Четейки изказването на Браун за поредното затягане на контрола по британските летища (нещо, което ще последва и в Холандия, но още не е решено напълно да се случи в САЩ) от тук разбирам, че целта на терористите по света била да "разрушат свободата и демокрацията". Ако обаче това им е целта, те са победили и могат да крачат с гордо изправени гърди и да се хвалят.
И нека измерим обективните критерии за това.
След терористичните атаки на 11-ти септември 2001 г. под пряко въздействие на терористите загиват 2974 души.
Само в последвалата война в Ирак САЩ загубват до момента 4371 военни и е изключително спорен въпросът дали щеше да има толкова жертви, предизвикани от терористите, ако не бе правено абсолютно нищо след атентатите. САЩ губят и в антитерористичната война в Афганистан 948 души до момента (без да броя новите 7 загинали служители на ЦРУ).
Великобритания пък губи 424 човека в Ирак и Афганистан. Общо загиналите военни от коалицията в Ирак са 4689 и НАТО е загубил в Афганистан 1567 души. Тоест ние, "демократите" сме убили повече наши хора с оправданието "за тероризъм" (над 2 пъти повече), отколкото са убили терористите пряко с терористични удари.
Ако броим и двата милиона пряко или косвено загинали иракчани извън стандартната от преди това смъртност (тоест засегнати пряко от нашият демократичен тероризъм), както и 8-те милиона разселени и незнайното число афганистанци, нещата изглеждат изключително драматични.
Демокрацията е загубила, не пряко от терористите, но от опитите да се противодейства на терористите, следните като минимум неща: ЦРУ затвори, действащи ако не незаконно, то в сивото законодателство (защото ако бяха законни, щяха да са си на територията на САЩ, където американските закони да ги покриват). Нарушения на Женевската и други конвенции.
Заобикалянето и отслабването на ООН (създателят и най-големият радетел за тази организация от преди Втората световна - САЩ, правят война в противоречие с резолюциите на организацията, които те са наложили на участничките да бъдат задължителни. Обратно - най-големите противници на ООН, включили се чак през 70-те - Русия/СССР и Китай изпаднаха в парадоксалната за своята политика ситуация да защитават самото съществуване на организацията).
Създадени законодателства, улесняващи отмяна на граждански права, включително правото на глас, в много по-улеснен механизъм и модел. Демокрацията днес е далеч по- недемократична от тази, която бе преди 10 години.
Свободата загуби от ограничения на човешките права, включително и по летищата, които допълнително се затягат и затягат. Значително разширени правомощия на митници, полиция, следене на граждани, събиране на лична информация, право на отмяна на решения, задължителни решения без обжалване, удължаване на престоя в затвор без присъда, правото да бъдеш арестуван без подозрения, правото да се отнемат имущества без компенсации, за целите на "антитерористичната кампания", оценката от машина на риска дали си терорист или не и т.н.
Свободата загуби и от завишаването на общественото недоверие към религиозни и етнически групи. Проявата на нови форми на расизъм.
Обществото се е панирало и го е страх от терористи и сякаш пропуска факта, че усилията, които хвърля в параноята си, са самоубийствени в много отношения и дефакто осигуряват победата на терористите.
Само парите, хвърлени за поддръжката на войната в Ирак от САЩ, са по-големи, отколкото общото количество помощи за спасяването на икономиките от кризата, дадени от САЩ, ЕС и Китай. Едва ли не, ако не бе правено нищо след 11-ти септември, щяхме да сме много по-богати (можеше дори да няма криза), вероятно по-малко параноични и със значително по-малко жертви, дадени от всички страни в името на параноята.
Свободата и демокрацията нямаше да бъдат толкова засегнати, защото е безспорно, че не са се подобрили, щом изказванията на двама поредни американски президенти всяка година са в стил "Обществото трябва да се откаже от правата си в името на сигурността". Негарантирана сигурност, която, както виждаме от инцидента с нигериеца, не е и постигната.
И какво имаме постигнато сега, 10 години по-късно?
Не по-сигурни държави, очевиден факт. Значително по-малко свобода и демокрация. Тотална параноя, оправдаваща всички нарушения на законодателството, на човешки права или демократични принципи. Огромно количество убити, ранени и релокирани. Загубено колосално количество пари за спасяване на икономиката. Спорна победа и един не по-демократичен и определено не по-сигурен Ирак. Анонсирана от кой ли не вече и продължаваща техническа загуба в Афганистан.
А Обама ни казва като Буш преди: "Тероризмът днес е не по-малка заплаха от преди".
Сиреч тероризмът не е засегнат. Или поне не и страхът от него.
Каква по-красива победа за терористите тогава? Те спечелиха войната срещу свободата и демокрацията. Но не директно, а с наша помощ.
Западното общество няма нужда от повече антитерористични мерки. То има нужда от психиатър.
И отпускане.
