Ако преди 3500 години в земите на древен Иран по време на бронзовата епоха зороастризмът е бил първата монотеистична религия в света, 1000 години по-късно той вече е основната религия на най-голямата империя за времето си - Персийската. Още 1000 години по-късно изповядващите зороастризма са преследвани и избивани, а още 1000 години по-късно той е една изчезваща религия с малцина вярващи в нея.
Често приемаме за даденост, че религиите се раждат, израстват и отмират. На тях се гледа като на нещо извън времето, като на свещена истина (или като на лъжа с цел манипулация на масите, ако човек е атеист).
Но днес виждаме как старите религии се превръщат в митове и легенди. Така например египетските, гръцките и норвежките божествени пантеони вече не са обект на преклонение и религиозна отдаденост, а част от интересни и забавни митологии.
Дори и днешните най-разпространени религии са преминали през своята еволюция, за да стигнат до състоянието, в което ги познаваме. На Християнството например му отнема 3 века, за да се превърне в консолидирана религия, която въпреки всичко се разцепва на два основни големи клона (и множество продължаващи секти).
Ако смятате, че вярата ви носи в себе си абсолютната истина, вероятно ще отхвърлите идеята, че тя може да се променя изобщо. Но ако се позовем на историята, без значение от собствената ни вяра и колко дълбока е тя, то логично е да сметнем, че е доста вероятно в следващите поколения тя да се измени поне частично. Или още по-зле - да е започнала да избледнява.
Но ако религиите са се изменили толкова много от миналото досега, как можем да очакваме, че ще се променят те в бъдещето? И има ли реална опасност те да изчезнат? И с целия този напредък на технологиите днес и постоянния прогес в тази област, може ли да се повярват съвсем нови форми на вярата?
За да отговорим на тези въпроси, първо трябва да се запитаме - защо като цяло имаме религията?
Един възможен отговор тук дава Волтер, който пише: "Ако Бог не съществуваше, той трябваше да бъде измислен." Волтер сам е критик на организираната религия, но дори въпреки това той отбелязва, че вярата в Бог е необходима, за да функционира обществото, дори и сам да не одобрява монопола, който църквата държи над тази вяра.
Много съвременни изследователи на религията се съгласяват с това. Широката идея, че споделената вяра обслужва нуждите на обществото, е известна като функционалистичен възглед за религията.
Има много функционалистични хипотези - от идеята, че религията е „опиумът на масите“, използван от властта, за да контролира бедните, до предположението, че вярата подкрепя абстрактния интелектуализъм, необходим за науката и правото. Една повтаряща се тема е тази за социалното сближаване: религията обединява общността, която след това може да се обедини, за да осигури изхранването си, да построи храм, или да подкрепи даден политик.
Според тази теза всяка религия, която трябва да предложи на своите привърженици осезаеми ползи, ако иска да оцелее. Така например според Конър Ууд от Центъра за разум и култура в Бостън християнството, което възниква като просто една от многото в Римската империя, успява да спечели привърженици с идеята си за милосърдие и грижа за слабите. По този начин християните успяват да устоят по-добре при появата на зарази от езичниците римляни, тъй като те се грижат за болните си.
По подобен начин ислямът успява да се наложи като религия, привличайки последователи с идеите за чест, смирение и милосърдие в бурните времена на VII век в Арабския полуостров.
Следователно може да се каже, че формата на религията следва нуждите на различните общества. Или ако приемем по-циничния поглед на Волтер - всяко общество измисля боговете, от които се нуждае.
И обратното - подобни общества може да се очаква да имат подобни божества, дори и да са се развили, без между тях да има контакт. И за това има някои доказателства - въпреки че що се отнася до религията, винаги има изключения от всяко правило.
Ловците, например, са склонни да вярват, че всичко - независимо дали животни, растения или камъни - имат своя срвъхестествен аспект (анимализъм), както и че светът е пропит със свръхестествени сили (аниматизъм).
В другия край на спектъра са онези народи, при които има един бдителен и всемогъщ бог, който налага своите морални норми за поведение и съществуване. Примери за това са трите големи монотеистични религии - християнство, ислям и юдаизъм. Психологът Ара Норензаян твърди, че вярата в тези „големи богове“ е позволила формирането на общества, надхвърлящи племенните структури.
Дали тази вяра представлява причина или следствие наскоро се оспорва, но резултатът е, че споделянето на вяра позволява на хората да съществуват (относително) мирно едни с други. Идеята, че Бог ги наблюдава и съди делата им, гарантира, че те ще се държат според неговите правила.
Или поне преди е било така. С навлизането и утвърждаването на държавните закони, ролята на религията като съдник за правилно и грешно минава на малко по-заден план. Секуларизмът е във възход, а науката предоставя инструменти за разбиране и оформяне на света. Затова и много критици на религията са убедени на база всичко това, че бъдещето на религията е тя да няма бъдеще.
"Представи си, че няма рай!"
През целия XX век и от началото на новия век досега множество интелектуалци защитават тази теза - че религията се е изчерпала и няма какво повече да даде на хората от науката и нейните достижения, които вече достатъчно добре обясняват света. Мнозина дори вярват, че през XXI век религията ще е останала само сред малки, затворени секти.
Е, това твърдение специално поне засега може да се отчете като грешка, макар неговите поддръжници да се държат за социологическите проучвания, показващи ръст в атеизма сред повечето държави по света. Въпреки този ръст обаче атеизмът, с малки изключения, навсякъде е малцинство.
Нещо повече, според проучване на изследователския център "Пю" в САЩ от 2015 г. се изготвя модел за прогнозиране на развитието на големите религии в световен мащаб въз основа на демография, миграция и общуване. Резултатите не съвпадат с идеята на религиозните скептици. Напротив - ако към 2015 г. 84% от световното население се определят като "вярващи", към 2050 г. се очаква техният дял да нарасне до 87%. Според прогнозния модел към 2050 г. също така мюсюлманите ще изравнят като брой християните.
Моделът на Центъра "Пю" предвижда все по-масивно секуларизиране на Запада за сметка на ръст в религиозността в другите региони, особено в онези места, където икономическото, социално и политическо положение предполага несигурност. Нещо, което е логично, ако имаме предвид идеите за това, че колкото по-несигурен човек се чувства, толкова по-склонен е да се върне към базово заложени в съзнанието му вярвания, включително религията.
Допълнително с това невярването в религии също няма да означава ръст в традиционния атеизъм и дори агностизъм. Много възможно е по-скоро да се увеличат онези хора, които просто не се асоциират с нито една съществуваща религия, но вярват в нещо (по-скоро неопределено).
Тук се намесват и онези рационалисти, които издигат науката и технологиите в култ. Такава е идеята и на новата религия е наречена "Пътят на бъдещето", зад която стои Антъни Левандовски, един от разработчиците на изкуствени интелекти за Google и Uber. Според него израстването на изкуствения интелект е неизбежно и той ще задмине човешкия като способности. Това рано или късно ще го доведе до позицията да започне да доминира над хората и постепенно да се превърне в бог за тях.
Съответно и ролята на неговата църква е да облекчи неизбежното въздигане на нашето машинно божество и да научи изкуствения интелект "от малък" да обича и да защитава хората.
Левандовски не е сам. В своята книга "Хомо Деус" Ювал Ной Харари твърди, че основите на съвременната цивилизация се размиват в лицето на възникващата религия, която той нарича "датаизъм". Според него хората, ако имат достъпа до достатъчно количество от информация, може да се издигнат над своите земни проблеми и връзки.
Идеята тук е, че след получаването на достатъчно информация за заобикалящия ни свят, човек може да прозре по-големи истини, които да го освободят от дребните житейски драми и емоционални зависимости.
На този фон една от религиите, която продължава да звучи като шега, набира и в момента все по-голяма популярност - джедаизъм. Вярата, идваща от рицарите джедаи от филмите за "Междузвездни войни" трупа все повече и повече последователи.
И ако за голяма част от тях всичко остава на ниво шега, други все по-сериозно приемат основните учения, заложени в джедайството.
Храмът на джедаийския орден твърди, че членовете му са "истински хора, които живеят живота си според принципите на джедайството" - вдъхновени от художествена измислица, но живеещи в реалния живот според тази философия. Въпреки това все още много правителства са скептично относно признаването на джедаизма за реална религия.
За много подобни непризнати религии обаче официалният статус е без значение, особено ако можеш да привлечеш десетки и дори стотици хиляди последователи и вярващи зад вярата си.
С подобна нагласа са и "Свидетелите на климатичните промени" - група, отдадена на борбата с измененията в климата. Те вярват в климата, вярват, че той се променя, че това е в ущърб и на хората, и на планетата, и правят всичко по силите си да се борят с този процес. И ако за някои това звучи просто като социална кауза, за други е самостоятелна религия. Те имат своите си церемонии, духовни практики и т.н.
На другия край са онези вярвания, които някога са били религии, а сега се възраждат за нов живот с нови последователи. Това може да се наблюдава особено сред северните народи в Норвегия и Исландия, където групи хора се опитват да възродят религията на старите викинги с Один, Тор и останалите северняшки богове, някои части от Русия, където въздигат остатъците от старите славянски вярвания или на Острова, където отделни групи търсят вярата на келтите от предсаксонска Британия.
Това връщане към старите вярвания, според учените може да се дължи до голяма степен на желанието да се върнат "традиционните" ценности или да се акцентира на етническото самоопределение и славното, героично минало.
Всяка една от тези групи, независимо традиционна религия, вяра обърната към бъдещето или сбор от прастари ритуали, вярва, че има своето място в бъдещето. Там обаче могат да видят само онези, на които им е дадено свише, ако въобще човек вярва в това.
Дали те ще просперират, или ще отмрат в историята, превръщайки се в легенди и митове, никой не може да каже. Все пак една малка секта от древен Иран успява да се превърне в доминираща световна религия, само за да залезе до нищожен брой последователи днес. Какво ще стане, както казват старите хора, е божа работа.
