Нов вулканичен облак над Източна Европа

Над Източна Европа е надвиснала опасност - просрочените дългове, предупреждава Международният валутен фонд (МВФ) в 6-месечния си доклад за световната финансова стабилност. Това важи с особена сила за България, където се очаква тази година да бъде достигнат пик на броя на лошите кредити.

Според доклада Гърция, Португалия, Испания и Италия са новите най-големи източници на риск за финансовата стабилност, най-вече от натрупаните гигантски дългове в държавния сектор. България, Румъния и Унгария са сред източноевропейските държави, които са най-чувствителни към дестабилизиращия ефект на външни бюджетни проблеми.

„Развитите държави сега имат най-високите нива на дългове от Втората световна война насам, само че без да е имало световна война. Ако не бъдат потърсени решения за наследството от сегашната криза и за новите бюджетни рискове, съществува голяма опасност възстановяването да бъде подкопано, а финансовата криза да продължи, навлизайки в нова фаза", заяви директорът на финансовия отдел на МВФ Хозе Винялс при представянето на доклада.

Най-голямата опасност според МВФ идва от натрупаните огромни дългове в държавните сектори на развитите държави, които според МВФ лесно могат да предизвикат нова фаза на финансовата криза. Институцията казва, че се забелязва известно бавно възстановяване на икономиката и финансовата система, но държавната интервенция, която ги е закрепила, е оставила тежко наследство и започва да се проявява в кризи като гръцката.

Винялс обаче предупреди, че „световната финансова стабилност все още не е гарантирана, икономическото възстановяване е неустойчиво, а разчистването на банковите баланси не е приключило."

Новините за банковата система са донякъде окуражителни. МВФ е намалил оценките си за очакваните банкови загуби от 2.8 трилиона долара, направена през октомври м.г.,  на 2.3 трилиона. Оценката за загубите в еврозоната е намалена от 814 милиарда на 665 милиарда долара. Докладът отбелязва, че банките в САЩ и Европа вече са по-добре капитализирани.

Но ред банки имат „скрити слабости" заради недостатъчни капиталови буфери и високи рискове за активите, каза Хозе Винялс: „Навсякъде по света банките ще имат трудности с финансирането, защото са изправени пред вълна от задаващи се падежи, включително на 5 трилиона долара, дължими през следващите 3 години", подчерта Винялс. МВФ смята, че в резултат за икономиката ще има негативни последици.

МВФ обаче предлага и нови данъци за банките по света, чиято цел е да покрият евентуалното им спасяване в бъдеще.  Предложението е да бъдат облагани печалбите и възнагражденията на финансовите компании.  Данъкът ще важи не само за силно засегнатите страни, но дори и за тези извън Г20.

Във Вашингтон в четвъртък, 22 април, започва среща на финансовите министри от групата на Г20. МВФ заяви, че окончателното предложение ще бъде представено пред лидерите на Г20, които ще се срещнат през юни.

Всички финансови компании първоначално ще трябва да плащат при единна ставка. По-късно обаче данъкът може да бъде трансформиран, така че по-рисковите банки да плащат  повече.

По всяка вероятност приходите от новия данък ще бъдат събирани в специален фонд, който може да достигне между 2 и 4% от брутния вътрешен продкукт на дадената държава. Възможно е обаче средствата да отиват директно в националните бюджети.

Британският финансов министър Алистър Дарлинг приветства предложението и заяви, че настоява „да бъде прието възможно най-скоро."  Налагането на глобален данък върху банките беше предложен за първи път от британския премиер Гордън Браун в края на м.г. и срещна одобрение в Европа и САЩ, тъй като политиците искат да отговорят на общественото недоволство относно огромните банкови печалби.

Новините

Най-четените