Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"В края на работния ден просто искам да съм жива!" - гневът на корейците след убийство в метрото

Убиецът е тормозил жертвата си над 2 години, преди накрая да я причака и да я наръга до смърт Снимка: Getty Images
Убиецът е тормозил жертвата си над 2 години, преди накрая да я причака и да я наръга до смърт

Пред женската тоалетна на метростанция Синданг в южнокорейската столица има табела с надпис: "Сеул - приятелски настроен към жените".

През последните седмици тези думи, предназначени да уверят жените, возещи се в метрото, че градът се грижи за тяхната безопасност, придобиха вкуса на горчива ирония, защото именно в тази тоалетна беше убита 28-годишна жена, работеща в метростанцията.

Задържаният за убийството ѝ е неин колега, който в продължение на повече от две години я е преследвал и тормозил.

След убийството мястото под табелата се превърна в своеобразен паметник с послания на гняв, ярост, скръб и страх, оставени като бележки от мъже и жени, които са недоволни от това как се третират подобни случаи на преследване в страната.

"Твърде много ли искам - да мога без страх да отхвърля онези, които не харесвам", гласи една от бележките, цитирана от "Би Би Си". Друга заявява просто и ясно: "В края на работния ден просто искам да съм жива!".

Подробностите около убийството на 28-годишната жена шокираха страната. Престъплението се случва по време на обичайната ѝ вечерна смяна на местростанцията, като тя не знае, че е наблюдавана от нападателя си.

Той я причаква в продължение на повече от час, преди тя да посети тоалетната и той да я последва там. След кратко спречкване мъжът я наръгва. При създалата се суматоха той е заловен от други служители в метростанцията, но жената умира в линейката на път за болницата.

Задържаният за убийството е 31-годишният Джеон Джу-хуон. Той работи заедно с жертвата от 2019 г., като за това време се обсебва от нея и започва да я тормози по телефона с молби да излезе на среща с него.

Извършителят ѝ звъни по телефона над 300 пъти, като заедно с исканията за среща той я заплашва, че ако му откаже и отхвърли ухажванията му, ще я нарани.

Този тормоз продължава над 2 години, докато през октомври 2021 г. жената подава сигнал срещу него. Джеон е уволнен от работа и дори е арестуван за кратко от полицията, но впоследствие е пуснат под гаранция.

След като той излиза от ареста, неговата бивша колежка бива поставена под полицейска закрила за един месец, докато органите на реда не стигат до заключението, че опасност за нея няма. Само че скоро след вдигането на закрилата той отново възобновява преследването си.

Ден преди да излезе присъдата срещу него по делото за тормоз, той извършва атаката си. Когато полицията го залавя, признава за убийството и посочва като мотив това, че е обиден от нейното обвинение пред властите спрямо него нея.

Южна Корея открай време има проблем с преследването на жени, като една от причините за това беше, че до октомври миналата година единственото наказание за подобно деяние е малка глоба. През октомври миналата година в страната влезе в сила специален закон срещу подобно системно преследване.

Според редица правозащитници обаче в него има вратичка, която позволява на много насилници да се измъкнат - наказателно преследване по такъв случай може да започне само и единствено със съгласието на жертвата.

Критиците на закона смятат, че това ще даде на много преследвачи възможност да притискат жертвите си да свалят обвиненията и по този начин да се измъкнат. А статистиката от влизането в сила на новите правила говори в подкрепа на тази теза.

Според проучване на Националната полицейска агенция на Южна Корея, цитирано от "Би Би Си", от влизането в сила на закона за преследване в края на миналата година са извършени 7152 ареста, но само 5% от заподозрените действително са били обвинени.

В случаите, когато полицията е подала молба до съда за задържане на заподозрения под стража като мярка за неотклонение, едно от всеки три искания е било отхвърлено.

Силната обществена реакция накара дори президента на Южна Корея Юн Сук Йол да заеме позиция и да признае, че законът не предоставя достатъчно защита на жертвите. Той също така призова Министерството на правосъдието да преразгледа закона и да го подсили.

Мнозина обаче припомниха, че именно правосъдното министерство е било пречката на първо време да се прокарат в парламента по-стриктни правила за превенция на подобни преследвачески практики. От ведомството многократно са заявявали, че новата законова рамка е напълно достатъчна.

Допълнителен гняв разпали и реакцията на министър на равенството между половете и семейството Ким Хюн Сук, която отхвърли твърденията, че убийството може да се класифицира като престъпление от омраза срещу жените.

Министърката беше силно критикувана заради твърдението си, че не смята, че омразата към жените е фактор за насилието в случая, като активисти посочиха, че близо 80% от жертвите на преследване в Южна Корея са жени.

Говорейки тази седмица пред парламента в Сеул, Ким предизвика още повече гняв, като намекна, че престъплението е можело да бъде предотвратено, ако жертвата е потърсила съвет от телефонната линия за помощ на повереното ѝ министерство и е предприела други превантивни мерки.

За редица хора в страната това убийство събуди препратки с друг подобен случай от преди 6 години, когато жена бе наръгана до смърт в обществена тоалетно близо до метростанция Гангам. Тогава убиецът ѝ мотивира действията си с отмъщение спрямо всички жени, които го гледали надменно.

За протестиращите сегашното убийство е знак, че нищо в страната не се е променило по отношение на насилието срещу жени.

Според Чой Джин-хюп, директор на групата Women Link, в Южна Корея няма нужда от нови закони, а от това властите да променят цялостното си отношение към жертвите на подобни престъпления.

По време на неотдавнашната предизборна кампания президентът Юн Сук Йол обеща да закрие Министерството на равенството между половете, като го обяви за остаряло, тъй като структурният сексизъм вече не съществува. Самият изказвания на министър Ким пък са в унисон с цялостната визия на президента.

Междувременно на стената на женската тоалетна на метростанция Синданг, под надписа, че Сеул се грижи за жените си, много други жени продължават да споделят своите страхове.

"Колко още жени трябва да умрат, за да се промени тази страна?", пише на една от бележките.

 

Най-четените