Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Музикалната индустрия мрази YouTube заради всички ни

За "разликата в стойността" и авторското право Снимка: Getty
За "разликата в стойността" и авторското право

Разбирате, че новият албум на Godsmack, например, е излязъл на пазара. Бърза проверка в YouTube показва, че някой деен "пират" вече е качил там всички парчета. Пускате плейлиста, заслушвате се и продължавате с останалите си занимания за деня. Тъкмо сте се потопили в ритъма на китарите и гласа на Съли Ерна, когато между песните някаква лигава мелодия от рекламно клипче разваля метъл атмосферата.

Ще се съгласите ли да платите, за да се спасите от реклами? Според YouTube – да, ще се съгласите.

Но дори тази мярка едва ли ще е достатъчна, за да сложи край на новия стар конфликт в сферата на авторските и сродни права в музиката.

Големият нов враг на музикалната индустрия не са милионите, трудни за локализиране и съдебно преследване пирати, които свалят и качват песни насам-натам из интернет. Не, целта този път е по-голяма и по-ясна – стрийминг гиганти като YouTube.

За какво става дума? За т.нар. "разлика в стойността" (value gap). Това е значителното разминаване между приходите, които онлайн платформи като YouTube генерират, и възнагражденията, които изплащат към създателите (и носителите на правата) на музика.

В общи линии вторите са на мнение, че YouTube печели много заради от това, че в сайта потребителите могат безплатно и без ограничение да слушат музика от целия свят, качена незаконно от други потребители. В същото време авторите и продуцентите на музиката искат не потребителите да плащат за това, а самите YouTube - като облагодетелствана страна от цялата ситуация.

Вместо да преследват крайния потребител, свикнал на безплатно съдържание, рицарите на авторското и лицензионно право насочват своите "мечове" към посредника – голяма корпорация, която е много по-лесна за преследване (вкл. и юридическо такова) и която може без толкова главоболия да започне да "киха" повече пари.

Тук става дума за спор, в сравнение с който конфликтите у нас по темата изглеждат някак дребни - като например спора между БНР и Музикаутор от миналата година, или това, че баровете и хотелите у нас не плащали за това, че пускат на клиентите си музика от радио и телевизии.

В света битката за авторското право и "безплатния обяд" продължава, като в нея са замесени адски много пари, бизнес интереси, а дори и много, много политика, защото все пак някой трябва да регулира отношенията между двете страни. Някъде в цялата каша се крие и самото творчество.

Темата за "разликата в стойността" беше повдигната и по време на посещението в България на Лаури Рехард, директор на отдел "Лицензиране и правни политики" в Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI).

На въпроса "Защо YouTube трябва да плащат за лицензирана музика?", той отговоря, че е "коректно  и справедливо" всички дигитални платформи, без значение дали съдържанието в тях е качено от индивидуални потребители или не, да лицензират предварително песните, които ползват.

Според Рехард YouTube са се превърнали в един от най-големите разпространители на музикално съдържание (безспорен факт), който според него "отдавна не е просто посредник между потребителите".

Споменаването на думата "посредник" не е случайно. В момента директива на Европейския съюз, приета още в началото на хилядолетието, посочва, че канали като YouTube не носят отговорност, ако без те да знаят в платформите им се са качени и се съхраняват материали, нарушаващи нечие авторско право. Отговорност се появява само когато YouTube бъде уведомен за наличието на такъв материал и не реагира достатъчно бързо, за да спре достъпа до него и/или да го премахне.

В ЕС тече обсъждането на първите от 17 години насам масивни законодателни промени в областта на авторското право.

Един от членовете на предложената Директива DSM (Digital Single Market / Единен дигитален пазар) е свързан именно със справянето с т.нар. "разлика в стойностите". Според предложението в член 13 всички сайтове като Youtube, които съхраняват големи обеми съдържание, качено от потребителите си, и предоставят свободен достъп на хората до него, трябва да вземат мерки, за да гарантират, че носителите на правата за това съдържание ще бъдат възнаградени.

Нещо, което е особено трудно за сайт като YouTube, в който всяка минута се качват по над 400 часа видео, което трябва по някакъв начин да бъде постоянно наблюдавано за наличието на защитено от авторски права съдържание. И макар да са налице системи, които да следят за това, винаги са възможни пропуски.

Тук се сблъскват интересите на носителите на правата от една страна и на платформите за онлайн стрийминг от друга. Първите настояват за подобни промени, за да се намали така проблемната за тях "разлика в стойността".

От друга страна, от EDIMA, европейската асоциация, представляваща глобалните онлайн платформи и технологични компании, посочват, че лицензирането и изискванията за филтриране, които се предлагат, ще "осакатят иновациите и ще подкопаят свободното изразяване на милиони граждани и бизнеси в ЕС".

Авторски организации и обединения продължават да настояват законодателните мерки в ЕС да станат факт. В началото на март техни представители са се срещнали и с еврокомисаря Мария Габриел. "Избистрянето" на вида на прословутия член 13 от предложената директива обаче се оказва трудоемка задача. Очакванията са директивата да бъде приета до края на годината, но винаги е възможно поредно забавяне.

През това време всички продължават спокойно да си слушат музика в YouTube. Мислите, че слушането там не е много? Грешите. Сайтът е най-използваната платформа за слушане на музика в света.

Изследване на IPS от 2016-а показва, че 82 процента от над 1 милиард посетители на YouTube, го правят за музика. При тези между 16 и 24 години процентът достига 93.

Друго изследване – на самите IFPI – от септември 2017-а посочва, че качените от потребители песни (т.е. без платени права) в YouTube са най-честия начин за слушане по заявка в интернет. В същото време се посочва, че подобни сайтове, които разчитат на качено от потребителите съдържание, не носят приходи на "музикалната общност".

Годишните приходи от YouTube потребител са под 1 долар, а при Spotify – 20 долара.

Ясно е, че това няма как да радва носителите на правата над музикалните произведения. Според същите изследвания свалянето на песни от подобни стрийминг сайтове (т.нар. stream ripping) става най-предпочитания метод за нелегално сдобиване с песни.

Трябва да се има предвид обаче, че това изследване е правено в 13-те страни, които са най-големи музикални пазари по света. Това автоматично изключва страни като България, където плащането за музика е далеч от посочваните там нива.

YouTube все пак предприема някакви мерки, за да може да затвори устата на музикалната индустрия, а същевременно и да изкара още пари. От стрийминг услугата планират да увеличат броя реклами, които потребителите виждат между отделните видеоклипове с музика, съобщава Variety. Така ако сте от хората, които си пускат плейлист с песни в YouTube и му се наслаждават цял ден, изведнъж ще се почувствате сякаш слушате радио с твърде много реклами.

Целта е хората да бъдат изнервени и изкушени да платят за бъдещия платен абонамент на сайта, който ще даде на потребителите свобода от реклами и допълнителни благинки.

Може да ви се стори изненадващо, но тази стратегия изглежда е проработила за Spotify. Изцяло музикалната стрийминг компания е използвала сходен подход, за да накара свои абонати на безплатен план да преминат към платен такъв – като ги изнерви с постоянното пускане на едни и същи реклами на всеки няколко песни.

Дали това ще проработи и при YouTube зависи от всички потребители на музикално съдържание. Защото когато си научил някого, че може да получава нещо безплатно, е много трудно да промениш тази нагласа в него.

   

Най-четените