Великден в Италия е добре дошъл, само след като на масата има както сладкия хляб коломба и традиционните великденски сладки, така и солена торта. В Древен Рим ранната пролет е била време за празници в почит на богинята на плодородието Церера.
В нейна чест са се пекли пълнени обредни хлябове, които постепенно са се пренесли и в християнските обичаи, особено в Италия.
Така се ражда и неаполитанският Казатиело - солена торта, пълна със сирена и колбаси.
За да подхожда на Възкресението Христово, от XVII век насам тортата се оформя като трънен венец и отгоре се подреждат твърдо сварени яйца, символ на прераждането и обновлението.
В резултат печивото не е само вкусен пищен хляб за празника, а и истинска украса за великденската трапеза.
Името на Казатиело идва от "казеус" - латинската дума за сирене.
Не е чудно, че солената торта става традиционна имено за Неапол и околността. Смята се, че градът е ненадминат по класическа неаполитанска пица, пица фрита - пържена пица с пълнеж, сандвичи с колбас и моцарела и печена паста със салами, гъст доматен сос и сирена.
Ясно е, че неаполитанците обожават тесто, колбас и сирене в определени пропорции - и за делник, и за празник.
На Велики четвъртък неаполитанските домакини се затварят в кухнята и започват да приготвят Казатиело.
Тогава се замесва тестото с мая и се оставя да втасва до Разпети петък, когато се и пече.
В следващите празнични дни солената торта няма да се изяде наведнъж и с едно сядане. Напротив, тя ще се похапва за закуска и, ако въобще е останало от нея, ще се опакова и носи за също толкова традиционния пикник на Велики понеделник.
През XVII век, когато ястието се споменава за първи път в записки от Неапол, Великден и Коледа са били периодите, в които и по-бедните семейства са си позволявали известно разточителство.
Със спестени пари те са купували колбаси и сирене за Казатиело и са приемали, че печивото се доближават до по-заможните си съграждани.
Освен това често домакини от няколко къщи са се събирали да приготвят и да пекат заедно солената пълнена торта и са огласяли кухните със смеха и клюките си.
Едни режели саламите, други стържели сиренето, трети месели тестото, за да стане всичко по-бързо.
Случвало се неаполитанките да направят две и повече Казатиело и в такъв случай ги продавали директно от прозорците на къщите си.
В същото време печивото е от онези, които колкото повече престояват, толкова по-вкусни стават. Пълненият хляб поема ароматите и вкусовете на колбасите и на сиренето, омеква и е още по-апетитен в дните след Възкресението. Тайната е и в сланината, която задължително се добавя вътре.
Да си приготвим у дома, в българска кухня Казатиело пък никак не е трудна задача. Особено сега, когато продуктите за ястието са налични и нямаме нужда от нищо кой знае колко скъпо и екзотично. Оттам нататък се изисква само малко майсторлък с декорацията.
Ето и необходимите продукти за домашно Казатиело:
- 1 килограм брашно
- 100 грама свинска мас
- Половин кубче мая
- 1 супена лъжица оцет
- Сол и черен пипер
- Две чаени лъжички захар
- За пълнежа - 500 грама салам, най-добре няколко вида пушен и без силен вкус; 250 грама пармезан и сирене, подобно на кашкавал; шепа кубчета сланина
- За декорация - 5 твърдо сварени яйца
Начин на приготвяне:
Маята се активира в малко топла вода с лъжица брашно и лъжичка захар и се изчаква леко да шупне. По-голямата част от брашното се пресява върху плот за месене и в средата се прави кладенче.
Вътре се изсипва вече шупналата мая, супената лъжица оцет, солта, пипера и другата лъжичка захар.
Постепенно започваме да оформяме меко, еластично и лесно за работа тесто, като по време на месенето добавяме още пресято брашно. Целта е тестото да не лепне по ръцете и да се меси и премесва с лекота. След това го слагаме в леко намазнена купа, покриваме с кърпа и оставяме да удвои обема си.
През това време режем саламите и сиренето на кубчета.
Когато тестото е втасало, отделяме една малка топка и останалото разстиламе на правоъгълник на леко набрашнен плот и разпределяме колбасите и сирената. Завиваме го на руло и го поставяме в тавата за печене.
Оформяме пет гнезда, слагаме петте сварени яйца и над тях оформяме кръстове от отделеното тесто.
Печем в добре загрята фурна на 180 градуса до златиста коричка, след което охлаждаме добре преди сервиране. Казатиело е още по-вкусно в следващите дни.
