Ако смятате, че българският парламент е разединен, а избирането на нов премиер - сложно, то трябва да видите колко непредсказуемо и изменчиво може да стоят нещата, когато кардиналите избират следващия папа.
Плащ от церемониалност, пищност и историческо значение покрива провъзгласяването на Светия отец. Но това не означава, че вотът във Ватикана се е опазил от лукавостта и машинациите на което и да е друго домогване до властта.
Това му харесвам на новия филм "Конклав" на Едуард Бергер ( "На Западния фронт нищо ново"). Събрал е каймака на католическата църква, за да ни докаже, че и кардиналите са хора. И като такива - нищо човешко не им е чуждо, особено в битка за надмощие.
"Конклав" не цели да критикува религиозната институция, а да я постави в невъзможна ситуация. Римското духовенство трябва да избере достоен кандидат за Светия престол, а кандидатите са шепа недостойни.
Несъвършени, подвластни на демоните си хора, но въпреки това един от тях ще носи титлата Pontifex Maximus - върховен понтифекс.
Трейлър на "Конклав" гледайте тук:
Историята започва от кардинал Лорънс (Ралф Файнс) - деканът, който ръководи католическата колегия при свикването на конклава. След преждевременната смърт на последния папа кардиналът се заема със задачата, макар и да не му е по сърце.
Чувството за призвание обаче натежава пред личните желания. В съзнанието на Лорънс не спират да кънтят последните думи, които Светият отец му е казал насаме - че някои са избрани да бъдат пастири, а други да управляват фермата, а мисията на кардинала е да управлява.
Така че Лорънс се заема с менажирането на съвет, където цари видимо разцепление.
Едната половина от конклава се групира около консервативните традиции. Настояват за връщането на латинския в литургиите, за категорично анатемосване на разводите и хомосексуалността и не гледат с добро око на чернокожите представители в Курията.
Лицето, което обединява въпросните възгледи в "Колклав", е кардинал Тадеско (Серджо Кастелито).
В срещуположния лагер са либералните кардинали, които споделят ценностите на бъдещето. Те вярват, че католическата църква трябва да е по-приемаща и толерантна към различните и искат следващият папа да е проводник на отворените им идеи.
Идеалната личност, която трябва да заеме поста според либералите, е кардинал Белини (Стенли Тучи), но проблемът е, че той не е достатъчно харизматичен, за да привлече последователи.
За следващ понтифик се спрягат още кардинал Трембли (Джон Литгоу), както и чернокожият кардинал Адиеми (Луциан Мсамати), които събират изненадващо голяма подкрепа сред конклава.
Безсилни при агитирането за Белини, либералните духовници се колебаят дали не е по-практично да насочат гласовете си към фаворитите, за да се борят с "по-голямото зло", което за тях е кардинал Тадеско.
Казано накратко, католическата църква в "Конклав" е мимикрия за сепаратизма в международно положение.
А насред кризата в Сикстинската капела, главният герой кардинал Лорънс е заобиколен от шушукане, интриги и конспирации за лицата, които потенциално ще сложат папската корона.
От декана се очаква да е отчасти детектив, който шества из гъсталак от слухове, за да разобличи тайните намерения на водещите кандидати.
Тръпката, безпокойството, изненадата от всяко приближаване до истината на Лорънс се носят във всяка сцена. Разследването му прави "Конклав" на Едуард Бергер поразителен трилър на най-неочакваното място.
Не са много режисьорите, които ще се заровят толкова дълбоко в недрата на ватиканската власт и ще ни поднесат интелигентна, но бомбастична филмова история.
"Конклав" е наситен с църковни пикантерии, но с визията си Бергер е успял да ги издигне до обществено значимите нива, надскачащи в пъти хорските клюки. Няма проповеди, няма притчи за правилното и грешното. Пред очите ни се разиграва неопетнена от предразсъдъци история, която трудно може да осъдим.
Приятно съм изненадана от решението на Бергер да не прави философски изводи с филма си, което вероятно го е довело до обрата на финала. Трус в сюжета, който според мен няма да подмине масовата публика.
"Конклав" е великолепно опакован от театралната кинематография, от пресъздаването на усещането за Тайната вечеря, от великолепието на Сикстинската капела, рикошираща в пресметливите погледи на кардиналите. Истинско изкуство и пир за сетивата!
Големият шедьовър във филма обаче е играта на Ралф Файнс. Възхитително е представил вътрешната борба в героя си, така че всяка от емоциите на кардинала да е осезаема за зрителите.
Може да почувствате скръбта, когато научава за смъртта на папата, може да усетите воденичния камък, който тежи на шията му, докато води процесията по избирането на глава на католическата църква. Файнс е перфектен във всяко движение и мимика.
Филмът "Конклав" ни дава шанс да видим невидимия смут и разделение във Ватикана отвъд помпозността и протокола. Да надникнем зад стените, които по правило стоят заключени, и да разберем, че преди черният дим да стане бял, се решават доста по-лични въпроси.
ПРИСЪДАТА ЗА "КОНКЛАВ": 4 от 5 кафенца
"Конклав" е част от програмата на фестивала "Синелибри". Филмът излиза по кината на 8 ноември.
