Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Шест признака, че един кандидат за кмет най-вероятно не става

Шест признака, че един кандидат за кмет най-вероятно не става Снимка: Bing

Остава още една седмица до изборите за кметове и общински съветници и масово кандидатите хвърлят финални усилия да ни убедят, че си заслужава да дадеш гласа си за тях.

Което, на свой ред, означава, че за тази седмица ще бъдат изговорени толкова много глупости, празни приказки и откровени дебилизми, че да ти се завърти главата.

Дори да изключим най-скандално изглеждащите кандидати, които са облечени в ризници, изглеждат като братовчеди на Супер Марио или е видимо, че си говорят с портрета на Георги Димитров, окачен в спалнята вкъщи, оставащото количество "плява" е огромно.

По стара традиция една голяма част от избирателите у нас решава за кого ще гласува едва в последните дни преди вота.

Ако и вие попадате в тази група и се затруднявате да изберете в целия хаос от кандидати и послания, ето няколко съвета за какви "капани" да се оглеждате, докато ви агитират:

  • Един кух слоган и нищо друго

Учудващо е колко много кандидати за тези избори разчитат, че ще привлекат гласове, разчитайки само на усмихната снимка и няколко гръмки думички на плаката. Няма програма, няма някакви ясни обещания. С други думи - няма за какво да се хванеш.

Най-много кандидатът да обяснява каква хубава биография има (в над 9 от 10 случая - нищо общо с местната власт като опит), последвано от дълбокомислените слова "Аз ще работя за вас!" или "Заедно за по-силна община Гугутка!" или "Защото на мен ми пука!"

Прекрасно е, че на човека му пука, на нас също, но тънкият момент тук е, че нищо в тази кампания не ни отговаря на въпроса защо на нас трябва да ни пука, че на теб ти пука?

  • Клише до клише, а до клишето - пак клише

Проблемът в случая е, че много малко кандидати имат реалната представа не просто как се управлява община, но и въобще какво се случва в една община. Затова много често кампаниите са пълни с общи приказки.

Това само по себе си не е крайно лошо - човек може да се учи и в движение, да придобие кадърен екип по пътя и т.н.

Неприятният момент идва, когато се залага само на клишета и липсва каквато и да е конкретика. Някой ви обещава, че ще бори корупцията в общината, например, без обаче да се постарае дори малко да даде примери за корупция.

Или че ще реши проблема с детските градини (сериозна тема за София), без обаче дори да намекне как точно ще стане това. Или ще работи за "интереса на хората". Това последното е най-ключово, защото кои са "хората" и за какви точно техни интереси ще се работи, никой не уточнява.

Казано с други думи - колкото по-общи са приказките и колкото по-големи са клишетата, толкова по-голяма е вероятността накрая да се почувствате изпързаляни.

  • "Мрън-мрън" кандидати

Тук не става въпрос дали един кандидат за кмет мрънка, докато говори, а за начина, по който третира проблемите на дадена община, населено място или квартал.

Да го кажем така - има такива, които посочват проблеми и предлагат решения (добри или лоши, вече сам всеки трябва да прецени), но има и други, които сякаш просто искат да си излеят болките и стаеното недоволство.

Проблемите на даден град всеки може да ги каже. Когото и да спрете на улицата, все ще ви сподели нещо, което не му харесва. Един кандидат за кмет или дори само за общински съветник трябва да може да посочи какво може да се промени към по-добро и как.

Иначе защо въобще е кандидат?!

  • Радикално независимите

Някои от тези хора може да са наистина добри и смислени личности, които да се борят с всички сили за това, в което вярват. Тук обаче работи моят политически цинизъм, който се е нагледал на разликите между желание и можене.

Погледнато от този ъгъл, има два основни типа "независими" кандидати. Единият вид са вече избрани кметове, които се явяват за втори-трети мандат, но искат да избягат от тежестта на партията, която ги е издигала преди това. Тук може да попаднат и онези коалиционни кандидати, които искат да съберат по-широка подкрепа, а не да се ограничават до дадена партия.

"Независимостта" при тези хора се простира до степен, в която жонглират с подкрепата на различни политически сили, за да си осигуряват винаги мнозинство.

Вторият тип са онези, които ярко и дори агресивно пропагандират своята независимост, громят статуквото и се обявяват срещу всеки, защото "всички са маскари" и е "крайно време да се въведе нов морал в политиката".

Сред тях, както вече посочих, може да има и смислени хора. Въпросът е, че неслучайно народът е измислил шегата за независимите кандидати - че от тях нищо не зависи.

Тъжната истина е, че дори искрено независим кандидат да е достатъчно умел, за да спечели вота, той ще трябва да се занимава с общинския съвет - органа, който традиционно определя политиката на дадена община с гласуванията си.

Така тази независимост може да се окаже тежък капан за кандидата, който не си е осигурил мнозинство именно в общинския съвет.

  • Гръмки идеи, които звучат нереалистично

Да го кажем така - ако някой тръгне да ви обещава, че ще премести определена махала заедно с всички живеещи в нея извън града, това не означава, че обещанието ще се реализира, дори и кандидатът да бъде избран.

Човекът може и да има много добри намерения зад гръмките си идеи да бутне няколко жилищни блока, за да прочисти въздуха в града. Може даже и наистина дълбоко да вярва в идеите си.

И все пак шансовете да прокара грандиозната си визия през бюрократичната цедка са по-малки от това онзи нигерийски принц в мейла ви да се окаже истинска личност.

  • Дори собствените му/ѝ доброволци не могат да ви кажат защо да гласувате за точно този кандидат

Това показва липса на добра организация. Просто е било платено на група младежи да разхвърлят едни листовки и нищо повече. Не е от такова решаващо значение, но показва отношение към работата.

 

Най-четените