Наскоро в някакъв вестник мернах снимката на популярен български журналист до приятна светлокоса жена. Двамата позираха, хванали бутилка вино. От текста под картинката излизаше, че дамата е важна парижка пиарка, а журналистът я ухажва, подарявайки й скъпо вино.
Загледах се в бутилката и видях, че виното е българско, което по принцип е хубаво, но не е никак скъпо и качествата му са напълно съотносими към цената. Което не е добре, особено ако жената обича и разбира от вино и още повече, ако това е първото българско вино, което опитва.
Как да се подарява вино? Какво точно да бъде и кога това е уместно? Какви желани или нежелани внушения може да носи такъв подарък? Вероятно много хора са си задавали подобни въпроси, умислени пред някой обилно зареден винен щанд.
Виното може да бъде напълно безличен и тривиален подарък, може да бъде елегантен и умело дистанциран жест, може да е закачливо шеговит или пък зареден с нежност и интимни очаквания дар. Много хора вярват, че подходящо опакованата бутилка може винаги да свърши работа, когато трябва нещо да се подари. По принцип може и да е така, но едно надникване в детайлите би установило, че истината е доста по-сложна.
Всеки подарък е някаква форма на комуникация и точно виното е сред най-изразителните примери за това. Бутилката неизбежно носи информация както за този, който подарява, така и за адресата на подаръка. Със сигурност по избора ви може да се съди за няколко неща: дали разбирате от вино, дали познавате човека, за когото е предназначено, дали го цените, дали сте стиснат, дали имате въображение и нека засега спрем дотук.
Изборът обикновено се колебае между няколко основни неща - цената, вида (бяло, червено или розе), произхода (българско или чуждо), реколтата и етикета.
Цената е въпрос на личен усет и възможности. Да се подаряват евтини вина е нелепо. Подобен жест малко напомня за гръцките държавни ценни книжа. При прекалено скъпите жестът може да се окаже твърде ангажиращ или пък неразбран.
Червеното вино по принцип се радва на повече доверие, когато става дума за подарък. Заредено е с повече символика, има повече драматизъм и стои някак по-сериозно. Но и хубавият ризлинг в никакъв случай не е за пренебрегване, особено ако сте сигурни, че ще бъде оценен.
По същата логика може да заложите и на някое класно шардоне, совиньон блан или друго бяло, стига да го познавате и то ви е доставило истинско удоволствие, което искате да споделите. Розетата са общо взето леки и непретенциозни както на вкус, така и като подарък. Това обаче не важи за розовото шампанско - то е еднакво изискано като вкус и за подарък.
Относно произхода обикновено възникват колебания дали да се предложи нещо добре познато и с доказани качества (Бордо, Бургундия, Тоскана, от Новия свят или българско), или пък нещо непознато и тъкмо заради това будещо любопитство. Истинските ценители като правило са любопитни за нови и непознати вкусове.
Ако подарявате на български приятел, може да заложите както на чуждо, така и на българско вино, но ако е приятел от чужбина, най-логичният избор е българско вино. През последните десет години винарският бранш у нас предложи достатъчно (предимно червени) вина, които биха представили страната в благоприятна светлина. Добре е обаче да знаете, че цените им започват от около 10 лева и вървят стръмно нагоре.
Ако подарите чилийско вино на французин или френско на италианец има вероятност той да потърси подтекст, какъвто не сте вложили в подаръка. Между другото има и чужденци, които предпочитат български вина за подарък. През декември по-миналата година стана известно, че Марк Жирардели си е купил 1000 бутилки българско мерло "Солитер" 2007, за да подарява на приятели.
Изборът на конкретна реколта от определено вино със сигурност е знак за специално отношение както към виното, така и към адресата на подаръка. Ако е истински ценител, което най-често означава, че е на средна или в по-напреднала възраст, той сигурно би го оценил. В случая става дума за т.нар. колекционни вина.
Добре е да имате предвид, че много от българските вина с подобна претенция, прашасали и запечатани с восък реколти от времето на соца, често поднасят разочарование. Виното в тях отдавна е разградено и имат повече сувенирна стойност.
Ако човекът няма специално отношение към виното, помислете дали няма и по-подходящи подаръци. Ако все пак сте решили да е вино, обърнете повече внимание на етикета и опаковката. Може да бъдете сигурни, че маркетинговите отдели в повечето изби си мислят точно за вас, докато брандират продуктите си в средните ценови категории.
Но е добре да знаете, че далеч не винаги зад най-ефектните етикети се крият най-добрите вина. Скъпите вина от Бордо и Бургундия ("Ла Тур", "Марго", "Мутон Ротшилд", "Петрюс", "Романе-Конти", "Монраше" и т.н.) като право са с общо взето невзрачни, макар и старомодно стилни етикети.
Тази невзрачност няма никакво значение за онези, които ги познават и обичат до степен да платят трицифрена сума в евро (или повече) за бутилка, стига да могат да си го позволят. Нека вметнем, че виненият етикет е по принцип доста консервативна област, особено в страни, където винената бутилка има повече от 200 години история.
Преди няколко години и у нас стана модно проспериращи фирми, банки и адвокатски кантори да залагат на виното като корпоративен подарък около Коледа и Нова година. По-скромните избираха за целта български вина, а по-охолните залагаха престижа си върху по-скъпи апелации от Бордо или Тоскана. Кризата обаче леко ограничи тази практика.
Модно стана също фирми и публични личности да се поръчват малки партиди със собствен етикет. Това е нещо като бутилирана визитка, при която етикетът добавя известен сугестивен ефект към вкуса на виното.
