През последните няколко месеца в Европа се прокрадва мразенето на мюсюлманите, и е на път да стане отчетлива тенденция. Националистическите и ксенофобски партии отново набират сила в Западна и Източна Европа, въпреки прогнозите отпреди години, че популизмът и национализмът си отиват.
Настроенията и политическите ситуации в Холандия, Швейцария, Франция и Унгария показват, че нова вълна на национализъм е на път да залее Стария континент.
В началото на март стана ясно, че холандският националист Герт Вилдерс изненадващо печели изборите в много градове в Холандия. Три дни по-късно социологическо проучване показа, че Партията на свободата на Вилдерс е най-популярна месеци преди парламентарните избори в Страната на лалетата.
И това става в Холандия, където през 2006 г. предложението за забрана на забулването беше отхвърлено като противоконстотуционно. Тогава правителството обеща, че ще се опита да забрани покриването на лицето поне в училищата и правителствените институции.
Вилдерс печели популярността си на базата на силна антиислямска реторика. Според него "ислямът е ретроградна религия, проповядваща насилие".
Заради подобни изказвания Вилдерс много често попада под ударите на правосъдието, но това още повече вдига рейтингът му сред холандците. Нещо повече, популярността му прераства, при това устойчиво, в електорален успех.
Името на Вилдерс нашумя преди две години, когато представи антиислямския филм "Фитна", който показва подбрани кадри на насилие, вдъхновено от радикалния ислям. По-късно на Вилдерс бе забранено да влиза във Великобритания.
Лидерът на крайнодясната партия гради образа си на основата на популистка реторика срещу системата и на постоянните антиимигрантски и антимюсюлмански провокации. Например една от най-известните му фрази е: "Ако Мохамед днес беше жив, щеше да бъде съден за тероризъм, а аз лично щях да го изгоня от страната."
И протестантска Швейцария, гордееща се със своята толерантност, забрани чрез референдум да бъдат строени минарета на нейна територия. В края на декември 57% от швейцарците подкрепиха предложението. Тази категоричност бе открито подклаждана с внушения, че мюсюлмани е равносилно на фундаменталисти и терористи.
Предложението за забрана на строежа на минарета в Швейцария беше внесено от Швейцарската народна партия, която има и най-голямото мнозинство в парламента.
Същевременно антимюсюлманското говорене прераства - при това много успешно, и във Франция, където свободата, братството и равенството бяха изведени като принцип, на който приемаме, че се гради съвременната държава от Френската революция насам.
Според проучване на френския "Le Monde", ако в страната бъде проведено допитване относно забрана за строежи на минарета като в Швейцария, 46% биха я подкрепили.
Правителството, доминирано от партията на президента Никола Саркози наложи забрана гражданство да получават мъже, които заставят жените си да носят бурка. А крайнодясната партия на Жан-Мари льо Пен, която традиционно си присвоява националистическият дискурс, отбеляза много добри резултати на проведените местни избори.
Фронт Насионал събра 12% от гласовете и по този начин затвърди тенденцията, че на местно ниво се радва на сериозна подкрепа. Рецептата за успеха е много проста: антимюсюлманска и антиемигрантска реторика.
Освен в Западна Европа национализмът и популизмът започват отново да набират сили и в Източна Европа. Според изследване на института Political Capital в Унгария за периода 2003 - 2009 г. крайнодесните екстремисти са се увеличили от 10% до 21% от политически активните граждани.
За разлика от Западна Европа обаче тук обект на омраза не са мюсюлманите или емигрантите, а ромите. Подобна тенденция на нетърпимост е засечена и в Румъния и България, където според института също се наблюдава засилване на националистическите и ксенофобски настроения.
В Унгария през април предстоят парламентарни избори и вероятно социалистите, които управляват вече два мандата, ще бъдат пометени. Според социологическите проучвания те ще бъдат спечелени от умерената десница ФИДЕС, но предвид факта, че близо 46% от унгарците са недоволни от политическата система като цяло, като нищо националистите могат да изненадат.
Уморени от непрестанните политически борби, вихрещи се между традиционните партии и засилващото се напрежение заради растящият - паралелно с безработицата, брой емигранти, избирателите в Европа все повече търсят отдушник в партии, предлагащи радикални решения.
Оказва се, че в съвременна и толерантна поне на книга Европа рецептата за политически успех в началото на XXI век е агресивното говорене и мразене. Със сигурност носи добри политически дивиденти...
