Пет добри филма, които критиците не харесаха

"Съветникът“

Нихилистичната екстраваганца на сър Ридли Скот по сценарий на живия класик на американската литература Кормак Маккарти бе незаслужено сгазен във филмовата преса и потъна като един от най-лошо оценените филми на 2013-та.

Прекалено много уж уважавани блогъри и автори поставиха "Съветникът“ в своите анти-класации за провали на годината. Тежка делюзия.

"Съветникът“ не е на нивото на шедьовъра "Няма място за старите кучета“, с който неизбежно бе сравняван, но предлага достатъчно мръвка за всички ценители на песимизма на Маккарти и визуалното вълшебство на Скот.

Камерън Диас прави ролята на живота си като хищната манипулаторка Малкина, а сцената, в която тя прави секс с жълтото "Ферари“ на своето гадже и плячка Райнър (Хавиер Бардем) e чисто качество.

"Страх и омраза в Лас Вегас“

Още едно заглавие, което днес е осмисляно като култова класика, но при излизането си получава студен критически душ.

Сюрреалистичната едноименна екранизация по романа на Хънтър Томпсън "Страх и омраза в Лас Вегас“ дълго време остана неразбрана от професионалните писачи за кино и култура. Те оправдаваха ниските си оценки с липсата на развитие на персонажите и повтаряемостта на ситуациите.

Точно образите на космически надрусаните Раул Дюк (Джони Деп) и Д-р Гонзо (Бенисио Дел Торо) и нетрадиционната повествователна структура са огромни плюсове на този изключителен филм за упадъка на психеделичната хипи култура в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век.

Никой критик, който се е изложил с отрицателно ревю за този покварен шедьовър не би трябвало да бъде взиман насериозно никога повече.

"Хищникът“

През 1987-ма екшън маестрото Джон Мактирнън сервира на публиката един от най-мачистките и пращящи от тестостерон филми, правени някога - "Хищникът“.

Военната екшън фантастика с елементи на хорър е снимана в джунглите на Мексико с Арнолд Шварценегер, Джеси Вентура, Карл Уедърс, Бил Дюк и Сони Ландъм - всичките в превъзходна физическа форма и в постоянна надпревара за налагане на алфа-мъжкарски привилегии над останалите.

В края на деня Арнолд доминира всички, а финалната му конфронтация с извънземния ловец на хора е направена от материята, от която се създават филмови митове. Насилието и суровата милитаристична природа на "Хищникът“ първоначално отблъскват мекушавите либерални критици, но след като с дистанцията на времето филмът става глобален културен феномен, те са принудени да признаят неговото превъзходство и влияние върху няколко филмови жанра.

"Белязаният"

Когато огромният, оперен мафиотски епос "Белязаният“ си проправя път в кината в началото на 80-те години на миналия век, повечето критици са потресени. Бруталното насилие, стилистичните крайности, вулгарният диалог, преиграването на Пачино, разточителното времетраене... всичко, заради което днес обичаме "Белязаният“ тогава дразни елитните драскачи и те брандират бижуто на Браян Де Палма като "празен, тормозещ зрителите, раздут, второкласен филм“.

Още тогава става ясно, че не може да се вярва на кино критици и техните мнения никога не трябва да бъдат ориентир за публиката. "Белязаният“ е величествен и богат шедьовър, кино в най-чист вид с безгранично влияние върху културата и поне две поколения творци и зрители.

Монументалната гангстерска фреска на Де Палма, по сценарий на Оливър Стоун, премина триумфално през теста на времето и се настани трайно в съкровищницата на Западния свят.

А засрамените критици преосмислиха позициите си и под натиска на историята и "малкото приятелче“ на Тони Монтана бяха задължени да отдадат почести на чудовищния, кървав, екстремен и дивашки свръххит.

"Само Бог прощава“

През 2013-та година повечето професионални критици не успяха да оценят хипнотичният трип до сърцето на мрака "Само Бог прощава“ и реагираха враждебно на поредната стилистична и идейна провокация на датския палавник Никълъс Виндинг Рефн.

Неон, насилие, кръвосмешение, отмъщение и бой в Банкок – какво по точно не му харесахте на този първокласен филм, дами и господа?

Проблемът на критиците – а в този случай и на зрителите – бе в липсата на ясен наратив и образи.

Но тук тактиката на Рефн за изграждането на стил, който да доминира над съдържанието работи прекрасно. "Развалените“ ревюта са срам за гилдията, а филмът е от онези кандидат-култови заглавия, които след 10-15 години вероятно ще бъдат преосмислени и оценени подобаващо.

Историята на киното предлага изобилие от примери на добри филми, които са получили лоши оценки от критиката.

Но трябва ли наистина да се смята за реална тежестта на списвателите на ревюта и да им се придава повече важност от необходимия санитарен минимум?

Ирационално високите оценки в пресата и блогсферата за отблъснатия от публиката феминистки рибуут на "Ловци на духове" повдигнаха тези дни завесата над свирепо сбърканата природа на гилдията на филмовите критици.

А тези пет примера на страхотни филми, които са получили отрицателни рецензии допълнително ще засилят лошото впечатление.

Но пък ще ви накарат да искате да си ги припомните.

Вижте галерията