В навечерието на завършека на избирателната кампания в САЩ, емиграцията и глобализацията често биват описвани като икономически заплахи. Истината обаче е малко по-сложна.
Като цяло се оказва, че продължаващата вълна от пристигащи имигранти в Америка насърчава бизнес-дейността в страната като осигурява повече работни места, твърди ново изследване. Авторите му излагат тезата, че колкото по-лесно е да бъде намерена евтина имигрантска работна ръка на място, толкова по-малко вероятно е производството да бъде изнесено в чужбина.
Изследването "Емиграция, износът на бизнес и американските работни места" е дело на двама професори по икономика - Джанмарко Отавиано от университета "Бокони" в Италия и Джовани Пери от Калифорнийския университет в Дейвис - със сътрудничеството на Грег Райт, докторант в Дейвис.
Изследването отбелязва, че когато фирмите преместват производствата си в други страни, те пренасят там не само нископлатените длъжности, но и много свързани с тях позиции, сред които може да има и мениджъри с добри умения, специалисти по ремонт и техника и други.
Но наемането на имигранти дори за нископлатените работни места помага много работни места да останат в САЩ, коментират авторите. Всъщност когато имиграцията се увеличава като дял от заетостта в икономическия сектор, аутсорсингът в чужбина има склонността да спада - и обратното, констатира изследването.
С други думи, имигрантите по-скоро се конкурират с работниците в чужбина, отколкото с останалата работна ръка в САЩ.
Секторите от американската икономика, по-изложени на имиграция, като цяло са се справяли по-добре с ръста на заетостта, отколкото по-изолираните сектори, дори когато става въпрос за нискоквалифициран труд, заявяват авторите.
В такива изследвания е трудно да бъдат определени кое е причина и кое - следствие, или да се отчетат точно всички свързани с това променливи, но най-малкото резултатите от изследването не подкрепят популярната нагласа срещу емиграцията - и по-глобално срещу глобализацията.
Ставаме свидетели на създаващите работни места предимства на търговията и емиграцията ежедневно, дори когато не винаги го забелязваме. Както са показали други изследвания на Пери, нискоквалифицираните имигранти обикновено запълват празнини в трудовия пазар и като цяло подобряват местните перспективи за бизнес, вместо да унищожават работни места. Това става заради един важен феномен - присъствието на така наречените "добавящи" работници - а именно тези, които добавят стойност към работата на другите.
Един имигрант например често приема работа като строител, зидар или шофьор на такси, докато роденият в САЩ работник може в крайна сметка да бъде повишен като негов ръководител. И с успеха си имигрантите помагат на САЩ да развива силни бизнес и социални мрежи с останалата част от света, улеснявайки бизнеса с Индия, Бразилия и много други страни, което отново създава още работни места.
Въпреки всичките коментари за опасностите от прехвърлянето на бизнеси в чужбина, има свързана с това тенденция, която би могла да бъде определена като "внос на бизнеси". Компютрите на Dell или Apple може и да се сглобяват в Азия или Европа, но тези продукти помагат на много американски фирми в родината им - и им дават възможност да се развиват. Евтин кол-център в Индия може да насърчи една фирма да отвори повече филиали, за да продава продуктите си в САЩ.
Това са допълнителни примери как някои работни места могат да допълват други, а не как една група хора отнемат работата на други. Създаването и унищожаването на работни места са толкова свързани, че в крайна сметка авторите не намират статистически проверима връзка между износа на бизнеси в чужбина и нетното създаване на нови работни места в САЩ.
Всички ние се притесняваме от безработицата, но проблемът обикновено се корени в макроикономическите условия, не в емиграцията или изнасянето на фирми в чужбина. (Според изследване на института Pew, броят незаконни емигранти от карибските държави и Латинска Америка в САЩ е спаднал с 22 процента от 2007 г. до 2009 г.; тяхното изтегляне не е имало особен ефект върху слабия пазар на труда в САЩ.)
Помнете също така, че всеки имигрант потребява продукти, продавани в страната, като по този начин също спомага за създаването на работни места.
Когато става въпрос за емиграция, позитивното мислене твърде често отсъства от публичния дискурс напоследък. Дебатите за емиграцията и пазарите на труда отразяват някои разпространени човешки когнитивни пропуски - а именно, че бързаме да хвърлим вината върху групи от "различни" хора, вместо да виним безлични сили.
Да вземем например страховете, че чуждестранната конкуренция, износът на бизнеси в чужбина и емиграцията са унищожили голям брой работни места в САЩ. На практика повече работници вероятно са били заменени с машини - както става всеки път, когато компютърен софтуер елиминира задача, преди изпълнявана от някой чиновник. Но вече знаем, че машините и компютрите носят много повече ползи за икономиката, отколкото вреди - и че те създават повече работни места, отколкото унищожават.
Въпреки това за нас е трудно да пренесем това отношение към въпроса с имигрантите - без значение колко логически сходни са "пестящи разходите машини" и "пестящ разходите чуждестранен труд" като икономически ефекти.
По подобен начин митническите тарифи или други протекционистки мерки, насочени към други страни, може и да имат определена популистка привлекателност, въпреки че икономическият ефект от тях би бил приблизително същият като от природно бедствие, което блокира морските пътища или ограничава достъпа до местните пристанища.