Виждали сме всякакви хора на 20 и... - от пушещи в блажено да-игнорираме-целия-свят състояние, до чудати доброволци или пък спретнати отличници.
Но не и момчета, които - съвсем сериозно - се опитват да направят самолет.
С автентичен вид на техничари, които ги човърка някаква хвърчаща идея, Николай, Симеон и Росен са съставните части на уверена в себе си група, идват от едно и също място и имат обща цел: да затворят главата "службица срещу сигурна заплата" възможно по-бързо и - най-грубо казано - да станат милионери.
Може и да е проява на неучтивост да се обявиш за прекалено навит да станеш богат (имайки конкретния план), за да не ядосаш по-стереотипните хора, които предпочитат да играят на сигурно. Но на тия момчета щастие от рода на "станах пилот и работя за най-голямата компания" им изглежда някак маловажно - въпреки че са започнали да учат авиация с подобна идея.
"Наскоро питахме едно дете какъв мечтае да стане - и то ни каза "богат", разказва Ники.
"Звучи клиширано, но такъв тип мечта съдържа идеята да вършиш нещо, което си учил, доставя ти удоволствие и има реален шанс то да заработи за теб, а не ти за него..."
Затова, когато ги питаш дали работят, отговорът на Ники (23 г.) и Симеон (24 г.) е: "Не сме на трудови договори". Засега са заети най-вече с проекта си "Софийски бухал" заедно с колегата си от Техническия университет Росен.
Него го няма на снимката, тъй като в момента прави полетни планове - намерил си е работа по специалността, казва Симеон с лека ирония, понеже да се дипломираш в катедра Въздушен транспорт и да можеш да се реализираш у нас е по-скоро шанс и голямо чакане, отколкото държавата да те чака теб, нали...
Какво е Софийски бухал
Безпилотен летателен апарат, с който могат да се правят висококачествени снимки от въздуха на по-ниски цени, наблюдение и локализиране без застрашаване на човешки живот, заснемане и предаване на видеоклипове без оператор на борда, експресни доставки на малки товари до два часа, до всяко кътче на страната...
Като бъдещи клиенти тримата автори на проекта визират охранителни и транспортни фирми, рекламни агенции, телевизионни медии, фирми за картография и геодезия, общини и институции.
"Бизнес моделът се променя в процеса на развитие", казва Ники, който отговаря за икономическата част на проекта. "Ако първоначално искаме да се установим на пазара, предлагайки малки и достъпни услуги, после с подходяща маркетинг кампания ще се стремим да спечелим по-големи клиенти за специализирани услуги. Следваща стъпка е продажба на самите БЛА". В рамките на три години, а даже и по-малко, са си поставили за цел да направят два такива самолета.
Засега са изработили умален вариант (макет) на летателния апарат, "за да изследваме аеродинамичните характеристики, тоест да разберем дали всичко "сметнато на хартия" отговаря на действителността. Предстои тестване в аеродинамична тръба", обяснява Ники.
До края на първата година от стартирането на проекта, БЛА трябва да бъде напълно готов за експлоатация, казват техничарите, убедени, че техният БЛА би имал страхотно приложение, имайки предвид, че у нас предимно се използват големи, скъпо струващи конвенциални самолети, или не толкова ефективни делта планери за картографиране, 3D модели на градове и подобни услуги...
Ники и Симеон са приятели още от НПМГ и кръжоците по астрономия, а с Росен се запознават в университета. Идеята за безпилотен летателен апарат им хрумва по време на сесия, докато пишат курсови работи по аеродинамика на летателните апарати: "Докато учехме, решихме, че можем да приложим всичко това на практика", казват техничарите и допълват, че катедрата им ги е подкрепила откъм идеи и съвети. "А благодарение на Борислав Бориславов от българските бизнес ангели научихме какво е "стимул" - от гръцки, това е чепат дървен прът."
В очакване на финансиране
Момчетата отиват на среща с бизнес ангелите през юни м.г., като "Борислав много ни помогна и ни накара за малко време да свършим много работа, за да направим хубава презентация. Не получихме финансиране, но имахме полза като контакти и мотивация, тъй като на доста ентусиасти им хареса идеята и казаха, че в бъдеще бихме могли да говорим за инвестиция..."
Междувременно авторите на "Софиски бухал" печелят Idea Challenge - студентски конкурс за иновативни бизнес идеи, организиран от Start IT Smart - клуб по предприемачество към СУ, съосновател на международния консорциум на университетските предприемачи - мрежа от мрежи, в която студентите основават клубове и състезания за развитие на предприемаческата култура.
"Софийски бухал" е първата сред петте най-добри идеи, стигнали до финала на състезанието, в чието жури има представители на бизнеса, образованието и неправителствени организации.
Освен символична награда от 500 лв., печелят и 6-месечна менторска програма, сързана с бизнес планиране и предприемачество.
Сега идеята им е допусната и до втория етап на Energy2b - европейско състезание за студенти и докторанти, свързано с финансиране на екологични проекти и идеи и превръщането им в бизнес начинание.
"Смятаме проекта си за доста зелен - самолетът е икономичен като разход на гориво, но ще може да лети с достатъчно голяма скорост на достатъчно голямо растояние, като полезният товар е доста голям спрямо размерите - 4,5 м разпереност на крилете и 2,3 м дължина.
При пълен резервоар с гориво, ще може да носи до 10 кг полезен товар, но нещата могат да варират и горивото да бъде намалено за сметка на полезния товар", обясняват момчетата и допълват, че самолетът ще изразходва по около 3 л гориво на час в зависимост от метеорологичните условия.
"За да олекотим конструкцията, ще използваме въглеродни нишки за черупката на самолета. Това разбира се, не е самоцелно - цялата авиация в момента в насочена към композитните материали, като последната разработка на Boeing-787 е над 50 % карбонови и стъклени нишки."
Само за планера производствената цена е около 10 000 евро, а вече авионката е доста по-скъпа. За тригодишен период от време са сметнали, че им трябват около 100 000 евро първоначална инвестиция: "Тези пари ще стигнат за развитието на организацията, като има една точка на 17-ия месец, в която приходите да отговарят на разходите, да има постъпления и положителни финансови резултати", казва Ники.
Глава в облаците, глава в книгите...
Определено не са имали безгрижно студентство. В момента тримата завършват магистратурата си в същата катедра - Въздушен транспорт, като междувременно Ники учи и Управление на стопанството, а Симеон вече се е дипломирал по специалност "Транспортна техника и технология" - в същия университет.
С по две висши на тази възраст сигурно не е кой знае колко приятно да са обикновени бачкатори, но си признават, че това в крайна сметка не би попречило на ентусиазма им за проекта.
"Дори да се наложи да тръгнем някъде от най-ниското стъпало, няма какво да се сърдим, защото е нормално да минеш по каналния ред, по който да натрупаш повече опит и знания..."
Като всички идеалисти с мечтата да забогатеят, правят планове да инвестират в Технически университет, където материалната база е доста зле.
"Освен това нямаме кой знае каква практика, понеже съответните заводи почти не работят. Така че, ако искаш да натрупаш някакъв стаж, трябва сам да си го намериш".
Чиракували са именно във фирма за конструиране на БЛА (чиито апарати обаче не са били предназначени за комерсиални цели): "Искахме да осъществим реален стаж, а не само да ни разхождат и да ни казват "вижте това, ама не го пипайте, само може да снимате..."
Въпреки че отиват да работят там доброволно, накрая шефът на фирмата им плаща: "Много сме доволни от него - имахме после и за море". Не са сигурни обаче дали са искали да започнат работа там постоянно: "Правим нещо алтернативно и не би било колегиално...".
I believe I can fly
На фона на класическа музика, понякога тримата техничари работят по проекта си денонощно. Човърка ги не само амбицията да осъществят плана си сам по себе си, ами и идеята да мотивират хората около тях, че могат да променят нещата и че предприемачеството е далеч по-сладко от сигурността, макар и по-трудно.
Казват, че повечето им връстници са за идеята да си намерят стабилна служба, но покрай Start Up програмите са се запознали с достатъчно предприемчиви хора, за да се обявят за уникални: "В момента се чувстваме най-вече като начинаещи...".
Наричат идеята си романтична - доколкото всеки е запленен по реенето във въздуха, но не и заради презумпцията, че е трудна за сбъдване. "А и няма нищо романтично в това да ти падне самолет на главата...".
Блазе им на ентусиазма. И аз като малък ходих на кръжок по авиомоделизъм, но направих само едно крило от балса (един месец търкане). Човек е млад докато има мераци за летене. ПС: Това апаратче би свършило добра работа на НАП, вместо да летят с разни скъпи хеликопетри и да трошат пари.
Много ме зарадва статията!, най-малко - стимулира те по древногръцки..!, (: ! , успех на Бухала!
Това са глупости. Такъв проект се прави от големи организации с много умения и голям бюджет. Смятайте, щом руснаците досега не могат да направят нормален безпилотник и смятат да купуват от Израел! Но нека да се занимават, може да ги вземат в някоя авиационна компания на работа!
С усмивка я прочетох тази новина. Върна ме в детството. Искрено им желая успех.
'братята' американци са направили едно нещо летящо... казва се Predator, вижте там за какво става дума... с него вече не само наблюдават, но и ликвидират... когото преценят, та тия пичове там да се пробват, а не да откриват топлата вода в Бойколандия...
Това е разликата между нас от НМГ-то и другите - ние смеем да се захващаме с големи неща дори сами, дори без пари, другите казват, че трябва някой голям да го направи. Колкото и да е странно за тези, които не го разбират като се учиш как се правят различни неща, докато вникваш в детайлите постепено придобиваш смелост, ваяра че можеш. Вярно е, че може да те накара да се надцениш, но пък без това оставаш слуга на съдбата. Желая им успех! Бизнес идеята им също е добра, макар за сега никой да не е успял да я наложи широко някъде, но може би пък времето за подобни доставки наистина идва. Съвета ми е да намерят бизнес партньор способен да организира мрежата, от която ще имат нужда, няма да е лесно, но ако успеят другото "само" ще се случи.
жалко че така разсъждават младите хора дори и деца , че искат да станат богати, това е реалноста, всичко се насажда от улицата филми дори и от пишните музикални клипове. Тука идва един други момент, че когато младежта започне да работи тя пита първо за възнагражденията, и колкото може по бързо да натрупа средства, не става така първо се изгражда авторитет, практика и доказване с години своите умения, а след това да се налажиш в дадена среда.
Макалистър, Границата между предприемач и фантазьор е тънка. Аз познавам няколко такива "смелчаци", единият строи машина на времето, другият е измислил изкуствен мозък а третият прави най-модерния графичен процесор. Занимават се сериозно с това, вече години наред, навсякъде го пропагандират и дори аз волем/неволем им бях слушател на идеите. Но нито професорът от (няма да кажа кой) университет ще построи машина на времето, нито онзи ще измисли изкуствения интелект преди японците, нито пък третият пич ще успее да изкара нещо по-добро от NVidia. Просто тези проекти са твърде големи за да могат да се реализират от 2-3ма души. Най-добрият вариант е тези младежи да отидат да работят за някой който се занимава с такива самолети. Току виж, след време са станали ръководители и са допринесли за наистина някаква съществена реализация. Иначе и ние навремето писахме вируси, строяхме роботи и модифицирахме автомобилните чипове, но винаги сме знели и го считали за хоби.
Вероятно или не, звучи оптимистично - подпавката, която прави живота ни красив. Истински бих се радвал да успеят - колцина са нещата в скромната ни държавица, които могат да разведрят сивото ни ежедневие? Ако БАН съществува в бъдеще то би трябвало да съществува за такива иноватори като тези младежи и в него да се допускат екипи с реални проекти за максимален срок от 3 до 5 години. Едно съм сигурен ако тези младежи не пробият тук, то е защото вече някой ги е оценил някъде другаде и им е отворил първи вратите си.
Тези луди ли са???? Никога, ама точно никога няма да им разрешат да реализират идеята си!!! Подобно чудо за цивилна употреба е немислимо!!! Давате ли си сметка какво значи безпилотно хвърчило в състояние да достави килограми експлозив във всяка точка на страната???? Армията ни няма такива възможности....На оръжейният пазар трудно ще пробият, на цивилният - много фирми могат да реализират подобни самолети, но не го правят защото е забранено, поради съвсем очевидни съображения за сигурност.
Коментарите на песимистите са супер неадекватни(Особено на ravensblood). Три неща само мога да кажа: 1. Ако проекта се реализира това ще е втория български безпилотен самолет. 2. Ако бяхте ходили скоро на авиационно изложение, щяхте да знаете, че този тип самолети са хит. Много фирми разработват такива, включително и малки, нови такива дето досега не са били на тази сцена. Това за нуждата от голяма фирма е мит! 3. Човек трябва да си поставя големи цели. Трябва да положи усилия и да се стреми да стигне до слънцето, ако иска да стигне поне до луната. И да не ходи да работи за някого, защото тогава влизаш в същите норми и порядки като тоя за когото работиш. Загубваш си творчеството и фантазията. Според мен много добре са го замислили. Ако си бях в бг и тези момчета имат нужда от програмист, бих отишъл да работя с тях.
Браво на момчетата! Запазената марка "НПМГ" се вижда отвсякъде Стискаме палци
@Charles Grant чувствам се длъжен да ти отговоря. Това дето казваш е вариация на "... системата отвътре" вечния съвет на консервативните и/или предпазливите към ентусиастите. На тая възраст, на която са момчетата ентусиазма сигурно ще ги подведе, но пък и без ентусиазъм никога не се опитваш да направиш нещо от А до Я, а това е важен урок, който не може да се оцени преди да си преминал през него. Аз и до днес се "изхвърлям" повече, отколкото трябва, като знам как ще стане нещо времето винаги се свива в очите ми и редовно изпадам в ситуация да се чудя да не спя ли или да моля клиента да ме изчака, но пък съм научил един специфичен урок, как да обмислям нещата от всички ъгли и да не ме е страх от голямото. Страха, Чарлз, е лошо нещо винаги, добре е да го имаш като умерена предпазливост, но допуснеш ли да стигне далече с времето се превръща в спирачка не само на ръцете, но и на ума. Икономиката рано или късно ще стигне до логичната форма за технологичното ниво, на което сме, а то вече не изисква големи на едно място, един субект да организира всичко. Кой знае, момчетата може пък да извадят късмет, или поне проекта им, не е много вероятно, но пък дори и да не успеят ще им остане нещо полезно.
Браво на тия момчета. Сега ако си намерят и работа в България, направо ще повярвам в чудеса.