Няма по-характерен символ на турската кухня от сладкишите ѝ.
Те са пищни, ароматни и чувствени. С богати вкусове и провокативни подправки. И сладки до лудост и нагарчане. Толкова сладки, че да ги похапваш наистина е празник и удоволствие, което не се полага всеки ден.
Затова и те са синоним на наслада за небцето - не случайно в английския език локумът се нарича "турска наслада".
Всъщност, цялата турска кухня е смесица от арабски, балкански и средиземноморски влияния, на които столетията са придали характерна местна нотка и обаяние. И обратното - в България до такава степен сме свикнали с част от турските храни, че отдавна не ги приемаме като чуждестранни.
За нас локумът, баклавата и толумбичките са нещо съвсем традиционно, а през вековете у нас са се появили и местните им версии.
Но, така или иначе, те са ни добре познати, затова тук ще представим няколко други не чак толкова широко известни турски сладкиши.
И понеже имаме кулинарната привилегия да сме изключително близо до Турция, ще препоръчаме да опитате тези десерти на място, в самата им родина, защото нищо не може да се сравни с автентичния вкус.
Кюнефе
Иконичен за Турция сладкиш. Той се прави от кадаиф - изсушено тесто от брашно и вода, накиснат в захарен сироп. Между двата хрупкави пласта има неподсолено меко козе сирене. Поръсва се с шам фастък. Оригинално десертът е арабски, а комбинацията от захар и сирене го прави неустоим.
У нас обикновено кюнефе се прави с моцарела, което е още една причина да отскочите до Турция, за да го опитате в Истанбул или Одрин.
Тавук гьогсю
Това всъщност означава пилешки гърди. Сладкишът е едно от знаковите за Турция ястия и навремето е бил сервиран на султаните, а корените му са още от Римската империя.
Дебелият кремообразен десерт наистина се прави от настъргано пилешко месо (или гърди на прах в наши дни), мляко, оризово брашно и захар. Често се сервира обилно поръсен с канела.
А версията без месо е небезизвестното у нас малеби.
Но дори и с месо, тавук гьогсю изобщо няма вкус на пилешко, а на богат млечен или оризов пудинг.
Трилече
Както подсказва името, и този сладкиш не е изконно турски и името му идва от испанското tres leches - три млека. Мистерията около произхода на десерта се задълбочава допълнително и от това, че той е обявен за национално ястие в Албания, въпреки че се смята, че произлиза от Южна Америка.
Пренесен от албански изселници сред войните в бивша Югославия, в последните години кремът става все по-популярен в Турция, предлага се навсякъде и дори се твърди, че на места отстъпва по търсене и на баклавата.
Самият сладкиш се прави от прясно мляко, течна сметана и кондензирано мляко. Лек е и се поднася с карамелена заливка.
Реване
Датира от 16-ти век, а името му значи "скъпоценен".
Реването е един от най-често приготвяните у дома десерти в Турция. Представлява блат от грис, обилно напоен със захарен сироп и портокалова вода. Смята се, че корените му са от Египет.
Ашуре
Това един от най-старите десерти на света и е известен и като кремът на Ной. Легендата гласи, че е измислен, когато библейският ковчег стига до планината Арарат, а сладкишът е направен от остатъците от храната в него.
Ашуре и символ на мира и любовта в Турция и е част от религиозната традиция на страната. Приготвя се по време на постите и се раздава на приятели и съседи.
Това е вероятно единственият десерт в Турция, който не е отровно сладък. Представлява нещо средно между каша и крем и в него се слагат пшеница, семена, ядки, сушени плодове, нарязан локум и дори боб и нахут, плюс подправки и настъргана кора от лимон и портокал.
Казан Диби
Десертът е от времето на Османската империя, а името му означава крем с изгоряло дъно - заради загорялото дъно на тигана, в който се приготвя сладкишът.
Прави се от масло, мляко, оризово брашно, захар, нишесте, розова вода и смляна мастикова дъвка или смола, известна и като сакъз. Тя придава характерен аромат, в който - спокойно - изобщо няма нищо анасоново.
Поднася се карамелизиран отгоре.
Локма
Означава хапка и е малка поничка, пропита с мед или захарен сироп. С нея са награждавали победителите в Олимпийските игри в Древна Гърция.
Освен с мед или захар, пържените тестени топченца се овкусяват и с канела, могат да се сервират и със сирене.
Десертът е декадентски, изключително сладък и калоричен.
Дондурма
Турският сладолед изобщо не изглежда като сладолед. Той е плътен, дъвче се и може да се яде с нож и вилица. Прави се от мляко, салеп - прах от грудките на орхидеи, сок от мастиково дърво и захар.
Най-известна е дондурмата от Мараш. Тя е толкова твърда - благодарение на салепа, че виси от пръчки, от които се реже, подобно на месо от дюнер.
