Не са много групите, които са способни да напишат някоя вечна песен със статут на класика в съответния жанр.
Такова постижение заслужава нашето уважение, дори да не сме най-големите фенове на съответния състав.
Проблемът е, че понякога една превъзходна песен качва толкова много летвата за музикантите, че те няма как да я достигнат с останалите композиции в албума си.
И големият хит си остава самотен светъл лъч в една неособено впечатляваща музикална колекция.
Подобни примери всъщност не са малко и само доказват колко рядко се раждат големите композиции - дори когато авторите им са безспорни легенди и авторитети.
Във вселената на метъла не липсват нито велики песни, нито посредствени албуми. Рядко се случва обаче двете неща да съвпаднат и да се появи някой цялостно разочароващ албум, който съдържа една конкретна изключителна песен.
Следните 6 примера все пак доказват, че и това е възможно.
Trivium - Until the World Goes Cold (Silence in the Snow, 2015)
Самите членове на Trivium не дават никак висока оценка на това свое издание.
То е опит за съвсем класически хеви метъл албум с епично звучащи метъл химни, но в голямата си част разочарова.
Когато обаче музикантите напипват верния подход, създават една от своите най-обичани песни - фантастичната Until the World Goes Cold.
Тя все още е част от техните концертни сетове и има защо да бъде така.
Korn - Oildale (Leave Me Alone) (Korn III: Remember Who You Are, 2010)
Korn прекараха няколко години години в лутане и търсене на идентичност сред бързо променящата се метъл сцена.
Резултатът бяха два поредни невпечатляващи албума, вторият от които излезе през 2010-а и беше твърде разпокъсан, за да се доближи до нивото на добрите примери от дискографията на американците.
Стартът на албума обаче е мълниеносен - с мрачна, тежка и безкомпромисна песен като Oildale, която се надяваме да чуем и на живо, когато Korn излязат пред българска публика на 25 юли на Hills of Rock.
Slayer - Stain of Mind (Diabolus In Musica, 1998)
Легендите от Slayer никак не са във възторг от този свой албум, в който опитват да добавят по-модерни ню метъл елементи към обичайното си звучене.
Diabolus in Musica си остава едно от разочарованията в каталога на гигантите на траш метъла, макар че сам по себе си не е лош албум.
Ако има песен, която го издига на по-високо ниво, това е Stain of Mind, която си остава и единственият сингъл от албума.
Morbid Angel - Blades for Baal (Ilud Divinum Insanus, 2011)
Осмият студиен албум на Morbid Angel е сред големите издънки в тежката музика и съдържа някои от най-глупавите текстове, които ще чуете от групата.
В звученето пък има твърде малко дет метъл, което е разочароващо за една от емблематичните банди в този стил.
Blades for Baal е приятното изключение, което напомня колко по-силни са Morbid Angel, когато се придържат към това, което могат най-добре.
Machine Head - Bulldozer (Supercharger, 2001)
Machine Head имат и други недотам сполучливи албуми, но Supercharger може да се счита за единствения истински провал в кариерата им.
Дори в него обаче има един разбиващ метъл химн и това е втората песен Bulldozer. За съжаление, нищо друго в албума не е на нейното ниво.
Хубавото е, че в следващия албум Through the Ashes of Empires бандата се завръща към първоначалното си звучене, а с него се връщат и успехите.
Methods of Mayhem - Anger Management (Methods of Mayhem, 1999)
Когато Томи Лий временно напуска Motley Crue и се развежда с Памела Андерсън, той създава рап рок проекта Methods of Mayhem.
Първият албум е подсилен от редица звездни гостуващи музиканти, но съдържа трудни за изтърпяване песни и участието на Фред Дърст и Снууп Дог не спомага за качеството на крайния резултат.
Все пак една песен се отличава с убийствен груув и страхотен китарен риф - и макар че Томи Лий не е блестящ рапър, в случая поне не дразни и не пречи на зареждащия аранжимент.
