Преди около месец Драго Симеонов се шегуваше, че "Домът на Сокола" е по-интересен сериал от "Домът на Дракона". И до някаква степен е прав.
В "гражданската война" в ДПС има драма, обрати, изненадващи разкрития и злостни предателства, тече краен срок след краен срок и всичко се случва в реално време.
Но ако трябва да съм честен, и тук сценарият нещо започва да затъпява.
От два дни насам евродепутатът Илхан Кючук (от крилото на Ахмед Доган) върви по медии и обяснява, че всъщност Делян Пеевски можело и изобщо да не е член на ДПС, още преди да бъде изгонен на онова заседание на Централното оперативно бюро по-миналата седмица.
По думите на Кючук Пеевски така и не бил подал документи за членство към някоя местна организация, но от отбора на Доган не вдигнали тревога, защото иначе можело Пеевски да направи шашма и да изфабрикува членството.
А когато питат евродепутата как тогава изобщо се е стигнало до избирането на "младия успял мъж" за съпредседател на ДПС, при условие че дори не е партиен член, Кючук не може да даде отговор и казва само, че "много фалшиви неща се случиха" в ДПС.
От всички въпроси, които изникват в главата ми, ще се спра на един: Скъпи представители на ДПС, вие за колко тъпи точно ни взимате?!
В интерес на истината, съвсем не изключвам възможността евродепутатът Кючук да казва истината и да се окаже, че Делян Пеевски така и не си е подал документите за членство в ДПС.
Когато става въпрос за сложни конспирации, може и да имам сериозни съмнения, но ако говорим за обикновено недоглеждане, мързел и претупване на нещата - да, в тези неща определено мога да повярвам.
И все пак не това е важното.
Важното е, че в началото на годината ДПС съвсем безропотно си избраха Пеевски за съпредседател въпреки че в продължение на повече от десетилетие той има изключително спорен имидж у нас.
И въпреки че е санкциониран от САЩ и Великобритания за корупция и въпреки че името му не от вчера е свързвано с източването на КТБ.
Да, всяко едно от тези твърдения трябва да бъде доказано пред съда, но фактът е, че Делян Пеевски е една от най-спорните и разделящи обществото фигури от началото на прехода насам.
Десетки хиляди души протестираха през лятото на 2013 г. заради избирането му за председател на ДАНС, а демонстрациите продължиха с различна активност в продължение на 300 дни.
Кючук сам признава, че тогава като председател на младежкото ДПС е организирал демонстрации в защита на Пеевски. И се оправдава, че партията му е била късогледа, живеейки в собствена реалност.
Пеевски е депутат от ДПС от юни 2009 г., след като премина трансфер от НДСВ. Оттогава насам той не е бил народен представител само в 45-ото и 46-ото Народно събрание през 2021 г.
След като обаче САЩ наложиха върху него санкции по Закона "Магнитски" за "тежки нарушения" при корупция, ДПС отново го издигнаха за депутат.
На всичкото отгоре именно Ахмед Доган го посочи за лидер на партията заедно с Джевдет Чакъров, а активът на Движението безропотно си го избра.
Сега обаче, усетили на какво е способен съпредседателят на партията им, оттам започвали да се борят срещу модела "Пеевски" и срещу "държавните бухалки".
На този тип поведение в народното творчество има един популярен израз: "А, 'га яде кифтетата, не рева..."
Едва когато личната амбиция на "момчето" (по Доган) се оказа заплаха за властта на почетния лидер, едва тогава партийни активисти взеха да откриват, че тук има проблем.
Ако Пеевски се е сдобил с бухалка от държавата, както твърди Кючук, то причината е, че на първо място в ДПС са допуснали това да се случи. Именно заради партията и влиянието ѝ той успя да порасне толкова. И докато това работеше в полза на Доган, нямаше проблем.
Затова и ми се струва, че е безкрайно нагло сега партията да се опитва да се окичи с имидж на невинна жертва и да прокарва послания в стила на "Не сме безгрешни, но сме истински".
Разцеплението в ДПС показва само до каква степен тази формация се опитва да експлоатира държавата, обсебвайки политическия дебат и замесвайки ЦИК и цялата държава в драмите си.
Каквото и да се случи оттук нататък, каквито и щети да претърпи Движението заради своята "гражданска война", е сигурно само, че всичко случващо се е напълно заслужено и в рамките на нещата.
