Годината е 1990-а и Литва току-що си е върнала своята независимост.
Една от първите задачи на страната е да започне масово да унищожава паметниците от съветско време и то без никакво колебание. Така разнообразни монументи, съдържащи съветската идеология в себе си, се озовават изоставени насред нищото.
Именно тогава един находчив милионер, който се занимава с отглеждане и търговия на гъби, се сеща, че паметниците могат да служат като туристическа атракция и дори да му донесат печалба, ако са подредени на едно място.
Бизнесменът се казва Вилюмас Малинаускас и през 1998 г. му е разрешено монументите да станат негова собственост.
През тази година Министерството на културата на Литва окончателно се отказва да носи отговорност за съветските скулптури и разрешава на Малинаускас да прави каквото реши с тях.
На предприемача му трябват три години, за да обособи и през 2001 г. официално да отвори парк "Грутас" - своеобразен музей на социалистическото изкуство.
Паркът се намира до град Друскиникай, на 130 километра от столицата Вилнюс. Работниците в парка носят копия на съветски униформи, каквито са носили служителите на лагерите ГУЛАГ. През същата година Малинаускас печели Антинобелова награда за безсмисленото си постижение.
Въпреки това паркът веднага започва да привлича посетители. Той е разположен на площ от 50 акра, върху който е изградено доста точно копие на трудов лагер. "Грутас" е заобиколен от бодлива тел, има въоръжена охрана и високоговорители точно като в лагерите на ГУЛАГ, разположени из Сибир.
Обиколката на парка обикновено отнема около четири часа на спокоен ход. Снимането със съветските монументи е разрешено.
Целта на Малинаускас е тези паметници да бъдат свалени от своите пиедестали и да бъдат лишени от предишната си помпозност.
Именно по тази причина бюстовете на съветските лидери лежат в краката на посетителите. Общата колекция е от 86 статуи на 46 творци, разпределени на тематични кръгове. Един е посветен на Червената армия, друг - на трудовите лагери, трети - на партизанското движение.
За по-младите посетители на "Грутас" има информационни табла, които обясняват коя личност каква е и с какво е допринесла за СССР.
Скулптурите, работили по монументите в парка, също са доволни от създаването му. Вече покойният творец Константинос Богданас казва през 2017 г. за The Economist, че въпреки идеологията, с която тези паметници са натоварени, те все пак са произведения на изкуството и са част от историята на Литва.
"Нерон е бил садист и все пак има десетки негови скулптури", припомня Богданас.
Повечето гости на парка предпочитат да гледат на него с ирония, особено след като статуите са оставени да хващат мъх и плесен на воля.
Въпреки това "Грутас" не минава и без критики. Мнозина го намират за проява на лош вкус, която граничи с кич. Други го определят като "Дисниленд, който припомня за съветското насилие на територията на Литва".
Според други обаче паркът поставя монументите в нов, различен контекст, без напълно да заличава този отрязък от историята на страната.
Той показва, че има алтернатива на унищожението, без задължително статуите да остават непокътнати по старите си места.
___
Входът за парк "Грутас" започва от 146 долара.
