Поне дузина погледи, приковани в различни по големина екрани - един типичен и леко футуристичен елемент от пътуването с градския транспорт всяка делнична сутрин. От няколко години обаче разноцветните игри отстъпват мястото си по дисплеите на добрите стари букви - доста често и български. Покрай модерните устройства, много хора започнаха да четат отново.
За това, естествено, помага и все по-ниската цена на устройствата - добри таблети се намират за буквално смешни пари, а четците с щадящото очите електронно мастило вече се предлагат от всякакви производители - от Sony и Amazon до безименни китайски компании.
Ние сме 0.1%
Гледайки устройствата, човек би си помислил, че започналата някъде през 2007 г. революция е вкарала книгите в XXI век и подвързаните с вестници пожълтели томчета ще си останат само в спомените. Уви, състоянието на пазара на електронни книги у нас в средата на 2013 г. все още е "с перспектива за прогрес".
Казано в цифри, електронните книги в България съставляват едва 0.1% от оборота, според данни на собственика на "Сиела" Веселин Тодоров, които той споделя пред "Капитал" в края на миналата година. Надали за няколко месеца е настъпила някаква потресаваща промяна.
Във Франция делът на е-книгите по последни данни е 3%, а в Русия, въпреки увеличението - 1%, което обаче като приходи е 8 млн. долара или почти двойно увеличение за 2012 спрямо 2011 г.
Българските читатели, преминали към дигиталния формат, също растат, макар и с по-скромни темпове. "Има ръст на пазара на е-книги, има и по-голяма конкуренция, повече книжарници, които предлагат тази услуга. От друга страна самият дял на продажбите е толкова малък, че като цяло бизнеса с е-книги е почти незначителен на фона на продажбите на хартиени издания", признава и Диана Бойчева от издателство "БГкнига", което съвместно с Мтел създаде платформа за български електронни книги.
В момента тя предлага 1290 заглавия от 32 издателства.
Плуване срещу течението
Според Бойчева, издателствата не виждат смисъл да правят електронни книги поради липса на възвращаемост. В случая "правенето" не означава просто да се вземе изходния файл и да се пусне онлайн. "Правенето на една истинска електронна книга реално е престраниране. Тя буквално се прави отново, за да бъде удобна за четене на всички устройства", обяснява Светлозар Желев от "Колибри". Издателството единствено у нас работи както с българските платформи, така и с Amazon.
Желев допълва, че една от причините за относително бавното навлизане на е-книгите у нас са процедурите по уреждането на правата за електронно разпространение - един относително бавен процес, който години наред не се е правел у нас, защото не е имало начин да се представят данни за прогнозните продажби на носителите на права.
Сега всеки договор се сключва както за класическо, така и за електронно разпространение и до 2-3 години се очаква всички актуални заглавия да са достъпни и по двата начина.
"Истината е, че дяволският кръг е затворен и в него водещ е факторът страх. Издателите се оправдават, че западните издателства не искат да си продават е-права заради пиратството у нас, хората пък са принудени да пиратстват книги, защото няма достатъчно разнообразие от качествени заглавия в електронен формат", на свой ред посочва Александър Кръстев, създател на онлайн изданието за книги и литература "Аз чета".
Има полза
"В момента, по-голямата част от печалбата идва под формата на изграждането на позитивен имидж сред потребителите", смята Бойчева. По думите й, издаването на е-книги е по някакъв начин и инициатива за насърчаване на четенето, тъй като има потребители (особено сред по-младите), които повече няма да се върнат към традиционните книги.
Освен това, мисленето на автори и издатели се променя. "През 2010 г. издателският бизнес беше много "аналогов". Срещата и симбиозата между новите технологии и традиционното книгоиздаване беше трудна. Издателите нямаха подходящо ноу-хау, нито специалисти, които да имат опит в областта", припомня си Бойчева.
Според нея партньорството на голяма телеком компания като Мтел е помогнало, тъй като е впечатлило бранша и е дало шанс за разчупване на леда.
"Вече е много по-лесно да се преговаря и с автори, които понякога сякаш виждат единственият шанс на книгите си в електронното книгоиздаване", посочва изпълнителният директор на "БГкнига". Тя допълва, че макар все още да има големи имена без е-присъствие (като "Бард"), през този месец едно консервативно издателство като "Егмонт" е стъпило на пазара.
Според Александър Кръстев, новото поколение издатели, които сега набират сили в бизнеса, са наясно какво се случва по света и затова е реалистично да се очаква пълно либерализиране на пазара до 4-5 години. "Друг е въпросът дали трябва да се чака още толкова дълго, когато по света това са утвърдени практики със сериозен пазарен дял"
Хартия или цифра?
Никой от събеседниците ми не вярва в конфликта между "старото" и „новото" в книгоиздаването. Светослав Желев е категоричен, че "книга не може да е враг на книга" и, в крайна сметка, не носителят, а съдържанието е определящо. Затова и не смята, че има жанрове, които са специфично популярни в електронен формат.
По отношение на цената и известната мантра, че е-книгата е по-евтина, маркетинг директорът на "Колибри" посочва, че действително отпадат около 30-35% от цената, които иначе са покривали печата. Диана Бойчева е на друго мнение. По думите й печатът е до 20% от себестойността на изданието, а при електронните книги правата са с горе-долу толкова по-скъпи. Така единствено по-малките търговски отстъпки водят до по-ниската цена.
Самиздат
"БГкнига" предлагат услугата "Фабрика за книги" за поръчкови издания, като в електронен формат те излизат с около 2000 лв. по-евтино, отколкото на хартия. Това на теория дава по-голям шанс на независимите автори, но е трудно да се очаква пробив през е-книгите.
"Както при пазаруването онлайн, така и при електронните книги, се губи импулсната покупка. Отивайки в книжарницата, човек има шанс да види много нови книги, да ги пипне и разгледа. Книжарниците за е-книги, въпреки старанието си, не могат да симулират това чувство и, в крайна сметка, се превръщат в търсачки, където читателите търсят конкретно заглавие, изтеглят го и излизат от там", обяснява Бойчева.
Светлозар Желев на свой ред припомня, че днес всеки може да твори, но резултатът няма да е непременно книга, даже и да е във файл, който е "разбираем" за четеца: "За да бъде едно нещо книга, то трябва да има определени провизии. Това означава да бъде регистрирана в ISBN агенция, да премине през коректор, редактор, дизайн и т.н. Едно нещо е книга, когато мине през необходимите неща, за да може да се нарича такава. Всичко останало са текстове".
Маркетинг директорът на „Колибри" подчертава, че смисълът на книгоиздаването е както в професионализацията на текста (чрез работата на специалисти върху него), така и в маркетинга на крайния продукт, като това не се променя от новите технологии.
Джоли Роджър
Поради спецификата на работата си, Александър Кръстев чете основно работни варианти на книги, предоставени му от издатели. "В интерес на истината, много малка част от книгите, които чета на български, ги има и в електронен вариант след излизането им в хартиен", посочва той и допълва, че живеещите в чужбина българи трябва да избират между стотина актуални издания на 4-5 издателства.
Признава, че наскоро е използвал услугите на небезизвестната chitanka.info (атакувана преди години от ГДБОП, а, според някои информации, сега предстои да се пробва и американското ФБР- бел.а.), защото му предстоял път, а двете му лични копия на "Великият Гетсби" останали в София.
"Сегашната ситуация е незадължително вредна за самото книгоиздаване (данните от "пиратството" на книги по света сочат, че то дори е полезно за продажбите), но оставя доста "горчив вкус в устата" на свикналите да плащат за книгите, които четат...", обобщава Кръстев.
Още през 2010 г. Петър Енчев, един от хората зад chitanka.info, коментира пред електронното издание Sassy, че в сайта се въвежда правило да не се качват нови книги, а освен това се мисли за поставянето на контекстова реклама, която да отива за стимулирането на българското книгоиздаване.
"Ако издателствата не бяха толкова тромави в този динамичен свят сега ситуацията щеше да е доста по-различна (не непременно по-добра). Повечето от тях обвиняват библиотеката за намалелите продажби, но никой не мисли за българите, които са в чужбина или пък слепите. И за двете групи този сайт е единствената възможност да четат", посочва Енчев.
3 години по-късно, томахваките още не са заровени, а информациите за евентуално включване на американското ФБР в „разговора" е трудно да се каже, че има помиряващ ефект.
Очаквано, представителите на издателския бранш не са привърженици на сайта, който се самоопределя като "Виртуална библиотека". "Аз лично не виждам под каква форма може да има безплатни книги, освен ако авторът, преводачът (често забравяме, че преводаческият труд също е авторски) изрично не е дал съгласието си. Със сигурност за преводната литература това е голямо нарушение и издателствата рискуват да им бъдат отнети правата за превод и разпространение, ако допускат пиратство", обяснява Диана Бойчева.
Според нея, начин за излизане от ситуацията е създаването на онлайн библиотеки с абонамент за достъп, който след това да се разпределя на база четенията на отделните книги. Светлозар Желев допълва, че подобни модели вече съществуват в музикалната индустрия. Впрочем, там някои платформи съумяват да предложат лицензирано съдържание без прякото „издояване" на потребителя, което предизвиква толкова разгорещена полемика.
Подобна стъпка обаче минава през омекване на позициите и от двете страни. Краят на тази "студена война" между онлайн активистите и издателите вероятно ще даде малко повече увереност на бранша, но и със сигурност ще принуди хората с мислене от XX век в него да се пробват и в съвременните бизнес модели.
Ебати... като чета размислите и страстите на някои от издателите... (оп, задраскайте това) - ПЕЧЕЛБАРИТЕ и ми иде да ходя да ги запаля. Ебати долнопробното, ненаяло се племе.
при почти 3 милиона българи по света, които вероятно биха чели интересни български книги, според мен страхът от торентите е глупав. Нормалните хора не биха имали нищо против да платят 2-3 лева, или 1-2 евро, за да си купят е-книга, както американците свалят за 2-3 долара е-книги от Амазон. По-скоро въпросът е дали изобщо има интересни български книги, които да ни се четат.
Купуването на е-книга в България си е живо приключение.Който не вярва , да се пробва... За това - ще си ги свалям от където и както намеря за добре.До момента , в който цената им стане ПРИЕМЛИВА.Както е написал и под мен колегата. Склонен съм да плащам, но не на цената или с левче под нея от хартиения носител.
Малко странни съждения и пак скачаме на издателите. Защо да е лошо човек да печели от бизнеса си? Вие за без пари ли работите? Ценообразуването в този бранш е следното (почти като промоутърите) - издаваш 10 книги - 1 е тотален хит, 3 се приемат добре, 6 са пълен шит. Първата поема теглото на 6-те шита (които отиват на щанда за книги по 5 лв.), а 3-те обират разходите и правят евентуална печалба. Колкото до процентите, които дават издателствата, като купувате директно през тях, е не се ли замисляте, че има процент за книжарниците. Все пак тук нямаш нетна цена, а корична, и всички по веригата печелят проценти от нея, т.е. купувайки директно те дават на теб този процент. Видях и няколко коментара за месечни абонаменти по 5 лв, и книги по 2-3 лв. Вие нормални ли сте? Една пица или две шишета кола струват толкова. Ако не сте готови да дадете 5-10 лв. за книга, за какво въобще се хабим да говорим за платен достъп (справка Амазон) За момента Читанка е добър вариант за мен, от друга страна все повече книжарници пускат книги (повечето неизвестни) за по 3-5 лв. което е чудесен вариант, да се пробват неща, които може и да не ни харесат. Вариант са и книгите втора употреба. Колкото до най-новите неща, ако не мога да си позволя по 1,2 книги на Кинг на година (или друг любим автор) + 10-15 стандартни издания, дори малоумната Ад за 20лв, има библиотеки и то не лоши. Да ще трябва да чакаме за повечето издания, някой неща може и да не ги заредят, но мисля, че има тонове литература, която си заслужава да бъде прочетена. Хитър вариант, но не мисля, че е регламентиран и съответно законен - частните библиотеки. В Сливен има такава (не знам дали все още съществува), малка книжарница, която не съумява да продава достатъчно, започва да дава книгите си под наем, срещу наем за всяка книга (по подобие на видеотеките, но периода на наемане на новите книги е седмица, на старите месец) и наемите бяха от типа на 50 ст. до 2-3 лв. Имаха около 3-4 хиляди заглавия (основно фантастика, фентъзи, ужаси, трилъри и чиклит, издадени последните години). В статията се споменава, че няма книги за слепи, което е пълна глупост. Съюза на Слепите в България има библиотека от 50 години насам, като почти всички издания са качени на дигитални носители, изключително професионално направени и срещу символична годишна такса, всеки член на съюза, може да си наема и да чете. Като заглавия , мисля, че дигитализираните надхвърлят 18-20 хиляди. За съжаление не могат да направят онлайн библиотека, понеже не им се разрешава, но Европейския Съюз на Слепите работи в тази насока с ЕС.
@Алекси частната библиотека, както споменах, не дава касови бележки, не плаща права и т.н. При нея нещата не бяха от най-ясните. А и след като прочетеш книгата я връщаш, докато ако я закупиш (офлайн или онлайн няма значение) си остава твоя завинаги и можеш да я четат повече хора. Колкото до @Venko не ме разбирай погрешно и аз ползвам Читанка като луд, и аз не давам постоянно пари за книги. В България е нормално цените да бъдат по-високи, поради простата причина, че Амазон продават стотици хиляди копия, а у нас само няколко хиляди и дълбоко се съмнявам, че Дан Браун (издателската му къща) го "брига" за бедния български народ.
Stizi, трудно ми е да съчувствам на издателите. Прост пример за причината: преди година и нещо си купих една книга на английски за 13.90 лв. тук в София. Малко по-късно българско издателство я издаде за 17.99 лева. Склонен съм да проявя разбиране, обаче говорим за добавяне на около 1/3 от цената отгоре. А теориите,че печелившите книги включват в цената си издънките е несъстоятелна по следните причини: 1. Когато един търговец прави грешки, той си ги плаща, а не клиентите му. Опитът да прехвърлиш загубите си, породени от лош нюх, няма как да ме накарат да ти съчувствам. 2. Английските издателства пускат доста повече книги от нашите и е естествено съотношението между печеливши и неуспешни да е по-лошо, отколкото тук (нашите издатели могат да проверят кое как се продава в Англия и САЩ, да съобразят тиражите с тези цифри, а и доста книги не стигат до печат заради лоши прогнози). Ако обаче Бард например избират произволно какво издават, е не съм аз виновен, за да плащам. Като добавим темпото, с което се провеждат някои книги, за сметка на други (Петдесет нюанса сиво май беше преведена за две-три седмици, а аз още чакам Ковачницата на тъмата), просто не си заслужава чакането. Затова и поне за мен резултатът е, че чета на английски и съм много по-щастлив.
Това е нещо като национален спорт - да критикуваме и мразим нещо, което хич не разбираме. А също и да не четем внимателно, това, което критикуваме. Нека да направим едни сметчици: Крайна цена на хартиено издание - 20 лв. Пари, които идват към издателството след удържане на ДДС и процент за дистрибутора - от 30 до 60% в зависимост от сделката - 10 лв. Ог тези 10 лв. трябва да извадим следните неща: печат и хартия превод страниране евентуално дизайн и илюстрации ако има такива от остатъка, който обикновено е макс. 5 лв., трябва да извадим минимум 10% от коричната цена за авторски права - в случая около 1,60 лв. За издателя остава грандиозната сума от 3,40лв. печалба на книга. Тук не включваме брак, наеми на офис, заплати на хора, транспорт, режийни и т.н. нормални за всяка фирма разходи. Това не е всичко. Обичайните тиражи на книги в България са около 1500 - 2000 броя, които се продават за около година, ако изобщо се продадат. Изключения правят най-най хитовите заглавия. Смятайте сега колко е брутната печалба на издателство от заглавие годишно - около 3400 лв., повтарям - без останалите разходи за издръжка на бизнеса. При електорнните книги се пести от печат и хартия и именно затова държателите на авторски права искат ПО-ВИСОКИ проценти (както пише и в статията). Това не предпоставя много по-ниска крайна цена. Така е и в Амазон - аз си купувам книгите на високи цени, но не рева "гадни американци". Има още много специфики, но по-важните неща са: България е малък пазар, а читателите в България са твърде-твърде малко. Издателския бизнес в България оцелява, а не цъфти. Издаването на хубави книги в България е триумф на надеждата над опита - издателите знаят, че няма да спечелят особено, но го правят защото си обичат работата. Толкоз.