Целта е била те да са строго секретен отряд убийци, натоварени със задачата да превземат резиденцията на тогавашния севернокорейски лидер Ким Ир Сен и да го убият. Но експериментът с южнокорейския "Отряд 684", създаден през 1968-а, завършва с катастрофа.
Седем души намират смъртта си. Някои от тях са екзекутирани за дезертьорство или криминални дейности. Други умират при изтощителните тренировки. Останалите 24 войници се обръщат срещу военните си инструктори, убивайки повечето от тях в кървав метеж.
Странните и смъртоносни събития, които се разиграват на остров Силмидо, са потулени от властите, а подробностите са разкрити от южнокорейското министерство на отбраната чак през 2006-а. Историята става основата дори за успешен филм.
Спомените за случилото се пазят и до днес, когато Южна Корея се впуска в създаването на нов отряд ловци на глави - нещо, което страната смята за необходимо заради въоръжената си с ядрени оръжия съседка.
Посланието е, че ако Северна Корея нападне Южна Корея с ядрено оръжие, Югът ще тръгне по петите на Ким Чен Ун и ще го убие.
Но как всъщност е създаден "Отряд 684"?
Първоначално южнокорейските военни планират да съберат взвод новобранци, съставен от затворници, които са осъдени на смърт. Докладът от 2006-а обаче показва, че разузнавачите са подбирали предимно цивилни граждани, давайки им оръжие в ръцете.
Ян Дон-су е бивш инструктор на "Отряд 684". Той разказва, че членовете на отряда са били подбирани като се е взимал предвид най-вече външният им вид и физическите им качества. Разузнавачите са отивали при мъже, които са изглеждали като спортисти или са имали здрава физическа форма. Сред избраните има обущар, разносвач на вестници, работник в киното, охранител...
През 1970-а Ян е на 21 години и е доброволец във военновъздушните сили. Изпращат го на остров Силмидо близо до западните брегове на Южна Корея. За няколко часа на ден островът е достъпен и по суша, тъй като отливът оформя пясъчна дига до него. Днес обаче той е необитаем.
Избеляла снимка от 1970-а показва Ян, застанал в униформа пред една от палатките на Силмидо. Вижда се дървеният герб на отряда убийци, декориран с череп и кръстосани кости. Черепът и костите са човешки, а не бутафорни.
По думите на Ян костите на този герб са човешки
Ян е натоварен с обучението на новобранците в ръкопашен бой. По думите му той ги учи как да оцеляват. Най-важният урок е бил, че ако искат да останат живи, трябва да убиват.
На острова и на инструкторите, и на войниците е забранено да общуват с външния свят. Самите тренировки са брутални и изтощителни. Има такива, които загиват от умора по средата на тренировка.
Всъщност за периода 1968-1971-а седем от общо 31 членове на отряда умират. Според министерството на отбраната двама са екзекутирани заради дезертьорство. Трима други са осъдени и убити след инцидент, при който бягат от острова и изнасилват местна жена.
За тези три години на острова никой от "Отряд 684" не е изпратен до Северна Корея. Основните човешки права на войниците биват погазени и ежедневно нарушавани с тормоз, насилствена изолация и екзекуции.
Разследващата комисия от 2006-а стига до заключението, че след първите три месеца на Силмидо командирите са спрели да плащат заплатите на подопечните си и са започнали да им дават храна с лошо качество.
Напрежението постепенно започва да ескалира, докато на 23 август 1971-а отрядът се обръща срещу командирите си. Ян тъкмо се подготвя да стигне до сушата за ежемесечното запасяване с провизии, когато чува изстрели. Първоначално си мисли, че севернокорейски специални части превземат острова. След това един от новобранците го прострелва във врата.
Куршумът влиза в тила му до гръбначния стълб и минава през лявата част на врата му. Ян в момента е на 68 години и може да докаже историята си, показвайки бледо розовите белези от раните си.
Когато се буди след изстрела, той вижда, че кърви силно, а навсякъде около него инструкторите биват убивани от членовете на отряда. На острова цари тотален хаос. Ян успява да стигне до сумрачните, покрити с рапани скали и да се скрие под тях с надеждата, че бившите му възпитаници няма да го открият.
Въпреки че така и не откриват Ян, членовете на "Отряд 684" убиват 18 от треньорите си на острова. И това не е всичко.
Убийците стигат до сушата и отвличат автобус за Сеул. Там следват сблъсъци с полицията и военни. Няколко десетки представители на силите за сигурност и цивилни са убити или ранени. Битката приключва, когато експлозия в автобуса убива 20 от бунтовниците. Четирима оцеляват. Те са осъдени тайно и на 10 март 1972-а са екзекутирани. След екзекуцията телата им не са предадени на близките им.
Комисията посочва, че военновъздушните командири, отговарящи за "Отряд 684", са се заели да потулят историята, изгаряйки документите, свързани със смъртоносния провал. Истината за инцидента се пази в строга тайна.
Почти половин век след като съдбата на "Отряд 684" завършва с кървав провал, вече има знаци, че военните в Южна Корея старателно избягват грешките от миналото си при подготовката на новите си отряди за убийства.
Властите разкриват много малко детайли за новосформирания отряд, който е наречен "Бригада за специални задачи". За разлика от предшествениците си, които са били изцяло цивилни доброволци, членовете на този екип са подбрани от отлично тренираните специални части на армията.
Събирането им е отнело около година. През декември южнокорейското министерство на отбраната направи церемония, закрита за публиката, с която отбеляза създаването на новия смъртоносен отряд.
Министерството планира да инвестира около 50 млн. долара, за да снабди отряда с екипировка, оръжия и амуниции. Планът включва радари, дронове, гранатомети.
Междувременно корейски продуценти превърнаха историята на Силмидо в блокбъстър, който се появи по кината през 2003-а, възпроизвеждайки истинските казарми и тренировъчната площадка на острова. Филмът намеква, че някои от членовете на "Отряд 684" са престъпници, принудени да участват в проекта на правителството.
Кадър от филма "Силмидо", който излиза по кината през 2003-а
Министерството на отбраната и оцелелият Ян отричат тези твърдения и казват, че в отряда не е имало престъпници. Въпреки противоречията филмът успява да повдигне дискусия за случилото се на остров Силмидо.
Днес Ян се е възстановил от раните си. От 30 години преподава изобразително изкуство и е публикувал мемоари за "Отряд 684". Често говори пред църковни групи за това как вярата в бога го е спасила на Силмидо. Отказва да съди когото и да било от кървавата баня.
Според него на членовете на отряда не трябва да се гледа като на убийци, а като на жертви. На инструкторите - също.
