Следващият император на Китай

Кронпринц бе миропомазан в огромно кралство, изправено пред още по-голям натиск. Китай е в крехко състояние...

"С теб начело аз съм спокоен," се твърди, че е казал Мао Цзе дун на своя наследник - Хуа Гуофен. Той се оказва катастрофален избор. Хуа издържа няколко години, преди да бъде свален през 1978 г. Десетилетие по-късно плановете за наследяване отново се развиват зрелищно - на фона на про-демократични вълнения.

Само веднъж -  преди осем години, китайската Комунистическа партия (ККП) успя да осигури гладко предаване на властта - към Ху Дзинтао. Сега предстои нов преход. Светът би трябвало да бъде нервен заради него по две причини: заради неизвестния характер на следващия лидер на Китай; и заради крехкото естество на режима, който е много по-малко монолитен и уверен, отколкото приемат много чужденци.

Човекът, избран да поеме двойната роля на Ху като шеф на партията през 2012 г. и президент през следващата година, едва ли е добре познато име. На 18 октомври вицепрезидентът Си Цзинпин получи нов пост като заместник-председател на Главната военна комисия на Китай, ръководена от Ху. Това е позиция за изчакващи момента си лидери.

Тайно - и в ключов момент

Мастит син на един от основателите на комунистически Китай, слабоизвестен за света допреди няколко години, Кси се подготвя да поеме короната в страна с втората по големина икономика в света и най-големи в света въоръжени сили - която при това е насред резки социални промени.

Неясно е как точно той се е издигнал толкова високо в партия, която - въпреки нарастващото си ангажиране със световните проблеми, остава дълбоко потайна. Назначението на Си е странно подобно на скорошното миропомазване на Ким Йонг Ун в Северна Корея: той също бе направен заместник-председател на военна комисия след партиен конклав при закрити врата, без публично обяснение.

Лидерите на Китай поне са предложили едно изречение за назначението на Кси, макар и в края на суховато комюнике от 4600 знака след петия конгрес на ККП.

Положителната новина е, че Си е заемал някои големи постове в най-динамичните в икономическо отношение и глобално интегрирани части на страната: крайбрежните провинции Фуджиян и Жейян, както и за кратко в Шанхай. Той е относително космополитна фигура. Съпругата му е популярна певица.

Но това е невъзможно за обективна преценка доколко сигурно е наследяването на поста. Погледнато обективно, един инженер, чийто баща е бил осъден по време на Културната революция, предава поста на друг. Но Си е все пак е новак във вътрешния кръг от посветени; той не е бил на висши постове толкова дълго, колкото Ху през 2002 г. А и мнозина в партията негодуват от възхода към властта на "малки принцове" с връзки като Си. Двегодишният преход ще бъде изпитание.

Светът трябва да е в напрежение

Същевременно мащабът на задачата, не неизвестността на човека, би трябвало да държи света в напрежение. Въпреки външния си израз на единство, има признаци за разногласия между китайските лидери какви би трябвало да са приоритетите на страната - както в икономиката, така и за политическата реформа.

Икономиката върви с добра скорост по западните стандарти, но Китай е изправен пред труден преход, за да се отучи от прекомерните инвестиции и износ в полза на по-голямо разчитане на потреблението. Комюникето разкрива очертанията за нов петгодишен икономически план. Той призовава за по-стабилен темп на растеж, където наемните работници ще получават по-голям дял от националния доход.

Това би било нещо добро за Китай и за света, спомагайки за намаляване на търговския излишък, който толкова дразни Америка. Но промяната няма да бъде безболезнена. Износителите се боят, че бизнесът им ще пострада, ако заплатите много нараснат, или ако юанът се повиши бързо. Могъщи държавни предприятия, привикнали на евтини кредити, земи и енергия, ще се съпротивляват на премахването на тези привилегии.

Каква точно да е демокрацията

Що се отнася до политическата реформа, китайските лидери говорят за демокрация през последните 30 години, но за това време са направили доста малко. Бързият растеж и разпространението на Интернет и мобилните телефони са позволили на китайските граждани да комуникират помежду си, да изливат своето недоволство и да преследват мечтите си по-свободно отпреди, стига да не атакуват партията.

Но някои вече искат да имат по-голям глас в начина, по който се управлява държавата. В последните няколко седмици по-либералните вестници в Китай демонстрираха ентусиазъм към призивите на премиера Вън Дзябао за "политическа реформа". Консервативните вестници ги цензурираха.

Няма почти никакъв шанс предпазливият Ху да въведе големи реформи, преди да се оттегли. Комюникето от тази седмица възхваляваше "политическите предимства на китайската социалистическа система" и спомена политически реформи само косвено, заявявайки - както китайските лидери често правят - че за това са необходими "енергични, но стабилни" усилия. Дори Вън Дзябао, който ще се оттегли по същото време като Ху, иска да действа със скоростта на ледниците.

Възможно ли е Кси да ускори нещата? Също така не са малко консерваторите, приканващи към внимание, но има и прагматични аргументи в полза на промяната: икономическите изгоди на Китай биха могли да бъдат изложени на риск от провал в отхлабването на хватката на партията.

Взривове на обществено недоволство, подкхранвани от негодувание от грубостта на правителството към обикновените граждани, стават все по-чести в села и градове из страната.

Естествено оскъдните официални сведения показват повече от десетократно увеличение на годишния брой големи протести и вълнения от 1993 г., като повече от 90 000 случая са регистрирани във всяка от последните четири години. В миналото лидерите на Китай разчитаха на растежа, за да осигурят социална стабилност. Ако и когато настъпи по-сериозно забавяне, масовото недоволство би могло да се увеличи.

Недоволството - на по-тънки юзди

Правилният път за Си би трябвало да е ясен: да се облекчи хватката на партията върху недоволството, да се премахне потайността и да бъдат извършени жизненоважни икономически реформи. Но останалата част от света би постъпила неразумно, ако приеме, че разумът ще надделее. В несигурни времена режимът е свикнал да прибягва към националистически чувства.

Големи антияпонски протести избухнаха по време на последния партиен конгрес. Америка и Западът също така са обект на хокане. Партийният конгрес призова администрацията да засили "всеобщата национална сила на страната".

Твърде много западняци, включително тези, които призовават за търговски санкции заради курса на юана, приемат, че си имат работа със самоуверена, разумна сила, която е достигнала зрялост. Мислете вместо това за параноичен самонаблюдаващ се имперски двор, вече борещ се да овладее своите поданици и сега навлизащ в леко неудобно наследяване на властта. Така ще останете по-малко разочаровани.