Няма нищо по-хубаво от вечер навън в хубав ресторант.
Вкусна храна, вежливо обслужване, нула грижи около почистването и миенето на съдове след това... Има само едно "Но" - ами ако без да искаме се окажем в коптор под прикритие.
Независимо колко лъскаво и приятно изглежда едно заведение, има знаци, които могат да го издадат.
Ето някои от тях:
Менюто е огромно и има картинки на ястията
Голямото меню е и голяма черна точка за всеки ресторант.
Ако има всичко - от салати, през азиатска храна и суши, та чак до български класики като капама - по-добре е да се омитаме от там. Няма кухня на света, която да може да поддържа пресни продуктите за всичко това и да има компетентния персонал, който да сготви адекватно ястията.
Нека се замислим - какъв е шансът точно преди нас някой да си е поръчал скариди по императорски, за да са пресни морските дарове? Нищожен.
Картинките в менюто също не са добър знак. Те подвеждат и за вида на ястието, и за грамажите, а накрая пред нас се озовава нещо, което въобще не изглежда като на красивия, отнел часове заснемане и обработка кадър.
Персоналът не е вежлив и изглежда апатичен
Склонни сме да оправдаваме това с умората от тежката работа с хора и с капризни клиенти.
Само че ако персоналът е добре заплатен и изработва добри бакшиши, няма да изглежда апатично и няма да се държи лошо с гостите. Едно подобно отношение е в състояние да скапе цялата ни вечер.
Джейми Оливър посочва и друг проблем - апатичен персонал в салона много, ама много често означава и апатични готвачи в кухнята.
А оттам идва и безвкусната, зле приготвена храна без желание и въображение. Затова, без много оправдания - ако видим намусен персонал без интерес към качествено обслужване, най-разумно е да се извиним любезно и да се махнем.
Ястията пристигат, удавени в сос
Повечето от нас обожават ястия със сос. Някои от тях се приготвят в него, за да се обединят вкусовете.
Само че ако всичко пристига, вече удавено в сос, има нещо съмнително. Силните вкусове и текстурите на сосовете нерядко са там, за да прикрият не особено прясно месо, риба и морски дарове, преварени продукти като картофи и ориз или пък прегорени на скарата меса.
Докато различим какво се случва под гъстото грейви или друг сос, сервитьорът вече се е оттеглил и трябва тепърва да се разправяме с рекламации.
Вариант е ако ястието позволява, изрично да помолим сосът да се сервира отделно. Ако срещнем съпротива и сърдити физиономии, ситуацията е ясна.
Правилото важи и за десертите - те не бива да тънат в кремове, сосове и сметана.
Ресторантът е празен в час пик
Ако няма хора, които да ядат там, то си има причина за това.
Възможно е храната да е лоша, цените да са неоправдано високи или пък персоналът да е кошмарен. Което и от тези да е вярно, то мястото ни не е там, а в някое по-приятно и вкусно заведение, нали така?
Тук е добре да знаем кои са пиковите часове за различните държави, защото в Гърция, Италия и Испания например заведенията са празни преди 19-20 часа, защото там се вечеря късно.
Друг фактор, за който да се огледаме, са хората по съседните маси - ако те вече хапват и не изглеждат особено доволни, то, отново, за това си има причина.
Можем да станем и да си тръгнем, преди и ние да сме платили за лоша храна и обслужване.
Носи се странна миризма
Това като че ли е логично, но също е фактор, който сме склонни да пренебрегваме.
Все пак всяко място, на което се приготвя храна, е нормално да носи известни миризми, дори и най-луксозното. В кухнята всяка минута се вари, пържи, пече, пошира нещо и дори и най-мощните аспиратори не могат да изсмучат миризмата.
Но ако ясно долавяме миризма на не особено пресни месо и риба, препържено и/ или старо олио и други неприятни нотки - време е да излезем от точно този ресторант.
Животът е твърде кратък, за да плащаме за лошо изживяване.
