"В България има българска форма на кирилица. Това е факт, който искаме да популяризираме" - това твърдят Велина Мавродинова и Кирил Златков, двама от инициаторите на инициативата "Манифест за българска кирилица".
Велина е графичен дизайнер, илюстратор и участник, заедно с Милена Вълнарова и Илия Груев в провеждащата се до 18 юни изложба в "Склада" на ул. Бенковски в София. Събитието е част от "празника на шрифта, калиграфията и типографията" Typofest.
Кирил Златков е художник, който се изявява в различни области на визуалните изкуства - графика, живопис, плакат, стенопис, графичен дизайн, калиграфия и шрифт.
Но в случая: "говорим за форма, а не за шрифт". Това бързат да уточнят и двамата, с които разговаряме във връзка с провеждащия се фестивал и тяхната инициатива.
Има българска кирилица
Манифестът беше широко отразен медийно, защото повдига проблем, който не е много известен, а именно че, по думите на дизайнерите, има български вариант на кирилица, която се различава от руската по форма на изписване на буквите. Именно за тази форма, създателите на инициативата твърдят, че ще се борят държавата да стандартизира.
Започваме разговора с молба да обяснят какво точно означава "форма на кирилица, която е българска" и изобщо какво би трябвало да говори това на хората, които все повече използват компютърните шрифтове в ежедневието си.
Разлики и прилики
"Става въпрос за българската кирилица, която е различна от руската. Има принципни разлики, структурни и конструктивни във формата на буквите. Основната разлика е, че в около 90% от руската кирилица, т.е. тази, която е най-разпространена в България (по ред причини) - редовните (малките) букви са умалени варианти на главните. А в българската кирилица не е така: редовните букви имат горни и долни дължини, както е в латиницата."
Кирил обяснява, че дори при буквите, които си приличат: като буквата "б", има конструктивни разлики. "Не е разликата само в горните и долните дължини на буквите. Има и особености при "л", "м", но и при "п". "Ф"-то следва естествената форма на "о"-то в българския вариант."
Особено голяма разлика, обяснява и Велина, може да се види в буквата "т". В шрифтовете, базирани на руската форма на кирилица, малкото "т" е същото като главното "Т", т.е - умалена главна, докато в българския вариант - малката буква е съвсем различна и прилича на ръкописното "т", което е разпространено в повечето шрифтове, които ползваме.
Едно добро начало
"С този манифест на българската кирилица, който ние призоваваме да бъде подкрепен, целим не шрифта, а формата на изписване на букви да бъде по-добре разпознавана. Като целта ни е, на един по-късен етап, тази форма на българска кирилица да бъде въведена официално като стандарт в България" - казва Велина.
"В момента, в който пуснахме манифеста, той предизвика доста силен отзвук. Едни хора ни обвиняват в патриотарство. Втори - интуитивно го разбират. Трети знаят за този проблем. Четвърти казват: "Е, как пък сега българска и руска кирилица, откъде го измислиха пък тия?". Оказва се, че тази инициатива не оставя хората равнодушни. Но манифестът е само байрякът. Следващата ни задача е да осъществим 3-те различни стъпки, обявени в него.
Първата е да популяризираме проблема, така че тези, за които това не е най-голяма грижа, но не са безразлични към темата, да знаят, че има българска и руска кирилица. Втората е да се оргазнизират изложби и конкурси, като идеята ни е да създадем конкурс със сериозна парична награда, за да могат да се мотивират автори на шрифтове."
Третата стъпка, според манифеста, засяга ролята на държавата. "Идеята е някоя държавна институция да прегърне идеята и да помогне. И крайната ни цел е всички документи, които излизат от тази държава да имат един стил, което неимоверно много ще повиши външния вид на документацията. Но да се използва българския вариант на кирилица."
"Българската кирилица има много по-голямо богатство на формите, което дава възможност на окото да разпознава по-лесно и бързо думите, отколкото в шрифтовете, базирани на руската кирилица" - обяснява Велина Мавродинова.
"Това не е проблем, пак подчертавам, който се отнася само до конкретен шрифт, а засяга именно онези, които правят шрифтовете. Ние целим те да правят за България българска кирилица. Проблемът е, че нашата страна е нищожен пазар и когато някоя западна компания разработва шрифт, тя иска да използва руския пазар, а съответно и руския стандарт."
Защо да живеем в 2 форми на кирилица?
"До голяма степен, когато разглеждаме формите на буквите, всеки стига до заключението че това е тясно професионален проблем. Но този тясно порфесионален проблем рефлектира от една страна върху идеята за идентичността, а от друга страна върху онова възприемане на текста, което се случва несъзнателно. Представете си ако примерно утре в руската кирилица се смени тяхната форма на редовна буква "т" с нашата форма - там ще стане революция. На 300 милиона души да им смениш буквата! Защо тогава, ние в България, може да живеем в 2 форми, след като това не е принципно или функционално необходимо, ами само поради инертността ни в отношението ни към стандарта за печатна кирилица."
Според Велина и Кирил, има опасност, както един език може да изчезне, така и доста по-лесно да изчезне една все пак популярна форма на изписване на азбуката.
Всъщност и двамата признават, че много харесват руската типография и че руснаците имат велики майстори в областта.
"Абсолютно е много важно да не ни сметнете за русофоби или опълченци срещу руското.
Нашият фокус е нашата идентичност.
Има ли идентичност, тя трябва да бъде запазаена. Нас ни занимава нашия характер, а не чуждия. Ето, разполагаме с нещо измислено в областта на типографията, което е наложено. И само по причини на незнание, мързел, инерция и невъзможност да се осмислят иначе прости неща, трябва да ползваме чужда форма на изписване на буквите. Това е срамно." - смята Кирил.
Доколко манифестът, който така разбуди духовете, ще бъде успешен, ще видим. Едно е сигурно: основният принос на цялата тази инициатива е, че събужда любопитството към малко известни факти за българската писменост. А човек заинтересува ли се веднъж от начина, по който буквите се изписват, никога повече няма да спре да се пита: а аз на каква кирилица пиша всъщност?
