"Беше мой дълг да стрелям и не съжалявам за това. Жената вече беше мъртва"

Всяка война създава своите герои, а холивудското кино е ненадминато в екранизациите на техните истории.

Без съмнение една от най-успешните сред тях е "Американски снайперист" от 2014 г. на режисьора Клинт Истууд и с Брадли Купър в главната роля. Филмът е базиран на автобиографичния роман "Американски снайперист: Автобиографията на най-смъртоносния снайперист в американската военна история", който разказва за живота на "тюлена" Крис Кайл.

Кой обаче е истинският човек, за когото враговете му поставят награда от 20 000 долара и когото наричат "Дявола от Рамади"?

Действително американската армия приема Кайл за най-смъртоносния снайперист в своята история със 160 потвърдени убийства на врагове. Подобни информации щателно се проверяват заради евентуални случаи, когато може да се появят съмнения за неправомерно използване на оръжие. Има и голяма вероятност въпросната цифра да е далеч по-голяма от 160.

За историята е важно все пак да се знае, че Кайл действително е бил изключително смъртоносна машина за убиване.

Роден е през 1974 г. в град Одеса, щата Тексас, и израства в голямо ранчо. Още от малък се увлича по лова, а първата му пушка е подарена от баща му, още когато Крис е на 8 години.

Опитва се да стане професионален участник в родео състезания, но контузия прекратява рано кариерата му.

Така Кайл влиза в армията. Първоначално се насочва към корпуса на морската пехота, но го убеждават да се пробва във флота и елитното подразделение на военноморските "тюлени", където се специализира като снайперист в така наречения Трети екип, чието назначение е Близкия изток.

Това означава, че когато започва войната в Ирак през 2003 г., Кайл е сред първите, изпратени на терен.

Като снайперист, неговата задача е да предоставя подкрепа и прикритие за действащите пред него морски пехотинци. Първата му задача е още в началните дни на инвазията, когато американските и британските сили атакуват град Насирия на брега на река Ефрат, недалеч от Басра.

Там се случва и първото му убийство, като целта е цивилна жена, която се затичва с идеята да хвърли граната срещу американците.

"Беше мой дълг да стрелям и не съжалявам за това. Жената вече беше мъртва. Просто се уверих, че няма да вземе морски пехотинци със себе си", пише в автобиографията си Кайл.

След първата мисия от 2003 г. той се връща за още три - през 2004 г. във Фалуджа, 2006 г. в Рамади и 2009 г. в Багдад. Участва в почти цялата американска кампания в Ирак след края на войната, която включва справяне с различни бунтове, безредици и най-вече борба срещу силите на "Ал Кайда". За цялото време се доказва като изключително умел стрелец, като при един случай убива вражески боец от почти 2 км разстояние.

Когато съпругата на Кайл, Тая, му каза, че бракът им може да приключи, ако той отиде на още една мисия, снайперистът неохотно решава да напусне армията и се уволнява през 2009 г. след едно пълно десетилетие служба и награден с две сребърни и пет бронзови звезди.

Или поне така казва.

Всъщност, докато Кайл има действителни заслуги и наистина една голяма част от постиженията му са самата истина, все пак той в известна степен преувеличава някои от тях.

Например разследване на The Intercept показва, че в официалния документ за освобождаване от служба във флота, познат като DD-214, пише, че Кайл е получил една сребърна и четири бронзови звезди за храброст.

Първоначално документът е бил сгрешен, преди грешката да бъде коригирана от военната администрация с по-ниския брой. Кайл обаче, знаейки колко медала е получил, пише грешния брой в книгата си, която излиза доста преди флота да поправи броя на медали в своята документация.

В книгата има и друг особено спорен момент.

Там Кайл твърди, че по време на възпоменателно събиране в бар за загинал боен другар удря в лицето бившия кечист и политик Джеси Вентура заради обиди срещу действията на "тюлените" в Ирак. Заради това твърдение Вентура завежда дело за клевета, в което съдът отсъжда срещу снайпериста.

В книгата си Кайл разказва също за история, при която убива двама въоръжени мъже, опитали да му откраднат колата на бензиностанция в Далас. Потвърждение за това обаче няма нито от власти, нито от очевидци.

При друго свое твърдение пък той казва, че непосредствено след катастрофалния ураган Катрина от 2005 г. неговата част е разположена в Ню Орлиънс, за да противодейства срещу появата на мародери. Така с негов колега убиват 30 въоръжени души, излезли по улиците на града с идеята да грабят, възползвайки се от хаоса след природното бедствие

И в този случай няма никакво друго потвърждение за станалото, особено имайки предвид, че смъртта на толкова голям брой американски граждани, убити от снайперисти, със сигурност би направила впечатление.

Въпреки тези неточности, Кайл остава дълбоко уважаван човек. Не само заради доказаните си действия на бойното поле, но особено много заради тези, след като се уволнява.

Първоначалният му преход към цивилния живот е особено труден, като той страда от депресия и има сериозни проблеми с алкохола. Все пак открива ново призвание за себе си като съосновател на организация, която помага на военни ветерани с различни физически или психически проблеми да се адаптират към нормален живот.

Така дарява всички приходи от книгата си на семействата на загинали или осакатени войници.

За съжаление, мисията на Кайл да помага на свои колеги ветерани трагично се оказва и неговата последна.  

Една от дейностите му е да взима със себе си войници с проблемни посттравматични разстройства, за да ходят заедно на стрелбища и да стрелят по мишени като начин за справяне с напрежението. При една такава среща в началото на 2013 г. Кайл взима 25-годишния морски пехотинец Еди Рей Раут, който преди това е служил в Ирак и Хаити.

Filmcafe Кино

Индустрията е ислямофобска, а "Американски снайперист" е расистки: Защо Риз Ахмед нападна западното кино

Актьорът настоява за изграждането на по-положителен образ на хората, изповядващи исляма

Раут, който по това време страда от посттравматичен стрес и шизофрения, застрелва от упор Кайл, както и неговия приятел и колега Чад Литълфийлд. И двамата са носили със себе си пистолети, но нито едно от оръжията не е показало признаци да бъде използвано, което показва, че бившите "тюлени" са били изненадани.

След убийствата Раут опитва да избяга с пикапа на Кайл, но е заловен от полицията и впоследствие осъден на доживотен затвор.

Самото погребение е впечатляващо, а прощалната церемония се провежда на огромния стадион на футболния отбор "Далас Каубойс".

Хиляди хора се струпват да се сбогуват с американски войник, оцелял през години на битки, само за да бъде застрелян в страната, която е служил да защитава.