Българите са най-недоверчивите европейци, установи още преди години анкета на BBC, проведена в 68 държави. Изводите от нея продължават да важат с пълна сила, констатира Еми Барух в коментара си.
Дали има рационално обяснение за пословичния колективен негативизъм на българите? Възможните, обикновено спекулативни отговори са легион. Но още по-интересни от причините за тази масова депресивна недоверчивост са нейните следствия - много на брой и пагубни за неукрепналата демократична система.
Епидемично недоверие
Когато не вярваш на нищо и никого, в крайна сметка се случва следното: първо, социалната тъкан се атомизира и хората заживяват под мотото "Моят дом е моята крепост". Второ, никой не иска да се ангажира с обществени проблеми, тоест "Всеки се спасява поединично". И трето, хората отбягват доброволните акции, благотворителността и милосърдието - "Делото в помощ на давещите се е дело на самите давещи се".
Да не говорим, че, четвърто, цари тежък дефицит на общи каузи...
Това показват и изводите от едно актуално българско изследване: хората предпочитат да се затворят в капсулата на семейния кръг и близките, а по този начин общност трудно възниква. Социалните връзки са слаби и неустойчиви, българите блуждаят в апатия и хич не искат да се включват в дейности "на ползу роду". Една трета от самите граждани смятат, че в България няма гражданско общество.
А има ли изобщо граждани?
Гражданският сектор в държавата страда и от липса на граждани, но и от липса на държавна политика. И по-точно някаква държавна политика има, но тя е неправилна. Само 7 на сто от субсидиите, предвидени в държавния бюджет за неправителствения сектор, ще бъдат разпределени с конкурс, писа наскоро в. "Дневник". Останалите 93 процента от над 10-те милиона лева ще се раздават "на тъмно", под масата, по неясни критерии. Най-вероятно на близки до правителството организации.
Че тогава как хората да вярват и да участват в граждански сдружения? Та нали в тази картинка всеки вижда, че "неправителственият сектор" всъщност витае в правителствена орбита. Според експерти от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) дори вече е изграден огромен обръч от неправителствени организации (НПО), които стават инициатори на корупционни схеми с участието на политици и държавници.
Да дебнеш всички, дори и себе си
Ето как кръгът се затваря и колективният портрет на нацията се окръгля така: Българите са недоверчив народ. Не вярват на тези, които ги управляват - дори да са гласували за тях. Не вярват на правосъдието - да изброявам ли причините? Не вярват и в себе си...
От всичко това се сглобява усещането за лично безсилие. И убеждението, че участието в обществени акции е безмислена донкихотовщина, а надеждата да промениш нещо - утопична. Държавата все тъй се усеща като чуждо и враждебно тяло. Тя става "близка и мила" само на онези, които вече са я напуснали...
За съжаление, отново само констатации......никакъв конструктивизъм..... Жалко за толкова прогресивно изживяваща се авторка, която е поредният примитивен критикар, опитващ се да осребри някакво мрънкане
Човек лесно разбира, че да правиш добро другиму е смъртно опасно в страна като нашата - достатъчна е този, на когото си помогнал да има някоя връзчица тук там и щом веднъж си дал ще даваш докато има какво да дадеш. Преживял съм го два пъти, докато ми дойде акъла и не давам на никого, нито спирам да помогна на човек в беда. Не искам да съм такъв, но само към животните си позволявам да бъда себе си, към хората, българите имам пред вид, е опасно, всеки втори се самозабравя, друг решава, че щом имаш сили, ресурси да помогнеш имаш значи и да дадеш насила - мерси! Има решение и е много еврейско (във връзка с единия автор) - бутни колата по надолнището, вместо да се опитваш да я спреш. Станали сме асоциални, въжделенията ни за социалност са най-вече свързани с натриване на нечий нос, "да му кажа аз на него", "нещастници!" и други подобни изрази са есенцията на нашето "общо" "българско" "аз". Ще ни трябва столетие, за да се променим, да повярваме отново, че ближния поне не ни мисли злото - ако се опитваме да бъдем каквото не сме. Единствения път т в другата посока - да бъдем себе си и да останем всеки на себе си след като сме я докарали до тук. За разлика от мнозина аз не го казвам с лошо, а със загриженост - друг бърз начин няма. Алтернативата е глад и подчинение на 99% от хората на ония 1%, които в перспектива намерят начин да оцелеят през срива на сегашната ни несъстоятелна икономика и общество. Българинът е събрал толкова завист и злоба, че не желае да приеме ничий успех - всеки успех за него е обида, че не е негов, че той също е можел (че и по-добре), че оня имал връзки, че бил получил пари в куфарче и т.н. Избора на абсурдната партия ГЕРБ само го показва - това управление не е спасение а индикация за падението и врпимчеността на всички с врага във себе си. Мнозина реват срещъ БСП-та, СДС-та, царе, а всъщност са оплетени в собствения си манталитет, който е точно това, което те виждат във въображаемите си врагове, които хем са гадни комунисти, хем биват мразени от хора, които открито казват "при Тато беше добре". Това безкрайно противоречие и обърканост кара българина да се държи като подгонено животно и никакаква ама никакава социална или обществена програма на държавата не може за нищо на света да донесе нещо добро. Колкото и добри намерения да седят зад едно обществено начинание спуснато отгоре или отвън, дори и да е честно проведено то ще роди най-вече повече страх и в затворения кръг на съзнанието на подплашения българин ще го превърне в извращение - дори и без корупция, дори само начина, по който се приемат нещата е достатъчен след като е масов. Ето защо говоря за либерализъм - не заради свободата, а за нещо много по-важно на този етап за нас живеещите в общия разграден дом наречен "България" - да спрем с лицемерието и само залъгването. Ние сме оскотяли духовно и докато не го признаем няма да променим нищо. Не е, обаче, признание да си посипеш главата с пепел по национален ефир например, признание е да се откажеш от делата оправдавани и основани на това лицемерие и само залъгване, а това е всичко свързано с общото и държавното. Ако можем да го направим, ще изградим и държава, и доверие един в друг наново и кой зане по пътя може да открием нещо полезно и за другите народи, но ако продължаваме да се залъгваме, че осигуровките ни осигуряват, че данъците са за общо благо, че забраните и разрешителните ни пазят вместо да служат за лична саморазправа, че министър-председателя ни е хем борче, хем комунист, хем десен, хем като Тато според случая, че хора като Цветанов имат представа от закона след като говорят за законност ... и т.н. и т.н. - ако продължаваме да се напъваме да повярваме в абсолютни глупости само, за да си забраним да се погледнем в огледалото ще продължаваме да живеем в тоя странен и объркан огледален свят, в който нищо не е реално, нищо не е такова, каквото се нарича и никой не смее дори да напише речник, защото думите сменят смисъла си според нуждите от промишелни количества самозаблуда всеки ден.
точно казано,MacAllister,но не виждам по какъв начин нещо може да се промени,манталитет ли е,възпитание ,култура?Още по-лошо е ,че много хора са агресивни,те са готови да ти извадят очите само защото си застанал на пътя им...Ижалко е ,че децата ни израстват в тази среда и малко или много я попиват...Да не говорим за ,,възпитанието,, в училищата,тъй като беше казано,че училището само обучава-то няма възпитателна роля,и за това може някой учител да застане срещу децата и с дъх на алкохол,леко почерпен да им говори за лириката на ЯВОРОВ ,например...Е няма такава държава...
естествено е да се отразяват годините в ,които сме живяли на начина на мислене и манталитета и как иначе,ако сте учили малко психология ще знаете,че е невъзможно да не се отрази,така,както има значение семейството за възпитанието и възгледите на едно дете и формирането на неговата личност,огромно значение има и генетичната информация,която има определени особености за всяка нация(която е произлязла от някое племе в миналото)