническа класа. То и сега не е лесно да се бачка "в града", но само можем да си представим какво е било тогава: 12-часов работен ден при кофти условия, семейства от по 7-8 човека, натъпкани в тесни апартаменти само с газова печка и един клозет, и непосилно високи продоволствени сметки.
Един от малкото достъпни, евтини продукти се оказва алкохолът и "новите" граждани бързо привикват да го използват като лекарство за всичките си екзистенциални проблеми, пък били те просто запек или погрозняла съпруга.
Тази самолечителска тенденция води до епидемиологично покачване на смъртността вследствие на инциденти и заболявания заради злоупотребата с алкохол.
Накъде отива тази нация и какво можем да направим, за да я спасим от гибелната сила на пиячката? Върху тези въпроси си блъскат главите загрижените за бъдещето на нацията любители на чая, но без особен резултат. През 1907 г. правителството отхвърля постъпилото от тяхна страна предложение да бъде наложена тотална забрана върху интоксикиращите напитки.
Четири години по-късно обаче правителството все пак сформира комисия, която да направи проучване по въпроса и да даде експертна оценка до каква степен трябва да се ограничи продажбата на алкохол и дали изобщо. Най-изтъкнатият и уважаван член на комисията е доктор Иван Брат, чието мнение в последствие ще натежи най-много на везните в полза на изграждането на една строга политика, поощряваща трезвеността и заклеймяваща пиячите като зловредни за благоденствието на обществото индивиди.
За разлика от САЩ, където 18-тата поправка води до тотална забрана на алкохола във всичките му форми, шведите все пак проявяват малко здрав разум и се въздържат от такава драстична мярка за отрезвяване (и изтрезняване!) на обществото. Така, през 1919 г. парламентът гласува предложен от Комисията проект за въвеждането на порционна система за продажбата на алкохола.
Системата "Брат", кръстена на своя създател, изисква всеки желаещ да си закупи алкохол да подаде молба, и ако местните власти преценят, че кандидатът е достатъчно благонадежден гражданин, му се отпуска полагаемата по закон дажба, т.нар. motbok, равняваща се на 1,82 л месечно.
И колкото по-благонадежден е гражданинът, толкова по-голяма е дажбата. Най-напред в класацията на "добрите граждани" се котирали семейните мъже на средна възраст и с добри доходи. Жените, безработните и хората с ниски доходи изобщо нямали право на motbok и можели да пият само една студена вода.
Оттам и внушеното чувство за срам, че щом са ти отказали motbok, значи си боклук, социален дегенерат. Или още по-лошо - жена! Толкова по въпроса за социалното равенство през онези години.
Когато държавата държи ключа за домашното барче
През 1955 г. системата "Брат" е заменена от нова държавна уредба, Systembolaget, която на практика представлява верига от магазини за напитки с алкохолно съдържание по-високо от 3,5%, върху която държавата упражнява изключителен монопол.
Заради стриктното съблюдаване на правилото за непродажба на алкохол извън тези специализирани магазини и до ден днешен е абсолютно невъзможно да си купиш дори бутилка долнопробно чилийско вино от супера, местния минимаркет или бензиностанция. Разбира се, човек може да си поръча бутилка в заведение, но на цени много над търговските (които, между другото, също са рекордно високи в сравнение с другите европейски страни).
Законът забранява и консумирането на алкохолни напитки на обществени места, които не са лицензирани заведения като барове и ресторанти, а глобите за нарушението му са толкова солени, че няма да може да ги преглътнете и с една каса бира.
И не си мислете, че само шведската държава е положила тежката си властна десница върху една от най-големите благини в този живот. Идентични монополни вериги съществуват още в Норвегия (Vinmonopolet) и Финландия (Alko).
Обаче дори тези крайно рестриктивни политики, които властимащите твърдят, че се прилагат единствено и само за благото на обществото, не спират гражданите на тези държави редовно да зареждат домашното барче. Макар за целта да им се налага да отскачат често до по-либералните в това отношение близки северни страни като Дания и Естония. Понеже, както се казва, където е текло пак ще тече и където се пило пак ще се пие.
Подозирам, че някак не съм могла да ви убедя досега колко натоварваща не само бюджета, но и психиката може да бъде гореописаната държавна политика по отношение продажбата на алкохола, затова ще ви помоля да затворите очи и да си представите следната ситуация.
Живеете в някое слабонаселено място в провинцията. Понеже магазините на територията на страната (които към момента са 441) са стриктно разпределени по региони в зависимост от гъстотата на населеност, много е възможно там, където се намирате, изобщо да няма магазин на "Систембулагет", а най-близкият такъв да е на 40 минути с кола. Пеша колко ще е няма да смятаме.
Магазинът отваря в 10 сутринта и затваря в 7 вечерта. В съботите - в 3 следобед. За да набавите напитките за домашното неделно парти например трябва да реорганизирате целия си график за седмицата, за да може да си освободите някой цял следобед, за да отидете с кола до конкретния магазин и да купите няколко бутилки вино или каса бира.
Проблемът не е, че ще дадете един държавен външен дълг за тази покупка, а че през цялото време ще сте под стрес дали ще стигнете преди да затворят и какво, по дяволите, ще стане, ако напитките, които купите, не стигнат, а опция "Душа, ще изтичам до денонощния за още" не съществува.
Когато ефектът се превърне в дефект
Системата "Брат" и наследилата го "Systembolaget" успява да постигне до голяма степен целения ефект, а именно да се ограничи консумацията на алкохол до минимум и така да се предпази нацията от зловредното му влияние върху личността, семейството и обществото като цяло.
Социологическо проучване от 2020 г. показва, че монополното дружество държи първото място по индекса за обществено одобрение и доверие, изпреварвайки такива почитани открай време институции като полицията, университета, националното радио и данъчните служби.
От друга страна обаче затрудненият достъп до алкохол и високите цени така и не успяха да превърнат шведите в нация на въздържатели - успяха единствено да прекрои навиците им на пиене.
Превъзнасяният до небето от движението на въздържателите от началото на XX век идеал за трезвеност и заклеймяването на алкохола като първопричина за повечето проблеми в обществото вменяват чувството за вина и срам у тези, които го употребяват.
Без даже да осъзнават, шведите си изграждат култура на пиене, която коренно се различава от тази в Южна Европа, защото гравитира главно около уикенда и празничните поводи. И докато в Италия, Испания и Франция половин литър вино с обяда в бистрото на ъгъла си е напълно в реда на нещата, в Швеция не биха погледнали на подобна поръчка с добро око.
Не че лошогледащите са чак такива въздържатели, напротив - в събота вечерта и те най-вероятно ще са под масата след смъртоносна комбинация от три литра бира и няколко шота с ликьор. Просто не е редно да се пие през деня.
Други практики, върху които все още тегне табу, са да консумираш алкохол в присъствието на деца (макар че някои майки тайно си вкарват алкохол на детски рождени дни, дегизирани в термосчета за фитнес), да поощряваш децата да отпиват от питието ти (любим метод за приспиване на бебета в много южни култури) или да дръннеш чаша червено вино, както си бременна или докато кърмиш.
Старата песен на нов глас
Нещата обаче се променят и Швеция все повече се ориентира към континенталната култура на пиене. Шведското общество отдавна вече не е онова хегемонно, светлорусо общество от наследници на викинги, а бъка от всякакви традиции и култури, които неминуемо се омесват със и даже изместват местните такива.
Все повече шведи се интересуват от вкусовите качества на напитките, произхода им и технологичния процес на производството. Фактът, че обслужващият персонал в "Systembolaget" е висококвалифициран и дава експертни препоръки за това каква напитка с какво блюдо върви и какви са качествата на всеки един продукт, също много допринася за повишаване на културата на пиене на шведите.
И все пак старите навици са упорити като херпес и е трудно да бъдат изкоренени за една нощ. Монополната система върху продажбата на алкохола може и да се е отразила добре в статистически данни и цифри на общественото здраве и социален просперитет.
Обаче истината е такава, че все още много шведи, които се въздържат от алкохол през седмицата заради онова пословично чувство на срам и вина, заклещено в ДНК веригата им, излизат в петък вечер с единствената мисъл да се отрежат стабилно, пък с какво изобщо не е важно.
