"Отче наш" - определено е най-известната молитва в целия свят, тя се произнася от милиарди християни всеки ден, а за нея знаят и всички хора, които се интересуват от религия. Но след изказването на папата, че "преводът не е добър", Отче наш влезе в световните новини.
За какво става дума?
Става въпрос за думите "и не въведи нас в изкушение", а поводът е новия превод на френски на молитвата "Отче наш", влязъл в сила на 3 декември. Във френския вариант старият превод е: "ne nous soumets pas à la tentation" (не ни въвеждай - вкарвай в изкушение), докато новият е "nous laisse pas entrer en tentation" - не позволявай да влезем в изкушение.
Десетилетия наред има дискусии относно този пасаж, той не е грешно преведен, в смисъл, че гръцкият глагол може да бъде представен по този начин, но такъв начин на изразяване води до объркване сред вярващите.
Може ли Бог да изкуши човека?
Все едно Бог иска да изкуши човека, докато Бог иска човекът да бъде свободен. В потвърждение на това се цитира посланието на апостол Яков, 1 глава, 13 стих, в което се казва: "Не Бог, а дяволът ни въвежда в изкушения, т.е. кара ни да нарушаваме Божията воля. Бог никого не изкушава". В официалния сайт на БПЦ в статия за молитвата "Отче наш" е поместено следното уточнение: "Смисълът на думите „не ни въвеждай в изкушение" е „не допускай да бъдем въведени в изкушение".
Затова следващият пасаж от "Отче наш" е "избави ни от лукавия" в православния превод или "избави ни от злото" - в католическия. Дяволът води човека до моменти на изкушение, на изпитание, на състояние на объркване, кара го да се откаже от Бога, да го загърби.
Ето и точните думи на папа Франциск, които потвърджават това: "Бог, който ни въвежда в изкушение не е добър превод. И французите са променили текста с превод, който казва "не ме оставяй да вляза в изкушение". Аз съм този, който пада, не той е този, който ме вкарва в изкушение, за да види после как съм паднал, един баща не прави така, бащата помага да станеш веднага".
Ако се върнем още по-назад във времето, до арамейски, езика, на който се твърди, че е говорил Исус глаголът е wela tahlan l''nesyuna. Wela tahlan може да се преведе като не ни оставяй да влезем или не ни оставяй да бъдем изкушени.
Молитвата "Отче наш"
Молитвата "Отче наш" е Господнята молитва, единствената молитва, на която Исус учи лично учениците си. В нея се съдържа квинтесенцията на християнството. Тя се счита за най-сложният текст в Новия завет - има я в три различни версии - Мт. 6,9-13; по-краткият вариант на Лука - Лк. 11, 2-14, като и в първия катехизис на християните Дидахе.
Как е написано Евангелието?
Въпросът с превода на Отче наш води до казуса с превода и начина на написване на Евангелието. Евангелието е разказ за живота и учението на Исус Христос. Признати от Църквата са четири евангелия - на Матей, на Марко, на Лука и на Йоан. Съществуват и други евангелия, наричани апокрифни, но тези се водят за най-пълни и най-достоверни.
Непосредствено след смъртта на Исус Христос, учението на първите апостоли се основава на известяването на смъртта и възкресението на Спасителя, като споменът за присъствието му е бил жив и осезаем. Разпространена е предимно устната традиция, разказите за живота на Исус се предават от уста на уста.
Вероятно в един момент са започнали да се водят някакви записки на отделни моменти от живота на Спасителя. На базата на тези записки се създават Евангелията - те са написани около 70-90 година от първи век.
Първо е написано Евангелието от Марко, като се счита, че Марко е ученик на свети Петър, вярно предал неговите спомени за Исус. Според една от теориите именно от Марко водят началото си останалите евангелия като Евангелието от Матей е по-хронологично структурирано. Матей, Марко и Лука са т.нар. "синоптични" - поради многото сходства помежду им.
Евангелието на Йоан се счита за свидетелство на апостол Йоан, "ученикът, обичан от Христос". То е коренно различно от другите Евангелия, като набляга най-вече на идентичността на Христос, като Божие слово.
Съществуват сериозни хипотези, че Евангелията не са написани от един човек - тоест само от Марко, Матей и т.н., а са плод на работа на много хора, но са останали известни в църковната традиция с тези имена.
Оригиналните Евангелия са на гръцки език, като за това на Матей някои изследователи казват, че първо е било на арамейски, но това не е потвърдено. Така или иначе последвалите преводи на Евангелието стават от гръцки.
Преводът на Библията като цяло е много сложен, защото преводачът трябва да познава оригиналните езици - гръцки за Новия завет и еврейски за Стария, както и да има богословско образование. На английски, френски, испански, немски и италиански през определен брой години излизат нови преводи, целта на които е да не звучат архаично, но едновременно с това да предават автентичния дух на текста. Така стигаме и до новия превод само на "Отче наш" на френски език, предишната редакция е била от 1965 година.
Българският превод на Библията
От години всеки, посегнал към Библията на български, среща известни проблеми с текста, тъй като той изобилства от стари думи, които вече никой не използва като "младенец", "гумно", "мех" и много други. Причината е, че последният превод на български език на Библията е издаден през 1925 година. Тук е важно уточнението, че става дума за превод, поръчан, издаден и одобрен от Православната църква. Протестантите, които отдават специално внимание на Библията имат по-нови преводи, а католиците приемат превода на православните, тъй като в протестантския липсват някои книги.
Българският превод от 1925 година
Той е извършен от комисия от книжовници, одобрена от Синода и самият превод продължава 20 години. Но тъй като в Следосвобожденска България няма книжовници или духовници, които в тънкости да боравят с еврейски и старогръцки, се решава Библията да бъде преведена от руски. Комисията прави справка със славянския, гръцкия и други преводи, както и с еврейския оригинал, след това целият текст е подложен на редица редакции, защото не всички преводачи са имали нужния ценз и образование.
В двадесетгодишната преводна работа (1900-1920г.) участват университетските преподаватели проф. Васил Златарски, проф. Любомир Милетич, свещ. д-р (по-късно академик, протопрезвитер) Стефан Цанков, както и многоброен състав от високообразовани православни духовници и богослови.
През годините православният превод само се осъвременява, като през 1982 година текстът от 1925 година е издаден на нов български език, такова е и последното издание през 2012-та година.
Повече от спешно и наложително е Светият Синод да иницира нов превод, ако не на цялата Библия, поне на Новия завет, вече от оригинала на гръцки, а не от руски, който да звучи разбираемо на съвременен български език. Това начинание изисква много време и средства, но не е никак маловажно, тъй като религиозните послания и без това трудно достигат до съвременния човек, а думите на Исус на езика от 1925 година изглеждат повече от далечни. Ясно е, че не може да се сравняваме с големите държави със сериозни църковни институции, 100 години е твърде голям период от време. Затова отдавна има нужда от нов, автентичен и осъвременен превод. Дано и в Синода да мислят така.
