"Ама вие си го имате това при вас - какви сръбски скари има!". Ще е малко пресилено да кажа, че препасалият престилка мъж е възмутен от чуждестранните зяпачи - твърде зает е да оформя с отработени движения грамадни парчета кълцано месо и да ги запраща върху нагорещената скара. 3 години го е правил у нас, в Поморие. Сега обаче ние сме му на гости, заедно с още хиляди хора, които са дошли на "Рощилиада" - празникът на сръбската скара в Лесковац.
Готвачът донякъде е прав - двата дни между август и септември не са само за ядене. "Рощилиада" (от сръбската дума за скара, "рощил") наистина започва съществуването си като малък местен кулинарен празник през 1989 г., но през последните 10 години много неща са се променили.
Сега фестивалът включва не само приготвянето и изяждането на огромни количества мръвки, но също така изложби, концерти, открит пазар, конкурс за най-голяма плескавица (отдавна минават 50 килограма) и всякакви други активности по централната улица на града, която става пешеходна зона. "Рощилиада" е популярна и извън Сърбия, някои даже правят паралели между нея и "Октоберфест".
Последното е малко пресилено, но само за ден в Лесковац приемаш през сетивата свръхдоза балканска реалност. И поне половин кило кълцано месо.
Плесковац
Няма да се лъжем - чревоугодническите основания за посещаването на "Рощилиада" са водещи. Няма как да е иначе - на фона на родната скараджийска скука "кюфте/кебапче с ПКС", фантазията на комшиите просто бие на очи. Затова и истинската "Сръбска скара" е много успешна у нас. Приисква ти се да опиташ от извора, така да се каже.
Само от мисълта за този извор, на вегетарианците им става лошо. Обикновени (скука!), пикантни (могат да са и люти!) и гурмански (струва си 250-те динара) плескавици правят компания на всякакви други меса на скарата и после на тезгяха пред клиентите.
Скарата в Лесковац се прави по традиционна технология (от няколко години и официално регистрирана) и телешкото месо не се мели на кайма, а се кълца на ръка. Така то не изгаря върху скарата на дървени въглища и е много по-сочно. Добавят се бекон, кашкавал, червен пипер, лук и още подправки. С питка и половинка наливна бира, състоянието на нирвана е гарантирано.
През 2009 г. през скарите са минали 40 т месо, а тази година събитието е по-голямо - само от България тръгват километрични колони от коли, колички, колища, бусове, бусища и раздрънкани "Сетри", пълни с гладници. Затова 3 часа минаваш границата на празен стомах, след като предния ден в столицата е настанала една малка валутна криза и всички обменни бюра са останали без динари. Смятай колко ти се яде на влизане в града!
За два дни Лесковац, отдалечен на едни около 200 живописни, но изключително спънати километра от София, става българска колония. Ако човек отиде на "Рощилиада" в търсене на прословутите сръбски сложно съчинени псувни, ще остане разочарован от доминацията на родните "майни". Нашенци от всякаква черга щурмуват скарите - от силоваци и дами с манекенски пропорции през БГ-мами до баби, пременени с дрехите си „за гости".
Чакат ги ги роти от готвачи, които работят под навеса с координацията на механици от "Формула 1". Майсторите са както типичните чичовци на средна възраст (като моя човек от Поморие горе), така и нахакани младоци или усмихнати лелки, които размахват щипците насам-натам, за да привлекат някой клиент.
Юго
Намираме "Рощилиада", като се ориентираме по монотонно боботещ глас от някаква озвучителна система. Противно на очакванията, това не е поредният не е особено забавен даже за близките си роднини водещ, нает от общината, а един от търговците на импровизирания пазар. Мъжът на средна възраст продава доста смотани на вид точила, но е твърдо убеден, че си струват всеки динар.
"Професионална немска машинка - точи ножове, лозарски ножици, брадви... Ако си носите ножовете, можем да ги заточим още сега", с неподражаем акцент реди лесковашкият Хорст Фукс пред няколко български баби. Междувременно го слушат в радиус от поне 50 метра - закрепил е микрофона пред лицето си (за да са му свободни ръцете, докато заточва и реже каквото му попадне), а той е вързан с кабел към колоната.
По сергиите се редуват захарни петлета, обувки, китайски автомати и трансформери, книги, икони, ушанки... "Два за сто динара! Каиши - два за сто!", крещи предприемчив ром изпод купчина колани. Всъщност 90% от нещата по сергиите са по 100 динара (около 1.80 лева). Продавачите са учтиви и, за разлика от местните сарафи, приемат каквато валута им дадеш, без да опитват да те изментят.
Атмосферата и предлаганите артикули много силно препращат към златната епоха на софийските пазари от 90-те, когато можеше да отидеш за картофи и да се върнеш с металотърсач.
Ако седнеш някъде зад скарите, отново ще те лъхне на български преход - с името на заведението "Сандокан", омацаните покривки, чичовците-сервитьори и сресаните циганета, които тихичко повтарят от маса на маса: "пАрфюм! пАрфюм!".
С всичките си сетива усещаш необяснимо deja vu с около 20-годишна давност. Затова помага и една от последните български бензиностанции преди ГКПП "Стрезимировци". Има лепенки от "Плама Плевен", немско оборудване от 1982 г. и обменно бюро. Или по-скоро е имала, сега всичко това е изоставено. Ако се съди по няколко надписа - тук коли не зареждат от 1994 г., времената на югоембаргото.
Лесковац е относително спретнат малък град (има хубав парк, музей, две висши училища и факултет на Нишкия университет), но за някои неща сякаш времето е спряло. Воислав Шешел (лидер на Сръбската радикална партия, в момента е съден в Хага за престъпления против човечеството) е на някакви предизборни плакати, налепени до типични соцмагазинчета с гадни витрини, а покрай тях по улиците пърпорят десетки добре поддържани Yugo-та.
Последните са няколко модела с различни модификации - най-масов е "Корал", който отстрани леко прилича на стар "Голф". Впрочем, все още можете да си купите нова "Застава" от производителя. Заводът в Крагуевац, който ги прави, беше бомбардиран от НАТО през 1999 г.
Всичко си е на мястото
За Шешел е по-трудно да се каже, но култовите югоавтомобили и джунджуриите на пазара спират да са призраци от миналото в момента, в който ги покрие синкавият пушек на скарата. Като събереш всички парченца, виждаш чуден балкански сюжет.
Така двамата конкурентни майстори от ресторанта Kamiondzija-2 се надпреварват чии чевермета (натоварени с агнета и прасенца) ще спуснат по-голяма мъгла. Между тях има малка алея, по която (опипом) се стига до поредните не съвсем чисти маси, но и до оркестър. Певачката и дремещите върху барабаните и двете йоники чичовци-шкембелии не ги бива особено, но пък се раздават на сто процента за публиката. Вие се нещо като хоро.
На две скари разстояние типичният цигански бенд за сватби и погребения свири "на уше" на група слисани чужденци. Инструментите са леко мърляви, само музикантите си знаят колко пъти са ги ползвали за самозащита от пияни хора. Репертоарът? В нашата компания има енциклопедичен познавач на кръчмарската музика в западната ни съседка, но и той се затруднява.
За малко напускаме "Рощиляда", за да слегне всичката люта скара и в далечината по улицата минават сватбари - с мургави музиканти в бял бус и червена "Застава" с голям сръбски флаг към края на колоната. Српско, балканско, нашенско.
