От малък Александър Велики е възпитаван да бъде лидер. Малкото кралство Македония е в непрекъснати войни със съседите си, което означава, че е жизненоважно той да може да предвожда армия. Когато се възкачва на трона, владетелят бързо оправдава всички очаквания - побеждава Персийката империя и завзема големи територии в Египет и Северна Индия.
Александър притежава необичайно "оръжие" - "Илиада" на Омир.
Той се учи да чете и да пише като изучава текста като малък и историята му служи не само като ориентир в Азия, но и като морален компас. По време на целия си поход пълководецът непрекъснато носи копие със себе си.
Освен мястото си в литературата, омировата "Илиада" има и огромна роля за оформянето на съзнанието на цяло едно общество. Събитията в произведението показват как моралните избори в живота могат да повлияят на широката общественост. Те са доказателство, че историите могат да живеят извън страниците на книгите.
"Илиада" е типично за времето си произведение точно както Епосът за Гилгамеш от Месопотамия или Попол Вух, която ни е завещана от маите. Тази епическа литература разказва на народите си откъде са произлезли и накъде отиват.
Но не всички литературни традиции водят началото си от разкази за крале и битки.
Китайската литература възприема за своя база Книга на песните, колекция от стихотворения, които с времето са интерпретирани стотици пъти. В Китай поезията не е била привилегия само на професионалните поети.
Един амбициозен бюрократ решава да премине през всички събрани народни произведения, което изисква огромни познания в областта на поезията, а висшите държавници после отсяват по-слабите стихотворения, за да се стигне до крайния вариант.
Книгата на песните се смята за най-важното литературно произведение в цяла Източна Азия. Когато Япония се опитва да извоюва културна независимост от Китай, едно от първите неща, които прави, е да обособи собствена колекция с поезия.
Докато все повече и повече части на света започват да създават собствена литература, новите технологии и най-вече хартията и индигото, повишават влиянието на написаните истории. И двете изобретения намаляват цената на литературните произведения, което означава, че нови и нови групи читатели могат да се възползват.
Нови читатели означават и още нови истории, които могат да бъдат разказани.
Развитието е особено видимо в Арабския свят, който възприема начина на производство на хартия от Китай и го превръща в процъфтяваща индустрия. За първи път приказки, които до момента са се разказвали устно, се пренасят на страниците на книги и се събират в сборници като "Хиляда и една нощ".
По-разнообразни от подобните колекции, "Хиляда и една нощ" предоставят едновременно забавление и образование на читателите си, разказани от Шехерезада и кралят, който се заклел да убива всяка жена след само една нощ, прекарана с нея.
Тези сборници оставят своята следа в следващите векове.
Когато италианският поет Данте Алигиери решава да увековечи представата за Ада, Чистилището и Рая, той се позовава на епическата поезия. Данте пише "Божествена комедия" не на латински език, а на тоскански диалект. Решението му спомага диалектът да се превърне в официален език, който в момента наричаме италиански - признание за влиянието, което литературата оказва върху езика.
Най-голямата промяна в съдбата на литературата идва с появата на печатната преса, която води със себе си ерата на масовата продукция, каквато я познаваме и до днес.
Ако трябва да говорим с литературни термини, тази ера е доминирана от "новелата". Новелите не разчитат задължително на литературните форми, идващи от античността, и позволява появата на нов тип автори.
"Франкенщайн" на Мери Шели например дава началото на това, което днес наричаме научна фантастика.
В същото време новелата е използвана от някои държави като доказателство за тяхната независимост. Политическа независимост не може да съществува без културна независимост и новелите са идеалното оръжие за постигането на второто.
За съжаление печатната преса улеснява и цензурата в литературата. Този проблем се появява в тоталитарните режими, където се развиват цели системи за нелегален печат в опит да бъде избегната цензурата.
Днес ние преминаваме през поредната революция в технологиите на писане - поне толкова важна, колкото изобретяването на печатната преса.
Интернет променя начина, по който четем и пишем и как се разпространява литературата. Не е пресилено да кажем, че границите на писаното слово тепърва ще преминават през съдбоносни промени.
