Владимир Путин със сигурност е смятал, че едно убийство му се е разминало безнаказано. Поне това бе изводът на дипломатите и специалистите по сигурност в продължение на 8 години, докато Великобритания игнорираше исканията за разследване на убийството на бивш офицер на КГБ в централен Лондон.
Александър Литвиненко разгневи Кремъл с честите обвинения, че Путин стои начело на бандитски и брутален режим. Той поиска убежище във Великобритания и го получи, но местната полиция не можа да предотврати убийството му. В крайна сметка Литвиненко намери смъртта си в луксозен лондонски хотел, отровен с рядка радиоактивна отрова, подхвърлена в чашата му с чай.
Мнозина тогава подозираха намесата на дългата ръка на Москва, а семейството на жертвата описваше убийството му като "държавен атомен тероризъм"
Разследващите от Скотланд Ярд откриха следа от радиоактивността от смъртоносния изотоп Полоний-210, която водеше обратно към Москва. Британските власти обаче упорито отказваха да одобрят разследване на участието на Русия.
Това се промени тази седмица, когато британският вътрешен министър Тереза Мей обяви пълно разследване на убийството на Литвиненко, докато глобалните лидери се изреждаха да обвиняват Путин, че има кръв по ръцете си след смъртта на почти 300 души на борда на Полет 17 на Malaysia Airlines.
Поне за една смърт, руският президент вече няма как да избегне разследването
Следващата седмица започва публична проверка на фактите, която цели да установи дали руската държава е стояла зад смъртта на Литвиненко - човекът, който преди бе обвинявал Кремъл, че избива собствените си граждани, и разследваше смъртта на журналистката Анна Политковска.
Осем години преди днешните вести, отношенията на Лондон с Москва бяха много различни
Британското правителство бе насърчило наливането на руски пари в страната с промяна на данъчните и имиграционните закони, които превърнаха града в убежище на поколение от свръхбогати руски олигарси. Богатите руснаци, без значение дали подкрепяха или се противопоставяха на Путин, прехвърляха семействата и банковите си сметки във Великобритания, за да ги защитят от непостоянния и изпълнен с беззакония московски климат.
Когато Путин бе обвинен, че разширява системата си от наказателни действия спрямо дисиденти чак до Лондон, британското правителство не преливаше от желание да отправя преки обвинения към него. Отношенията на двете страни вече бяха напрегнати заради огромното богатство, прехвърлено от Русия, както и броя дисиденти, получили убежище в Обединеното кралство.
За първи път британското правителство призна по-рано тази година, че разследването на убийството е спряно поради политически причини. "Истина е, че международните отношения са били фактор във вземането на решения от кабинета," призна Мей.
Учудващо ли е, ако Путин е възприел това като доказателство, че никой не би се осмелил да го обвини в убийство?
Когато руският футболен отбор пътува до Лондон за решителен мач срещу Англия през септември 2007, един от руските фенове се разходи около стадион "Уембли", увит в руско знаме, носейки тениска с надпис: "Полоний-210."
Този емблематичен надпис бе посветен на най-наглото убийство на руски дисидент от края на Студената война насам; убийство, случило се на не повече от километър от Бъкингамския дворец, без каквато и да е реакция от британските власти. Надали е изненадващо, че руските националисти счетоха, че това е нещо, достойно за празнуване.
Дори и сега, подробностите на официалния призив за пълно разследване се разпространяват под сурдинка от британското правителство. По време на обжалване пред британския Върховен съд през януари т.г. се разбра, че сър Робърт Оуен, назначен за следовател по делото на убийството на Литвиненко, е разполагал с необоримо обвинение зад закрити врата.
Той е стигнал до заключението, че документите, притежавани от британското правителство, "потвърждават необоримо вината на руската държава за смъртта на Александър Литвиненко. И той е заявил на хора във властта, че следствието не разполага с достатъчни правомощия, за да разследва типа обвинения, които трябва да бъдат разгледани.
Сега Оуен бе обявен за ръководител на новото разследване, което започва на 31 юли
Разследването, по-голямата част от което ще бъде публично, би трябвало да приключи до края на 2015 г. На Оуен ще бъде дадена власт да изисква осигуряване на свидетели и документи от британските служби за сигурност и разузнавателните служби.
Очевидно той няма да има такава власт да изиска изправяне пред съда на руски политици и разузнавачи. През 2007 г. британската прокуратура препоръча бившите агенти от КГБ Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун да бъдат обвинени в убийство. Москва контрира, че двамата агенти, които отричат да имат каквато и да е връзка с убийството, няма при никакви обстоятелства да бъдат екстрадирани в Лондон.
Скотланд Ярд по това време смяташе, че разполага с повече от достатъчни доказателства за наказателно преследване
Полоний-210 може и да е изглеждал като перфектното оръжие за убийство заради липсата на цвят и мирис, както и постепенното му, но унищожително въздействие върху здравето на човека. Дори летищните скенери, които са настроени да откриват радиоактивни гама-лъчи, пропускат алфа-лъчите, изпускани от този радиоактивен изотоп. И тъй като отровата е толкова необичайна, убийците са смятали, че е малко вероятно медицинският персонал да се досети да провери за наличието й.
Бавната и болезнена смърт на 43-годишния Литвиненко, който е работил за MI6, обаче се оказа достатъчно представляваща интерес за властите, за да продължат да разследват, докато успешно идентифицират радиоактивността, убиваща бившия агент на КГБ отвътре.
След като полоният бе открит, полицията успя да проследи отровата до хотел "Милениум" в Мейфеър. Луговой и Ковтун са се срещнали с Литвиненко на чай там на 1 ноември, 10 дни преди той да постъпи в болницата "Барнет" в Северен Лондон.
От чайната в хотел "Милениум" Скотланд Ярд проследи дирята - по пътя на Луговой от летище "Хийтроу" до стриптийз клуба "Абракадабра" и стадиона Emirates, където той е гледал мача между "Арсенал" и ЦСКА (Москва) от Шампионската лига. Следи от изотопа бяха открити и в самолет, летял от Русия, в британското посолство в Москва и в апартамент в Хамбург, свързан с Ковтун.
Години, след като тези доказателства са събрани, председателят на комисията по външна политика на британския парламент сър Ричард Отауей коментира, че изборът на момент за настоящото решение за ново разследване е "малко странен", предвид настоящия натиск срещу Путин.
"Даунинг Стрийт" обаче отрича каквато и да е връзка с актуалните събития
Всъщност основната заслуга това да се случи е на Марина Литвиненко. Изправена пред несклонно да направи необходимите стъпки правителство, тя потърси помощ от съда. Именно успешното й обжалване пред Върховния съд по-рано тази година сега принуждава правителството да направи обратен завой и да се върне към разследването на убийството на нейния съпруг.
"Изпитвам облекчение и донякъде радост от това решение. Това изпраща силно послание към убийците на Александър: без значение колко силни и влиятелни са те, истината винаги печели в крайна сметка, и те ще понесат отговорността за своите престъпления", казва тя.
Изводът е, че ако западните правителства са твърде слаби, за да държат сметка на Путин, единствената надежда остава в семействата на многото му жертви.
