"Винаги съм толкова позитивна и се старая да мисля положително, а виж какво ми се случва", сподели наскоро една приятелка, явно разочарована, че съдбата не я е възнаградила за светлата й нагласа и заклинанието, че животът ти ще се промени, ако не мислиш негативно.
Мантрата "позитивно мислене", която звучи постоянно и вече се приема едва ли не като основно правило на живот, заедно с всевъзможни рецепти за успех, кара доста хора да се чувстват по подобен начин и да се чудят, че нищо особено не се променя и светът си е същият. Независимо че стриктно спазват указанията.
Те недоумяват в какво бъркат и защо точно при тях ефектът не е такъв, какъвто описват авторите на огромното количество книги, свързани с това как да постигнеш успех и да бъдеш по-щастлив.
Тези издания се оказват и най-купуваните, за разлика от "депресарската" по-сериозна литература. Много интересно, между другото, как биха звучали тези творби, ако авторите им бяха привърженици на позитивното мислене.
Какво би направила Ана Каренина, ако беше тренирала ума си да възприема и предефинира нещата само в положителна светлина. Какво ли би било посланието на "Осъдени души"? А как ли биха звучали стиховете на един позитивен Яворов?
Опитите позитивното мислене да бъде вменено като основна рецепта за щастие са опасни, защото могат да направят хората плитки, ограничени и еднакви. Ето едно послание в тази елементарна психология, което би трябвало да събуди насмешка, но явно се възприема абсолютно насериозно - млад човек се чувства нещастен, защото шефът му го смята за глупав. Ако не знаел, че шефът има такова мнение за него, нямало да бъде нещастен, тоест самите мисли на младежа го правели нещастен, а не мнението на началника.
Това е същото като да твърдиш, че, ако си сляп, е по-добре, тъй като няма да виждаш мръсотията по улиците и грозотата на света. Или, че ако си глух, няма да чуваш обидите и глупостите, които ти говорят. Позитивното мислене всъщност блокира сетивата ти и ти пречи на обратната връзка със света.
То осакатява познанието на човек за себе си и за околните, пречи му да се самокоригира, да общува с останалите, като изиска тяхното мнение и промени едонстранчивата си гледна точка, която е неизбежна, предвид субективното възприемане на реалността от всеки един от нас.
Лошите мисли, отчаянието, тревогата, притеснението, дори злобата и завистта, са естествена част от живота и тяхното заобикаляне или отричане води до фалш, до скучни и неискрени отношения, до неразбиране и непознаване на околните, до непознаване и на самия себе си, а често - до абсолютно реални негативни последствия.
Ако шефът ти има лошо мнение за теб и ти се опиташ да игнорираш това, като погледнеш позитивно, реално никога няма да промениш виждането му и скоро можеш да се окажеш без въпросната работа. И ще се чудиш като моята приятелка „Бях толкова позитивен, а защо ми се случва това".
Няма нищо страшно в това да се откажеш от нещо, защото не го умееш и не можеш да го постигнеш, а не да си повтаряш "Ще успея, ще успея". В такива случаи вярата в собствените сили, които ги няма, дори би изиграла лоша шега. Няма нищо унизително да си отчаян, да се чувстваш обиден, да се ядосаш, няма нищо лошо и в това да го покажеш, за да дадеш възможност на другия да разбере какво чувстваш и, ако го интересува, да ти помогне.
Изкуствените отношения, базирани единствено на позитивни емоции, напъните да превърнеш дъното, до което си стигнал, в полет и сълзите си в усмивка, приличат на опитите на дете да превърне куклата си в истинска принцеса с пластмасова пръчка на фея, купена от магазина за един лев.
Ако толкова лесно се програмираше човешкото мислене, по света щяха да шестват тълпи позитивни, скучни хора, които обръщат всичко, което ги измъчва, във фалшива представа за хубаво, да захаросват горчивото и киселото и в крайна сметка да бъдат унищожени всички други вкусове, които предлага противоречивият и далеч не само позитивен свят.
Без истинска тъга няма и истинска радост, казват мъдреците. И не знам защо, при положение, че китайската философхия е нещо много модерно и популярно напоследък, встрани остава истинското тълкуване на Ин и Ян - упадъка и съзиданието, които винаги се намират в равновесие, двете се съдържат една в друга, а, когато едната достигне апогея си, се превръща в другата.
МИСЛИ ХАОТИЧНО
Моите уважения, д-р Димитров, но фактът, че при повечето хора не действа, не означава, че генерално е грешна идеята на положителното отношение към света. Тук става въпрос за метафизични закони и вид енергия, която не е достатъчно изучена и няма нищо общо с психологията. Няма безполезни книги, има неразбрани такива. Фактът, че пазара е наводнен с мотивационна литература означава, че обществото има нужда от това, а това, че обществото не знае как да използва тези знания означава, че то не е дорасло за тях. Например, дайте компютър на абориген. Да, той няма да има никаква полза от него. Това означава ли, че като цяло компютрите са безполезни?
Някои автори се опитват да продават позитивното мислене като заместител на вярата от недалечното минало. По аналогичен начин то действа в някои случаи, но не е панацея. По-скоро е като влиянието на "първите 7 години", начина по който възприемаме себе си и света около нас.
Тук някой си е писал домашното, преглеждайки 2-3 форума. Може и в бг-мама, знам ли?! Много глупост, много нещо. Понеже съм позитивно настроена, нямам нищо против авторката и доктора да се самоопознават с негативно мислене, разбирам, че така ще постигнат спокойствието, което е непознато за невротизираните позитивно мислещи. (вж. д-р Димитров) Тъпо ли звучи? Ами такова ти е домашното, госпо’йце!
Една от тезите на авторката е, че позитивното мислене е едностранчиво и заслепяващо. Не видях обаче къде е нейният обективизъм по темата, защото това, което прочетох, бяха крайни примери и мнения, а когато присъстват крайности, няма как да има обективност. Позитивно мислене не означава да игнорираш лошите неща или да смяташ за унизителни негативните чувства и емоции, а да не се отчайваш заради тях и да се опитваш да извличаш плюсовете от всяка ситуация, колкото и безнадеждна да изглежда.
Леле, такъв компот от Анна Каренина до китайската философия. Пътем през парапсихологията... Мила авторке, мнозина са изповядвали твоята теза. От китайците, през древните гърци та чак до немските класици. И Маслоу, разбира се. Развитие, себеактулизация, тържество на разума над емоциите... Трактати са изписали хората. Обаче един се отрича в края на съзнателния си живот, щото му светнало на човека, че не на всеки му е дадено да се развива. И не защото имаме различно количество суроватка, а защото хората са различни и различни неща им доставят удоволствие. Просто едни ги кефи да работят с главата си, други - с ръцете. На тези последните им трябва положителната светлина, която ти отричаш. Хилядолетия това е била вярата, но съвместните усилия на църквата и философите убиха вярата и хората станаха нещастни. Парапсихолозите с мантрите за щастие само заеха освободената пазарна ниша. Хората не искат да разбират, а да са щастливи. Теб като те кефи да се развиваш - развивай се. Но недей да се бориш срещу правото на щастливата заблуда на онези които не искат да се развиват.
аз искам да мисля позитивно, ама не ми стиска.
Мисля, че автора на статията или не разбира същината на идеята за позитивното мислене, или го тривиализира нарочно. >Това е същото като да твърдиш, че, ако си сляп, е по-добре Не, изобщо не е същото. Никой не твърди, че е по-добре да не знаем лошото мнение на началника. По-добре е да го знаем, но да можем спокойно да се справим с фрустрацията, на която мнозина инстиктивно се отдават, и в която няма нищо конструктивно. Това, поне според мен, е в сърцевината на идеята за позитивното мислене, а не глуповатото "ла-ла-ла, не чувам, че шефът ме нарече идиот!". Позитивното мислене съвсем не изисква от теб тъповато да игнорираш и отричаш всичко лошо, което ти се случва, а да не му позволяваш да води към деструктивно поведение. Ще завърша с прост пример - завистта може да доведе до невероятна фрустрация, стрес, себеотрицание, депресия, и дори откровено разрушителни изблици ("щом пък нямам такава играчка, ще счупя неговата!"), но може да бъде и положителна сила в живота, ако се използва като източник на енергия и мотивация да постигнеш повече, да станеш по-добър. А авторката просто тривиализира втория подход като, неразбирайки, че това именно е основата на позитивното мислене, го замества с "хаха, тъпо е да си затваряш отите, че другия има играчка, само за да избегнеш завистта". Да, тъпо би било. Тъпо е и да бориш сламения човек.
Позитивното мислене е само за педали и женчовци, лошите и успелите мъже мислят негативно, мразят всички и всичко и мачкат наред
Много, много, много добра статия А казано от мен това е повече от компимент
В България, позитивното мислене е като едновремешната Перестройка- всички само се Перестройваха и тичаха във всички посоки като мУи без глАви както викаше старшината в казармата, и никой нямаше представа какво се Перестройва. Важното беше, да се отчита действие. С Позитивното мислене е същото- всички лицемерничат ужасяващо колко са позитивни, добри, състрадателни, милозливи, а излизайки на улицата те залива цунами от омраза, присвити свински очички и шофьори, които ако не им направиш път, могат и да те пребият, шот са си пичове... У нас, позитивното е абстракция. И се смята, че да си Позитивен е куул, че да си Позитивен, е да се налендзиш изкуствено и де се правиш, че си много весел и се взел живота "непричом". Позитивното мислене е начин на живот, на усещане на света и хората около теб, и обкръжаващата те среда. Позитивизмът е начин на мислене. Позитивизмът всъщност, е резултат от един много сложен процес в организма, базиран на щастието предимно и на спокойствие. Който се интересува, може да попрочете малко в нет-а, за сложните химични реакции в човешкия организъм при които се отделят хормони на щастието, на насладата и т.н. Позитивното мислене е философия, позната и разработвана десетки столетия от източните народи. За европейците това е "новост" но много психолози работят върху тази теория и я прилагат успешно. В България, Позитивното мислене е свързано най- вече с фразата: Иииии, б.х мааму- признах те, бате, голЕм си! Много позитивно и освежаващо, и запълващо нЕкак си...
Позитивно мислещите - на Позитано!
Най-после някои е прогледнал отвъд измамата на Ню ейдж и протестантските печалбари, наречена позитивно мислене. Корпорациите те ограбват - мисли позитивно, хранят те с отрови, чорбаджията ти не плаща заплати, доктора ти сваля девет кожи, мислете позитивно, това е Америка, това е демокрацията на протестантско - юдейския империализъм, мислете позитивно, и ако не успеете, значи сте боклук, нищо не става от вас, сам сте си виновен!
http://vbox7.com/play:be314db4 ----------------------------------------------------- Тази песен е пример за позитивизъм
"могат да направят хората плитки, ограничени и еднакви" че те не са ли?