По всичко изглежда, че сме свидетели на най-смъртоносната епидемия на ебола в историята на човечеството. Вирусът е обхванал територията на три държави: Сиера Леоне (безпрецедентнен случай и като брой заразени, и като мащаб на засегнатите територии) Гвинея и Либерия. Борбата с вируса продължава от доста време и за съжаление не изглежда да постига особени резултати.
Междувременно Reuters съобщава, че главният експерт по еболата в Сиера Леоне се е заразил с вируса и в момента се лекува. Това, че е заразен обаче не означава непременно, че го очаква сигурна смърт - смъртността при тази епидемия в момента е около 60%.
Това прави болестта рядко, но изключително смъртоносно заболяване.
Ебола започва с подобни на грип симптоми и често завършва със страховити кръвоизливи. От зимата насам вирусът е инфектирал около 1048 души и е причинил смъртта на около 632. Така поне гласи статистиката на Световната здравна организация от 17 юли.
Симптомите се проявяват бързо, а и смъртта настъпва сравнително скоро след заразяването. Журналистът Дейвид Куомън формулира много ясно ситуацията в статия за New York Times: "Еболата е по-опасна за хората от всички известни до момента вируси на Земята, с изключение на бяс и HIV-1."
Как така еболата се появи отново?
Първият случай на заразяване е регистриран през 1976 година. Оттогава насам болестта се проявява през определени периоди. Вирусът постоянно циркулира в оргазнизмите на животните, предимно прилепите. От време на време, болестта преминава и у хора, често когато някой докосва или консумира недостатъчно топлинно обработено или сурово месо от заразена маймуна или прилеп. След това обикновено следва епидемия, траеща около няколко месеца - и после отново настъпва затишие.
Еболата може напълно да изчезне и да няма човешки жертви в продължение на цели години. Например през периода 2005 - 2006 година не е имало нито един регистриран случай на ебола.
Настоящата епидемия започна в Гвинея някъде към края на 2013, началото на 2014 година. Оттогава тя се е разпространи и обхвана Сиера Леоне и Либерия, включително някои големи градове и регионални центрове. Това е първият път, когато зараза с ебола достига до регионален център.
Защо точно тази епидемия е толкова смъртоносна?
Първият фактор за това е, че става дума за най-смъртоносния от петте известни вируси на ебола - Заирския ебола вирус, който е причинил смъртта на 79% от заразените до този момент. (Вирусът е наречен на предишното име на сегашната държава - Демократична република Конго, която наравно със Судан изпита първата епидемия на ебола през 1976 година)
Фактори, допринасящи разпространението
Има различни социално-политически фактори, допринасящи за сегашното разпространение на болестта. Тъй като това е първата мащабна епидемия на ебола в Западна Африка, много от специалистите в здравеопазването в региона нямат опит и знания как да се предпазват, или как да третират пациентите с такова заболяване.
Нещо повече, хората в тези страни като цяло са склонни да пътуват повече от тези в централна Африка (където досега се случваха епидемиите на ебола). Това спомага за разпространението на вируса и затруднява проследяването на потенциално инфектираните му жертви.
Междувременно, както отбелязва статия в медицинското издание Lancet, социалната стигма и липсата на информация може би възпират хората да търсят медицинска помощ (или дори ги кара да я избягват).
Друг често цитиран проблем е, че хората имат контакт с труповете на загинали от болестта по време на погребения и подготовки за погребения, което също допринася за избухването на епидемията.
Трудностите пред СЗО
Според разпространено на 19 юли изявление, СЗО отбелязва трудности пред спирането на разространението на болестта в Либерия. В доклада се отбелязва, че е затруднено проследяването на контактите на болните с други хора, отбелязват се и "трайни откази и съпротива за лекуване сред общността", както и проблеми с "неадекватни" средства за предотвратяване и контрол на инфекциите, лошо управление на наличните данни и "слабо лидерство и координация".
На 23 юни хуманитарната група "Доктори без граници" официално разпространи призив за помощ. Като единствената хуманитарна организация, лекуваща хора с ебола, групата заяви, че е "претоварена", че епидемията е извън контрол и че те не могат да изпращат повече здравни специалисти на местата на нови заразявания, без да получат допълнителни ресурси.
В много отношения справянето със заразата с ебола се свежда до базови здравни практики и просвета на населението. С достатъчно ресурси, хората би трябвало да успеят да овладеят тази епидемия. Засега обаче засегнатите страни продължават да страдат.
Какви са симптомите?
Вирусът причинява кървене от различните телесни отвори. Това е един от по-необичайните и запомнящи се симптоми на вирусните хеморагични трески от рода на еболата. В късните етапи на болестта някои хора получават кървене от очите, носа, ушите, устата и ректума. Ако са били на системи, възможно е да има кървене и от местата на поставяне на интравенозните системи.
Външното кървене е един от основните симптоми, помагащи на хората да осъзнаят, че имат работа със случай на ебола, тъй като другите симптоми - първо треска и главоболие, после повръщане и диария - могат да се дължат на много други заболявания. В редки случаи е възможно и вътрешно кървене.
Кървенето обаче далеч не се случва винаги. Изследване от 1995 година установява външно кървене при 41% от случаите. И засега няма доказана връзка между кървенето и смъртните случаи или оцеляването.
Това, което всъщност причинява смъртта на повечето хора, е шокът от отказа на многобройни органи, включително проблеми с черния дроб, бъбреците и централната нервна система.
Симптомите се проявяват рязко след инкубационен период, траещ между 2 и 21 дни. Смъртта при заразените се случва обикновено между шестия и шестнадесетия ден от началото на болестта.
Защо еболата е толкова смъртоносна?
Една от основните причини, поради които вирусът на ебола е особено смъртоносен, е че той изглежда успява да избегне голяма част от човешката имунна система. Наравно с другите проблеми, се наблюдава и измиране на белите кръвни клетки от имунната система. А ако тялото не може да се бори срещу заразата, вирусът просто продължава да навлиза все повече в организма.
Учените все още се опитват да установят как става това - и имат няколко хипотези. Едната от тях е, че вирусът създава протеини, които действат като примамка и възпрепятстват способността на тялото да се защитава от заразата.
Как се разпространява заразата?
За щастие, еболата като цяло е много рядка и е сравнително трудно да се заразите с нея. За разлика от морбилите или грипа, тя не се разпространява по въздуха или чрез случайни контакти. За да се разболеете от ебола, трябва да докоснете кръв или телесни течности (пот, урина, семенна течност) на човек или животно, което е заразено (независимо живо или мъртво). Хората могат да се разболеят и чрез непряк контакт с телесни течности на жертвите, например чрез медицинско оборудване.
По правило хората не са инфекциозни, докато не се разболеят.
Това ограничено предаване на заразата е една от основните причини, поради които епидемиите на ебола могат да бъдат овладяни в рамките на седмици или месеци. Необходимо е само информиране на обществеността и добра хигиена в здравните заведения, от типа на изолация на пациентите, процедури за стерилизация и употреба на ръкавици и маски.
Има ли възможност вирусът да се разпространи в Европа?
Ебола вирусите, известни в момента, не се пренасят в достатъчна степен от човек на човек, за да съществува риск от възникване на глобална пандемия, обхващаща няколко континента. Рискът за излизане на ебола извън Африка е много малък.
Как се лекува ебола?
Лекуват се симптомите, включително чрез преливане чрез системи на течности срещу дехидратиране. Важно е да се помни, че има и хора, които оцеляват след заразяване с ебола.
Да се надяваме, че в бъдеще ще има повече възможности за борба с вируса. Учените все още се опитват да открият лекарства за болестта, като наскоро Американският национален здравен институт отпусна грант от 50 милиона долара специално за тази цел. Работи се и върху ваксини, включително такива, които да се прилагат върху диви шимпанзета, които също са уязвими за болестта.
