Първо фактите.
Международният валутен фонд и Световната банка твърдят, че по Брутен вътрешен продукт Русия се нарежда на осмо място в света. Преди нея - САЩ, Китай, Япония, Германия, Франция, Великобритания и Бразилия. По БВП на глава от населението Русия е на 43-о или 58-о място в зависимост от източниците.
Тоест - преди нея има петдесетина страни, да не ги изреждам. Поправете ме, ако греша, но руският език в момента е официален в 5 страни - Беларус, Казахстан, Киргистан, Таджикистан и Русия. Иначе руски се говори в 11 страни, френски в 34, английски в 67 и т.н.
По икономически показатели Русия не е по-богата от Чили, Гърция, Полша или Бразилия.
По дипломатически показатели - също. Всяка страна би трябвало да е равноправна, колкото е възможно това. Външният министър на Полша или Бразилия да беше дошъл при външния министър на България, радушното посрещане би трябвало да е едно и също.
Онзи ден на политическата и дипломатическа сцена се срещнаха Сергей Лавров и Кристиан Вигенин.
Прекрасно ще различавате двамата министри на екраните на вашите телевизори, както казват футболните коментатори. Лавров, без бакенбарди, външен министър на Русия, напада отляво, и Кристиан Вигенин, с много дълги бакенбарди, външен министър на България, в мнима отбрана. Двамата дадоха в съвместна пресконференция. Лавров, на 64 години, и Вигенин, на 39, казаха по няколко думи, след това отговориха на въпроси на журналистите.
В речта на Вигенин се откроиха молбите към хората в залата да не говорят така високо, тъй като говори българският външен министър. В речта на Лавров не присъстваха молби за тишина, хората слушаха внимателно, а някои от тях дори разбираха какво говори Лавров. Вярно, всички чуха за любимата "братска дружба", но доста от останалите неща останаха неясни. Лавров говореше на руски, както си му е редът. Превод на български нямаше, както не му е редът.
Принципно подобни пресконференции не са най-интересното нещо на света, но винаги им хвърляш едно око. Човек си спомня поне две-три сравнително скорошни - Путин с Първанов, Хилъри с Бойко. При едната от тях дори имаше лек проблем с превода, но той след това се случи и беше на отлично ниво. Да не говорим, че преводът на подобни изяви не изисква кой знае какъв висш пилотаж - изявленията са ясни предварително.
Липсата на превод от руски по време на пресконференцията на Лавров и Вигенин обаче оставя лош вкус в устата.
Това не е гаф или пропуск, а криворазбрана арлекинада, която изпраща България в жанра "панаирна комедия". Малките страни имат няколко възможности да бъдат поне забелязани на световната сцена и две от тях липсват на родна територия - достойно поведение и достоен външен министър.
На срещата в България руският външен министър Сергей Лавров показа познатата си класа, при това без да прави каквито и да било усилия. Пред човек като Лавров, който някак си успяваше да изкара извън нервите последните четирима държавни секретари на САЩ - Колин Пауъл, Кондолиза Райс, Хилъри Клинтън и Джон Кери - е трудно да се държиш адекватно, но винаги можеш да покажеш достойнство и класа. Даже се учудвам, че и Вигенин не говори на руски, което е възможно, как не се е сетил.
Естествено, че не може да сравняваме двамата - почти 30 години разлика, огромен опит и интелигентност - тези показатели са на страната на Лавров. Но човек, който не може да привлече вниманието на присъстващите, които са дошли да го чуят и няколко пъти ги моли да замълчат, как точно привлича вниманието на госта си? Или как привлича вниманието към страната, която представлява? Като прибавим към това и осанката на Лавров - доста висок, добре сложен и атлетичен. Последовател на дипломатическата школа на Александър Горчаков - онзи руски дипломат, който върна влиянието на Руската империя на Стария континент, без да се пролее кръв.
Лавров обича италиански костюми, не обича бакенбарди, пуши, пие уиски - все мъжкарски елементи от дипломатическия жаргон, които няма как да останат незабелязани.
Лавров, макар да пише и поезия, е мъж, който стои на мястото си. Вигенин, от друга страна, очевидно е мислил не как да се представи на ниво (като прочете един доклад в началото на пресконференцията, в който отчетливо се повтарят стотина думи), а как да се представи под ниво. Самият жанр "Лавров - Вигенин пред журналисти" беше някаква стъкмистика на външно министерство, прокрустово ложе, изкуствен момент без превод, който трябваше да покаже любовта между двата народа. Но както е казано, с каквата мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
Ще кажете - какво пък като е нямало превод от руски, този пък какво се прави, все едно не е учил руски в училище, не е слушал руски плочи от книжарницата на Раковска и не е гледал "Взгляд" (гледал го е, ама заради MTV Top 20, но това е друга тема).
Да си го кажем - при такива визити българското поведение е толкова комично, че прилича на сватбена торта, оставена под градушката. Вигенин, горкият, с прилежните си бакенбарди, стои на сцената току-що разбрал, че нито сватбата ще се състои, нито гостите искат да останат в тоя дъжд.
Поведението на България към Русия понякога прилича и на поведението на бебето към кучето в познатата шега - онази, в която бебето било леко грозновато, така че трябвало да вържат пържола на врата му, за да си играе с него кучето. Но Лавров със сигурност вечеря добре и няма как да бъде примамен така лесно.
Работата изначално е сбъркана, още с поставянето на този смешник Вигенин на важния пост външен министър. Той ще седи смешно и до външния министър на Монголия. С години не можем да отървем подмокрянето като дойде на посещение някое величие от Русия, от страх ли, от друго ли, не знам. Но до Лавров определено щеше да седи личност също с опит и авторитет поне в България, а не жалка пионка като министърчето.
Всеки малко или много интелигентен човек има в себе си изградена престава какъв би трябвало да бъде и как трябва да да изглежда министърът на външните работи на страната му. Затова ми е чудно, как се случва така, че с изключение донякъде, на Калфин, никой от досегашните ни външни министри не го докарва поне на външен вид, да има фасон за първи дипломат на страната ни. Ако, примерно, министър-преседателят или президентът ни са като хастар в сравнение с западните премиери, това е обяснимо, повечето от тях са родени аристократи, завършили са най-престижни училища. Но министърът на външните работи трябва да е дипломат от кариерата или изтъкната личност, добре позната в научния или културния свят. А не млади партийни кариеристи. Един дипломат от кариерата би приел като лична обида едно такова безпрецедентно в цивилизования свят нарушение на протокола, представителят на чужда държава да се обръща към събралите се на пресконференцията на родния си език, убеден, че присъстващите са длъжни да го разбират.
Е от къде да се вземе дори и един читав външен министър? Ми те по коридорите на Външно с рубашки и тужурки още скитат призраците на комунизма. Че и калпавата им семка е до 9-то коляно, намърдана на топли службици и мечтае единствено за мандат! Е за тва руснаците не ни броят за живи...