Климатичните промени са една от най-големите заплахи за човечеството. А колкото по-сериозно се усещат симптомите на промяната, толкова по-амбициозни решения се раждат - от впръскване на прах в атмосферата до бягство в космоса.
Но какво би станало, ако вместо да се опитваме да променяме света, променим самите себе си?
Този въпрос си задава Матю Ляо, директор на програмата по биоетика в Нюйоркския университет. "Опитахме се да мислим нестандартно," казва Ляо. "Какво не е предлагано досега като решение за климатичните промени?"
Отговорът, до който той и колегите му достигат, е биоинженерството: биологичното и медицинско модифициране на човешките същества, за да се намали въздействието им върху околната среда. Ляо твърди, че чрез промяна на нашата базова биология - например чрез повлияване на телесните размери или режима на хранене - бихме могли да създадем "по-природосъобразни" хора.
Разбира се, учените нямат амбиции да наложат глобална програма за инвазивни модификации на човешките същества, но предлагат един интересен мисловен експеримент. Той може да даде различна перспектива за въздействието, което всеки от нас има върху планетата. "Не твърдим, че тези идеи трябва задължително да се приведат в действие, но би било добре хората имат избор," казва Ляо.
Биологичният контрол не веднъж е бил използван за ограничаване на екологичното въздействие на обществото
Спорната политика ‘едно дете на семейство' в Китай бе приложена през 1979 г., а една от причините беше да се намали човешкото влияние върху околната среда. А малкият тихоокеански остров Тикопия се прочу през 1936 г., когато антропологът Реймънд Фърт съобщи, че жителите му спазват стриктни правила за контрол на раждаемостта, за да не допускат изразходване на ограничените ресурси на острова от прекалено голямо население.
Колкото и противоречиви да са тези мерки в съвременните ни представи, Ляо твърди, че бихме могли да отидем още по-далеч в стремежа си да се погрижим за околната среда.
Едната от стратегиите би могла да бъде ограничаване на употребата на ресурси. "18% от парниковите газове идват от отглеждането на селскостопански животни, следователно - ако консумираме по-малко месо, бихме могли значително да намалим въздействието върху околната среда", обяснява Ляо. Но въпреки че повечето хора разбират, че консумирането на месо не е нещо полезно за околната среда, гледката на печаща се на грила сочна пържола често е твърде изкусителна, за да откажат.
Ами ако накараме хората да спрат да харесват вкуса на бургерите?
"Можем изкуствено да предизвикаме непоносимост към червеното месо, като стимулираме имунната система срещу разпространени в телешкото месо протеини," казва той. Ляо си представя медицинско средство от рода на никотиновата лепенка, което би предизвикало гадене, ако се опитате да консумирате червено месо.
Подобна лепенка може да ви се струва като научна фантастика - и засега е не е нищо по-различно - но наскоро бе установено, че хората, ухапани от кърлежа Amblyomma Americanum, разпространен в западната част на САЩ, впоследствие развиват алегрия към червеното месо, което ги прави вегетарианци по неволя.
Ляо също твърди, че ако намалим физическите си размери, можем да облекчим околната среда. "Намаляването на ръста с 15 см би означавало намаляване на теглото с около 25%," казва Ляо. Тази една четвърт се отразява на нуждите ви от храна, вода и транспорт. Въпреки социалната стигма срещу ниския ръст, учените твърдят, че той има своите предимства. Според Матю Ляо по-дребните хора живеят по-дълго, "а и се побират по-добре в седалките на самолетите!"
Тази логика може да ви отведе толкова далеч, колкото ви позволява въображението
Ами ако човешките очи могат да бъдат модифицирани така, че да виждат по-добре при слаба светлина, което ще намали употребата на електричество за осветление вечер и нощем? Възможно ли е да покрием кожата си с хлорофил, за да извличаме енергия от слънцето? Или да спим зимен сън през студените сезони, вместо да горим въглища, за да отопляваме домовете си?
Всъщност някои хора на изкуството вече са проектират начините, по които биоинженерството може да бъде доведено да крайности. Ако например човешкият ръст може да се регулира - какво ни спира да бъдем радикални?
През 2013 г., холандският художник Арне Хендрикс (недоволен от своя почти двуметров ръст) показа как изглежда според него идеалният човек, който няма да пречи на околната среда. "Невероятният смаляващ се човек" е не по-висок от 50 cm, или с размерите на кокошка.
Естествено - лансирана с цел провокация, идеята печели награда в категорията "Концепции за бъдещето" на Холандските награди за дизайн. Навярно, уместно решение, имайки предвид, че холандците са едни от най-високите хора на Земята, а страната им е силно уязвима заради повишаващото се морско равнище.
Японската художничка Аи Хасегава пък предлага съвсем различен начин за защита на околната среда: тя предполага, че жените може някой ден да решат да станат сурогатни родители на редки видове, от рода на акули, делфини или панди.
Изкуствено конструирани видове
Очевидно много от тези странни и граничещи с абсурда идеи няма да бъдат възприети в обозримо бъдеще (или когато и да е), но все пак е интригуващо да помислим в тази насока. Ляо твърди, че в някои аспекти биоинженерството се случва и в момента. Много хора сами избират да предизвикат промяна в телата си, просто по различни причини - например за да изглеждат по-привлекателно, чрез пластична хирургия.
"Много от нещата, за които говорим, вече се правят в обществото, просто не в толкова крайна степен, колкото мислим. Въпреки че тези неща не се правят в контекста на климатичните промени. Мисля, че ако на хората бъде предложена възможност да използват някои от тези решения, някои ще са склонни да приемат."
Може би пък нашите потомци, живеещи сред най-сериозните ефекти от климатичните промени, ще са по-склонни да възприемат идеята да модифицират човешката биология. В крайна сметка, това може да се окаже по-лесно от опитите да променят климата.
