Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Лецитин, гума гуар, мононатриев глутамат? Спокойно, те са напълно безопасни!

Някои от най-плашещо звучащите съставки са с естествен произход Снимка: iStock
Някои от най-плашещо звучащите съставки са с естествен произход

Битува схващането, че едно време храната е била по-истинска, а сега само с един поглед към етикета ни се изправят косите.

Действително, думи като декстроза, лецитин, ксантанова гума, гума гуар и други звучат стряскащо. В крайна сметка никой не иска да си купи зърнена закуска, сладкиши или безалкохолни и в тях да има повече химически съставки, отколкото натурални.

Някои от най-плашещо звучащите съставки обаче са напълно безопасни. Ето някои от тях:

Гума гуар

Снимка: iStock

Или Е412, както може да се срещне според европейската номенклатура.

Никой не иска да яде гума, затова тази съставка се приема доста скептично, но всъщност тя не е нищо повече от растително нишесте и естествен сгъстител. Гуаровата гума се извлича от гуарово растение, което е от семейството на бобовите.

Отглежда се широко в Индия и Пакистан, а от известно време - и в САЩ и Австралия.

Шушулките на растението се берат, от тях се изваждат бобовите зърна, изсушават се и се правят на паста или прах. След което се пакетират и извозват към хранителните фабрики, където гума гуар се използва за сгъстител и като желиращ агент.

Среща се в готовите пакетирани салати, сладкишите, печивата и бонбоните. Гумата гуар е полезна и се продава дори и отделно в пакетчета с прах от растението.

Тя потиска апетита, има леко слабително действие и действа добре на чревната флора. О, да, и е сто процента веган съставка.

Лецитин

Снимка: iStock

Глазурите на сладките изкушения са направени с цел да ви примамят и да си купите.

Гладката, лъскава текстура на сладкарската глазура, шоколадите и други сладкиши се дължи най-вече на лецитина. Въпреки че звучи доста "химично", лецитинът всъщност е с напълно природен произход и се извлича от яйцата и от соевите зърна.

Ако стремежът е продуктът да е веган, то той съдържа соев лецитин.

В хранителните продукти лецитинът играе ролята на сгъстител, емулгатор и слаб консервант. В същото време съставката е полезна за сърцето и черния дроб, както и за здравето на стомаха.

Лецитинът се продава и като хранителна добавка в аптеките заради благоприятните си свойства. Така че не се притеснявайте, ако го видите като съставка в храната си.

Мононатриев глутамат

Снимка: iStock

Китайците го наричат "магическа сол", която обаче беше заклеймена едва ли не като чиста отрова.

Мононатриевият глутамат се свързваше с повишен риск от ракови заболявания, повишено кръвно налягане, притъпени вкусови рецептори заради интензивния му вкус. Смяташе се и че китайската храна ни е толкова вкусна, само защото вътре има глутамат с шепи.

От Nature подчертават, че човешкото тяло произвежда щедри дози мононатриев глутамат и ако митовете за него бяха верни, досега да сме изчезнали като вид.

В съвсем естествен вид глутаматът се среща и в любими храни като пилешко месо, пармезан, ементал, соев сос, някои зеленчуци като зеле, боб и грах.

Изследването, което обявява мононатриевия глутамат за вреден, е от 1969 г. и до наши дни вече е десетки пъти опровергавано.

Последни проучвания сочат, че съставката дори може да спомогне редуциране телесното тегло, нивото на мазнините и кръвното налягане. И още нещо - Япония, страна с толкова много столетници, е начело по консумация на мононатриев глутамат.

Малтодекстрин

Снимка: iStock

Звучи страшничко, нали?

А се намира в някои храни, които всячески ни се представят като здравословни - зърнени закуски, протеинови барчета, гранола. Малтодекстрин можем да прочетем и на етикети на кисело мляко, подсладители и подправки.

И това не означава да се откажем от тези продукти, а напротив, можем да ги консумираме съвсем спокойно.

Малтодекстрин е въглехидрат, който се извлича от царевица, ориз или картофи. Напълно натурален по произход, той се превръща в бял прах, който служи за сгъстител и придава онази дъвчаща консистенция на храни като гранолата.

Съставката придава леко сладникав вкус и се използва за заместител на бялата захар. Употребата ѝ не е препоръчителна от хора, които имат алергия към зърнени храни и глутен.

Останалите могат да я употребяват без угризения.

Калиев сорбат

Снимка: iStock

Е202 според европейските норми.

Абсолютно безвреден и нетоксичен, като допустимата дневна доза калиев сорбат е цели 13 милиграма на килограм човешко тегло. Веществото има прекрасни свойства, що се отнася до образуването на дрожди, плесени и мухъл.

В естествен вид се среща в редица жълти сирена, които благодарение на калиевия сорбат запазват вкуса си.

Иначе се продава на бели гранули, които са напълно естествен консервант. Най-често се среща в колбасите, консервите, соковете, майонезата и сладкарските изделия, както и в много напитки. Именно той спомага на храните да не плесенясват, а на напитките - да не се вкисват.

Няма регистрирани случаи на вреди или алергии към калиевия сорбат. Много българи го използват за консервиране и на домашните си туршии, кисело зеле и сладка (и е по-безопасен от натриевия бензоат).

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

 

Най-четените