Стейси Бивънс знае, че нещо не е наред, когато шефовете й в Russia Today (RT) й казват да подготви сюжет, според който Германия — икономическият лидер на Европейския съюз — е "провалена държава".
“Присъствахме аз и двама мениджъри, и те вече бяха обсъдили какво искат,” разказва Бивънс - американка, работила в московската централа на RT от 2009 до 2011 година, според която срещата е била преди планирано пътуване до Германия. “Те ме повикаха и всичко беше сюрреалистично. Един от мениджърите каза: ‘Сюжетът е, че Западът се проваля, Германия е провалена държава’.”
Бивънс, която е ходила в Германия, казва на мениджърите, че това не е истина — понятието “провалена държава” е запазено за страни, които не успяват да изпълняват най-базови държавни функции, като Сомалия или Конго, и не подобава на икономически напреднала, индустриализирана страна като Германия. Те настояват, Бивънс отказва. RT изпращат екип в Германия преди пристигането на Бивънс, която е изпратена впоследствие за заснемане на няколко епизода с микрофон в ръка и интервюта за расизма в Германия. Това е началото на края на кариерата й в RT.
“Към този момент вече бях стояла достатъчно там и ми беше дошло до гуша от безумието,” казва Бивънс. Тя остава до изтичането на договора й през 2011 и не прави опити да го поднови.
Съдейки по интервюта с други бивши и настоящи служители, нейната история не е изключение
RT, глобалната англоезична новинарска мрежа, финансирана от руското правителство, се оказа под светлината на прожекторите след руската инвазия в Крим, която телевизията отбраняваше с нокти и зъби. Инвазията доведе до две бунтовни изяви сред журналистите: първо, заклеймяване в ефир на инвазията от водещия на RT America Аби Мартин, последвано дни по-късно от напускането в ефир от друг водещ, Лиз Уал. Мартин, която води коментарно предаване, заяви, че действията на Русия са били погрешни. Уал, водеща на новините, отиде стъпка по-далеч и заяви, че не може да работи в телевизия, която смята действията на Русия за приемливи.
Публичните скандали и едностранчивото отразяване на темата за Украйна разкъсаха завесата около RT, разкривайки пропагандния апарат на телевизията, разчитащ на западни репортери и продуценти за налагане на руски тези. Бивши и настоящи служители на RT от московската централа и бюрото във Вашингтон, което създава собствен, донякъде независим канал, наречен RT America, описват атмосфера на цензура и натиск, в която млади журналисти биват подмамени с обещания за относително добре платени работни места, за да отразяват новини за международна новинарска мрежа. С изключение на Бевинс и Уал, всички останали се съгласяват да говорят при условие да останат анонимни — някои, защото не желаят името им да се свързва с телевизията, а други, защото се опасяват от последици на настоящата си работа.
След като постъпват в телевизията, настоящите и бивши служители споделят, че са осъзнали, че не отразяват новини, а произвеждат руска пропаганда. Някои са го правили с ясно съзнание, заради опита и биографията в бранша, който ще получат. Други не са осъзнавали какво реално искат RT, докато не са се оказали вече на работа. Някои пък биват избирани заради демонстрирането на възгледи, одобрявани от Кремъл. Антиамериканският език се вмъква в текстовете от редакторите и монтажистите, а сюжетите, които не пасват на официалната кремълска позиция, редовно падат от ефир.
Бивънс, която е от Чикаго, е била независим продуцент, когато приятелка й споделя, че RT търсят кадри през 2009. “Честно казано… не бях чувала за тях дотогава,” споделя тя. “Приех, че са нещо сравнимо с DW или France 24,” допълва тя, визирайки англоезичните канали, излъчващи от Берлин и Париж.
Кремъл стартира RT четири години по-рано в опит по-добре да предава посланието си на световната сцена
Путин заяви през 2013 за основаването на RT, че “когато обмисляхме този проект през 2005, възнамерявахме да лансираме още един силен играч на международната сцена, играч, който не само ще осигурява безпристрастно отразяване на събитията в Русия, но и - нека подчертая — ще се опита да разчупи англосаксонския монопол върху глобалните информационни потоци.”
Бивънс заминава за Вашингтон за интервю с главния редактор Маргарита Симонян и шефа на бюрото във Вашингтон - Денис Трунов. Скоро след това тя е наета като репортер и се премества в Москва.
Работата й обаче скоро започва да изглежда странно. Процесът на редактиране и монтаж е на много нива: “Първо имаш някой, който е англоговорящ, обикновено британец,” казва Бивънс. Той редактира текста за яснота и сбитост. “После след него идва руснак, който се уверява, че текстът предава точното послание, което Кремъл желае.”
Бивънс споделя, че извън сюжета за “провалената държава”, от нея е било поискано да заснеме и репортаж, че Русия няма проблем с алкохолизма, след като тогавашният президент и сегашен премиер Дмитрий Медведев е предложил законодателство, борещо се с проблемите с алкохола сред руснаците.
“Заявих: не се чувствам удобно да отразявам нещо, което знам, че не е истина,” казва Бивънс. “Те ме изпратиха на някакъв измислен уеб сайт, потвърждаващ позицията на редактора. Отново настояваха и отново отказвах. Накрая продуцентът ме извика и ми каза: 'Знаеш ли какво, ти не си подходяща за тази работа.’”
Няколко други служители на RT от Москва и Вашингтон описват подобни случки
Бивш репортер във вашингтонския филиал на RT, по-късно напуснал заради редовната цензура, описва работата си по сюжет за аспект на емиграционната политика на Обама, при който редактор му е наредил да я опише като “шизофренична”.
“Беше силно емоционално зареден език, който не беше точен, и придаваше на репортажа ненужен тон, а сюжетът си беше достатъчно силен и без него,” казва репортерът. “Заявиха ми: ‘Трябва да вмъкнеш това.’ Казах "не". Това беше началото на напускането ми на RT.”
Друг бивш служител на RT във Вашингтон описва как е очаквал телефонно обаждане, за да отрази честванията пред Белия дом в нощта на убийството на Осама бин Ладен — телефонно обаждане, което така и не се е случило, защото “шефът не се интересуваше от това”. “На практика игнорирахме цялата тема, освен като реторично запитване дали смъртта на един човек наистина прави САЩ по-безопасно място,” споделя той.
За определени сюжети като WikiLeaks и окупацията на Уолстрийт, RT са били по-напред с материала от другите. Но бившите служители казват, че дори тогава акцентът е бил да се насочат международните новини в призмата на руските интереси — като бъде представена Америка като сриваща се, корумпирана империя.
“Те бяха много по-напред от всички по темата за WikiLeaks,” споделя бивш служител. “Но не защото вярваха в свободното разпространение на информация, а защото това представяше САЩ в ужасна светлина.”
“Отразявахме изчерпателно, почти маниакално окупацията на Уолстрийт, и мисля, че това наистина беше важно, но след време се запитваш: ‘Абе защо продължаваме да отразяваме това?’” казва Уал, която напусна RT миналата седмица. “И в случая това беше с идеята да се сеят семената на раздора и недоволството.”
RT е основана през 2005, а през 2009 стартира RT America, вашингтонска версия на телевизията, която набира бързо служители
“Видях обява за работа и си рекох - защо не?,” казва бивш репортер в RT America, който е постъпил около старта на вашингтонското бюро. “Бях в местна телевизия и търсех нова работа, а местните новини никога не са били това, което исках да правя — винаги съм се стремил към международните новини.”
На този етап много малко американци работят за RT, но само година по-късно вашингтонското бюро се разраства. Репортерът е привлечен от тезата, че мисията на канала е да отразява новините, които масовите медии игнорират — фраза, която RT често използват при разговорите с потенциални служители.
“Мисля, че в началото всички бяхме оптимисти за мисията ни,” казва бившият репортер. “Мислех, че ще правим точно каквото ни бяха обещали. Звучеше като благородна мисия, а ние бяхме куп идеалистично настроени хлапета, които си мислеха - "Еха, това ще е страхотно, ще работим на място, където ще ни оставят да правим каквото поискаме".”
RT America, според бивши и настоящи служители, има стратегия да привлича много млади репортери, които искат да излязат от ограничените малки пазари и да отразяват международни новини. Каналът плаща сравнително добре, повече, отколкото повечето 22-23-годишни младежи очакват да печелят от журналистика. Един бивш служител споделя, че начинаещ кореспондент би могъл да печели по $50-60 000.
“Те наемат млади хора и се опитват да ги убедят, че работят в нещо като мини-CNN,” казва бившият репортер. “Не отразяваш снежни бури, или изложби на кучета. Дават ти да правиш сюжети, които са много по-мащабни и "вкусни".”
“Аз тъкмо бях завършил колежа, когато ми предложиха работа там,” казва друг бивш служител на RT. “Перспективата да стартирам кариерата си направо във Вашингтон, вместо да заработя в някое малко градче, звучеше привлекателно.”
“Търсят млади хора и те оформят в ‘журналиста’, който искат да бъдеш,” казва бившият служител. “Заслепени от амбиция, стремящи се да се харесат и като цяло неопитни младежи. Или това, или търсят хора, които да споделят позициите на RT (като Аби Мартин).” Мартин, която е била участник в движението "9/11 Truth" и чието шоу често развива конспиративни теории, е наета, след като RT забелязват независимото й отразяване на "окупацията на Окланд" през 2011 и получава собствено коментарно шоу.
Но дори тя е уморена от цензурата
Мартин споделя, че е донесла допълнително копие на сценария си в деня на публичното й противопоставяне на отразяването на събитията в Украйна, освен пуснатото по аутокюто, “просто в случай”, че има редакторска намеса.
Уал, пък преди е правила местни новини за телевизия в Гуам. “Исках да се върна в САЩ и RT ме потърсиха по имейл,” казва Уал. “Начинът, по който ми представиха нещата, беше че това е телевизия, която отразява сюжети, игнорирани от масовите медии. Което ми звучеше привлекателно - помислих си "Чудесно, това е възможност да се преместя във Вашингтон и да снимам точно такива репортажи.”
Но се случва нещо съвсем различно. Уал описва интервю, което тя е правила с Рон Пол, в което тя споменава руските военни действия в Украйна като “инвазия”. “Монтажистите отрязаха тази част от въпроса,” казва Уал. “Като журналист там, дори не мога да изричам думата "инвазия". Буквално я отрязаха от интервюто ми.” RT отричат да са правили нещо подобно.
Уал също опитва как е заснела интервю с мъж от Мали, който изказал благодарности към Франция за намесата им в страната. Заради това по нейни думи интервюто така и никога не е било излъчено.
Бивши служители от Москва и Вашингтон споделят, че са осъзнали, че нещо не е наред, още след постъпването си.
“Когато усещахме, че ни редактират по безумен начин, имаше масови напускания,” споделя бивша репортерка, напуснала местни новини заради поста в RT. “Около 10-15 души напуснаха RT само за 2011 г.”
“Наблюдавахме как хората идват и са въодушевени, и после след няколко месеца те се удряха в тази невидима стена, както и тя да се проявяваше, и бяха поразени и разочаровани,” казва друг репортер.
Но дори и когато напускат, RT не ги напуска
Служителите често имат проблеми да си намират работа в нормални медии. “Меко казано, предизвикателство е,” споделя бивш кадър на RT.
Спомените на бивши и настоящи служители до каква степен RT прилага строг редакторски контрол върху всичките им материали повдигат въпроси доколко нагоре по йерархията стига процесът. Според бивши журналисти в медията, не-руснаците биват държани далеч от мениджърските постове и редакторските позиции и във Вашингтон, и в Москва, въпреки факта, че телевизията излъчва основно на английски език.
“Вярно е, че те наемат цял куп американци и англичани, но хората, които определят редакционната политика, без изключение са руснаци,” казва бивш служител, работил за RT в продължение на 4 години. “Те не назначават никой на позиция с реална редакторска власт, който не е руснак.”
Бивънс споделя, че редактори са й казвали в прав текст, че “работим за Кремъл” и “всички ние добре го съзнаваме.”
“Усещането ми е, че винаги е имало някаква форма на отричане. Маргарита казваше: ‘Просто се опитваме да правим новини от руска гледна точка, точно както Америка има Voice of America, или Франция има France 24’,” коментира Бивънс, визирайки главния редактор на телевизията Маргарита Симонян.
“Казвали са ми, че Маргарита редовно се среща с човек от администрацията на Путин,” заявява Бивънс. “И на тях тя проверява дали нещата вървят така, както Кремъл желае.”
От RT отговарят на преки въпроси около редакционната си политика и връзките с Кремъл с иронични изявления в коментарната рубрика на сайта си, в които изтъкват, че служителите на телевизията "живеят в Кремъл" и "директно четат пресрилийзи от Кремъл в ефир", както и че "телевизията пуска КГБ по следите на всички, които се осмеляват да напуснат".
RT имат доста поддръжници на Запад, които упорито защитават телевизията въпреки открито манипулативните й позиции
Например писателят Кевин Гостола, който твърди, че работи за ръководения от Глен Гринуолд проект First Look Media, е заплашвал журналиста Джейми Кърчик, работещ за издания като Foreign Policy, Daily Beast и израелския вестник "Аарец", че е организирал напускането на Уал в ефир “като част от някакъв вид стратегия на мозъчния тръст Foreign Policy Initiative”. “Вие обичате да се ‘ебавате с Руснаците’ и ние ще реагираме на това,” е заявил Гостола.
Медийната война в защита на RT е още по-поразителна, като се има предвид, че много от хората, които реално са работили там, или продължават да го правят в момента, не са склонни да бранят телевизия, която по думите на Уал се характеризира с “открита цензура”.
“Много от бившите кадри на RT се шегуваме помежду си, че имаме посттравматичен стрес от работата там,” коментира един от напусналите служители. “Моята приятелка се чуди защо се разстройвам толкова, когато чувам хора да защитават RT. Аз й отговарям, както отговарям и на вас - защото съм белязан от работата там. Особено и защото това беше първата ми сериозна работа - и се чувствам опозорен и засрамен от това, което са ме карали да правя. Наивният, идеалистичен студент, който бях, научи на собствен гръб колко мръсен може да бъде светът на журналистиката. И колко е лесно да се размие границата между журналистиката и налагането с манипулативни средства на определена политика.”
