Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За "Възраждане" влизането в коалиция значи край

Партията на Костадинов просперира от конфликтите и експлоатирането на спорни теми Снимка: БГНЕС
Партията на Костадинов просперира от конфликтите и експлоатирането на спорни теми

Ако някой е очаквал, че след изборите ГЕРБ и "Възраждане" ще се обединят наистина и ще сформират правителство, почти по всяка вероятност ще остане излъган.

За партиите от мнозинството в предишния парламент развиването на този сценарий беше плодотворна тема за спекулации, но истината е, че тук става въпрос предимно за това - за спекулации.

Че между формациите на Бойко Борисов и Костадин Костадинов в предишния парламент имаше колаборация, едва ли може да се спори.

Двете формации имаха общи действия в 47-ото Народно събрание - от високия процент на съвпадащи гласувания в парламента, установен от платформата "Стража", през свидетелствата на бившата депутатка на "Възраждане" Елена Гунчева, та до онлайн подкрепата, която идваше от свързвани с ГЕРБ профили към протестите на партията на Костадинов.

И все пак тези отношения не бяха толкова някакъв траен съюз, колкото партньорство в добрите, стари традиции на "врагът на моя враг е мой приятел". И в тази позиция ГЕРБ и "Възраждане" споделяха ресурси, за да бутнат общия противник - правителството на четворната коалиция.

Както гласи обаче старият постулат на британския политик лорд Палмерстън, няма вечни приятели, има вечни интереси. И ако ГЕРБ се озоват на власт или най-малкото във властна позиция, "Възраждане" неминуемо ще обърнат реториката си срещу тях.

Причината за това не е защото от партията на Костадинов не искат да влязат във властта. Напротив - още от самото си начало твърдят, че в един момент те ще управляват България. Сами.

"Възраждане" е партия, която съществува и просперира благодарение на конфликтното си поведение, на търсенето на конфронтация и на своята антисистемност.

В мирна среда с работеща демокрация или в среда, в която трябва да изостави агресивното си поведение и да тръгне да прави истинска политика, тази формация ще остане силно маргинализирана, а влиянието ѝ силно ще западне.

Евентуално влизане в ясна коалиция с цел участие във властта ще даде на Костадинов и компания достъп до ресурси, но също така ще ги принуди да изоставят тази си конфликтност, тъй като подобно търсене на скандала и на крайното противопоставяне само подрива възможността ти да прокарваш промени и да си изпълняваш политическата програма. И най-пресният пример за това е "Има такъв народ" на Слави Трифонов. 

А за "Възраждане" да смекчат тона ще ги лиши от това, което на първо време ги вкара в парламента, а сега ги направи четвърта политическа сила. 

В самото си ядро това е радикална партия - тя заема крайни позиции по полемични теми, надявайки се да привлече с емоционални апели онези гласоподаватели, които стоят на единия полюс по конкретната тема.

Такъв беше случаят с мерките срещу коронавируса, където Костадинов и хората му се обявиха рязко срещу, такава беше и позицията на партията за руската инвазия, такава е и тезата им за приемането на еврото.

Макар да има и други партии, които споделят позициите на "Възраждане" по тези теми - например БСП с отношението си към казуса с войната в Украйна или изказванията на хора от "Има такъв народ" за ваксини и маски, от формацията на Костадинов се стараят да заемат най-категоричната позиция, която да ги открои.

Самият лидер е добър оратор и се старае да лансира основните си опорни точки по дадената тема, вкарвайки достатъчно емоция и патос, за да разпали крайните гласоподаватели, поддържащи тезите му.

Докато траеше кампанията за изборите на 2 октомври, "Възраждане" имаха едно основно послание - че те са единствената политическа сила, която защитава българските интереси, докато всички други партии или са създадени от американското посолство, или най-малкото му служат по един или друг начин за прокарване на "интересите на Вашингтон".

Това позволява на партията да запази позицията си срещу коалиране с когото и да е. Подобно отношение ѝ помага да открои себе си от останалите партии, да акцентира на своята ансистемност и да се надява, че разочарованите от традиционните формации биха дошли при нея.

А вотът на 2 октомври показва високи нива на разочарование сред гражданите. Провал на 48-ото Народно събрание и още едни предсрочни парламентарни избори само ще засилят още повече това недоволство.

Подобна среда е перфектна за партии, които прокарват тези за слабостта на сегашната система на управление и негодността на традиционните политически сили да решават проблемите на хората.

Това е и причината Костадинов така убедено да говори, че останалите партии са слаби, контролирани отвън и работещи за "чужди господари". Техният неуспех ще е шанс за "Възраждане" да привлекат към себе си повече избиратели, по-висок процент и повече депутати, евентуално да се придвижат по-напред като политическа сила и да бъдат разглеждани като по-сериозен фактор.

Затова не очаквайте и скоро партията да тръгне да се коалира с някого, освен ако не се случи някакво наистина кардинално събитие, което да промени цялостно игралното поле. 

Всичко друго само ще ги изкара от собствената им история за "добри" и "лоши". А това вече ще е краят. 

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените